Остров Свалбард е част от архипелаг със същото име, който

Остров Свалбард е част от архипелаг със същото име, който е най-северната част от територията на Норвегия. Това парче земя се намира сред материка и Северния полюс и минава за едно от най-студените на земята. Или най-малко до неотдавна.    В наши дни Свалбард се затопля два пъти по-бързо от другите елементи на Арктика, която пък от своя страна подвига градусите сред два и четири пъти по-скоростно от останалата част от планетата. С други думи – естественият фризер губи мощ. При това със страшна скорост.    Скорошни изследвания откриват, че на Свалбард предстоят съществени проблеми, написа Wired.    С разтопяването на ледовете се освобождава силата на подземните води, които пък са цялостни с метан. Този газ, към 80 пъти по-силен от въглерода, има извънреден принос за парниковия резултат. Когато метанът направи контакт с атмосферата, той ще се освободи бързо. Става дума за към 2300 тона метан годишно. Опитайте се да си визиите по какъв начин 30 хиляди крави се оригват едновременно. Това е еквиалентът на скрития под ледовете на Сварбалд метан.      „ Природата ще се опита да уравоновеси обстановката и метанът ще бъде изтърван доста бързо “, споделя изследователката Габриеле Клебър. Тя е измежду създателите на изследването за метана в Арктика.     Какво значи това? Все повече и по-големи количества метан в атмосферата, по-силен парников резултат, по-бързо голбално стопляне. Това, което се случва на норвежкия остров, евентуално е годно и за цяла Арктика, считат учените.   „ Това е ресурс от метан, за чието същестуване до момента не предполагахме “, споделя Клебър.    Така тази „ постоянно замръзнала земя “ хем страда от световното стопляне, хем му оказва помощ. Създават се огромни територии или басейни с бедна на О2 вода, в които живеят микроби, произвеждащи метан. И колкото по-топло, толкоз повече микроби. Когато ледовете изчезнат, земята ще стартира да притегля повече слънчеви лъчи. Това също ще ускори процеса на стопляне. Един тип кошмарна климатична причинност.    Метанът не е е появил инцидентно на тези места. Този газ е на милиони години, само че до момента е „ държан “ в земните глъбини заради ниските температури. С тяхното повишение обаче обстановката се трансформира фрапантно. Просто казано – имаме доста огромен контейнер от метан, който ще излезе на повърхността.    Засега е много мъчно да се пресметна защо количество става дума. Първо, работата на терен в места като Свалбард е извънредно сложна. А може да има и малко по-позитивен сюжет. Вярно е, че част от микробите там създават метан, само че може да се каже, че други се хранят с него и по този начин да се стигне до някакъв баланс.      Големият въпрос в този момент е дали естествените естествени механизми, които улавят метановия газ, ще могат да се оправят с процесите, които го освобождават.    Да се дадат безапелационни отговори, когато става дума за Арктика не е елементарно. За да се откри коя област създава най-вече метан, ще трябват щателни теренни изследвания, които, както бе упоменато, са много сложни.    Ясно е обаче едно – среда, която до неотдавна е считана за безвредна поради безконечната си заледеност, се трансформира с бързи темпове, а „ арктическият фризер “ губи мощ. Във всеки случай с решителност може да се каже, че от ден на ден метан ще излиза на повърхността. А това е причина за утежняване на обстановката с световното стопляне.   Някои учени не са сюрпризирани. Отчитат откритията по-скоро като нещо предстоящо.    „ Специалистите, които учат кръговрата на въглерода, от дълго време предпоагат, че метанът във безконечната заледеност ще доближи до повърхността “, споделя Емили Стенли, биогеохимик от университета в Мадисън, Уисконсин.    Според нея е депресиращо, че по тематиката има толкоз малко научни проучвания. Сякаш множеството хора са се примирили с това и просто споделят: „ Давай, дано излиза “.