На 28 години останах вдовица с три деца на ръце
Останах вдовица на 28 години. Добре, че околните на мъжа ми не ме оставиха, оказват помощ ми във всичко.
Винаги са се държали с мен като с щерка и в случай че бях си тръгнала, нямаше да преживеят раздялата с внуците си. Не можех да ги нараня още веднъж.
Честно казано, аз в действителност не обичах брачна половинка си. Мислех си, че след сватбата ще станем същинско семейство, ще си родим деца и тогава ще се появи това откровено възприятие. Но той ходеше непрекъснато на купони и ми изневеряваше.
Но не скърбя, че се ожених, тъй като имам трима сина. Всичките ми приятелки споделяха, че това е оскърбление, че той намерено ме предава и аз пострадвам. Но не ме чуваха, когато им споделях, че въобще не го ревнувам. За мен са значими децата и всичко ме устройва. Това е неговият живот, да дава отговор за своите неточности. Колкото и грозно да звучи, след гибелта му ми стана по-леко. Той претърпя случай с една от любовниците си.
Жалко, че децата изгубиха татко си. Гледам ги и сърцето ми кърви. Работя в магазин за мобилни телефони и като маникюристка през уикендите. Не мога да кажа, че ми е мъчно, тъй като фамилията му ми оказва помощ доста. Опитваме се да създадем всичко, с цел да бъдат децата щастливи. Мъжът ми ми остави голям апартамент, два имота за градеж на къщи и кола.
Преди към два месеца срещнах един мъж. Дойде в магазина да си купи телефон. Започна да идва постоянно и един ден ми призна, че е влюбен. Веднага му обясних, че не може да чака доста. Цялото ми време и мисли са заети единствено от децата и че би трябвало да мисля за тяхното бъдеще. Оказа се, че е вдовец и има наследник. Честно казано, той е доста прекрасен, висок с атлетично телосложение.
Последният път му обясних, че не желая злословия по мой адрес. Ще кажат, че погребах мъжа си и незабавно си устройвам живота.
Вижте още: Посещението на свекървата провокира същински ужас
Всички мои сътрудници знаеха за този мъж. Когато идваше в магазина, в никакъв случай не съм била сама. Страхувах се, че околните на брачна половинка ми ще схванат за това и взех решение да им кажа сама. Майка му ме изслуша и реагира умерено, което не чаках от нея. Тя сподели, че съм прекомерно млада и в случай че обичам този човек, те няма да имат нищо срещу. Но децата да останат при тях, с цел да не ги отглежда различен мъж. Казах й, че съм срещу това и им споделям всичко, с цел да не го схванат от други хора.
Близките ми другари също ме убеждават най-малко да се опитам да бъда щастлива. В последна сметка той е подготвен да одобри децата ми. Но ме е боязън да се влюбя и да се отчайвам след това, боязън ме е от злословия и непотребни диалози. Изправена съм пред избор – брачен партньор или децата ми? Разбира се, че ще избера децата. Не мога да им причиня това и изобщо коства ли си жертвата?
Останах вдовица, само че децата са моето благополучие.
