Старият Пловдив, преди съвсем да го погубят
Особено за пролетта. Не става въпрос за грозновати колоси като Новотела и „ Санкт Петербург” или за някаква привлекателна мощ на Панаира. А за китните дворчета на Стария град.
Съвсем до Античния спектакъл и тъкмо против Къщата на Ламартин, от другата страна на калдаръма, беше един от най-хубавите питейни заведения. Там правеха чудни коктейли с Хавана клуб. Доста хемингуейско, изключително като се има поради, че тъкмо насреща бе упоменатата възрожденска къща, където е спал популярния французин, беше почивен дом на Съюза на писателите.
Та бохемата се пренасяше от единия на другия тротоар и през остарялата врата влизаше в градината с лимоните, а при неприятно време засядаше в пристройката, предопределена сякаш за гледане на телевизия и персонално творчество, а в действителност за ястие и пиянство.
Модернизирана с бани на всеки етаж, само че със скърцащите остарели многовековни кревати, на които не можеше да се спи, в това число поради инатливото неизменност на близката църква да отбелязва с камбанен звън всеки час, в това число по този начин наречените „ малки”. Какво е останало от това славно минало през днешния ден? Барът не е там. Дворът и къщата са скрити от зид, който е пред рухване.
Пищната фасада на къщата на Ламартин очевидно се разрушава. Затова пък на отсрещния ъгъл израства непоносимо здание в жанр „ чист мутробарок”, което имитира възрожденския, обаче прибавя от себе си pvc-дограми и други свои неизбежни атрибути. Още едно такова грозотилище ще пораства близо до упоменатото. Сигурно не знаете, само че сякаш най-автентичната остаряла къща в Пловдив – Балабановата, в действителност е приключена през 1976 година, откакто е почната през 1972 година Както наподобява обаче, по Татово време са правели нещата по-елегантно и с почитание към историчността. Днес не е по този начин.
Като прибавим таксата „ фотоси от тераса” 5 – 10 лева на някои къщи с аспект, пловдивският Стар град е надалеч от сантименталната ария, която загатва Къщата на Ламартин: „ Слизай ти, пловдивска вечер,/дръж ни под сенките сини,/дай ни от огъня безконечен, / момент от тези години”. Няма ги тези неща в бъдещата европейска столица на културата.
В подножието на Стария град обаче, досами Джумаята, в прелестния кръчмарски квартал „ Капана”, където от години сме почитатели на един от дребното същински питейни заведения в страната „ Петното” и „ Стария двор”, но от дълго време не сме ги проверявали, около предстоящите тълпи туристи изникват нелоши дребни заведения, над тесните директни тук – таме са опънали знаменца, на тип е леко ориенталска, а не европейска работата, само че е прелестно, че има живот. Махала, каквато София няма. В столицата се оформиха няколко дребни хъба в този жанр, само че нищо огромно.
Съвсем до Античния спектакъл и тъкмо против Къщата на Ламартин, от другата страна на калдаръма, беше един от най-хубавите питейни заведения. Там правеха чудни коктейли с Хавана клуб. Доста хемингуейско, изключително като се има поради, че тъкмо насреща бе упоменатата възрожденска къща, където е спал популярния французин, беше почивен дом на Съюза на писателите.
Та бохемата се пренасяше от единия на другия тротоар и през остарялата врата влизаше в градината с лимоните, а при неприятно време засядаше в пристройката, предопределена сякаш за гледане на телевизия и персонално творчество, а в действителност за ястие и пиянство.
Модернизирана с бани на всеки етаж, само че със скърцащите остарели многовековни кревати, на които не можеше да се спи, в това число поради инатливото неизменност на близката църква да отбелязва с камбанен звън всеки час, в това число по този начин наречените „ малки”. Какво е останало от това славно минало през днешния ден? Барът не е там. Дворът и къщата са скрити от зид, който е пред рухване.
Пищната фасада на къщата на Ламартин очевидно се разрушава. Затова пък на отсрещния ъгъл израства непоносимо здание в жанр „ чист мутробарок”, което имитира възрожденския, обаче прибавя от себе си pvc-дограми и други свои неизбежни атрибути. Още едно такова грозотилище ще пораства близо до упоменатото. Сигурно не знаете, само че сякаш най-автентичната остаряла къща в Пловдив – Балабановата, в действителност е приключена през 1976 година, откакто е почната през 1972 година Както наподобява обаче, по Татово време са правели нещата по-елегантно и с почитание към историчността. Днес не е по този начин.
Като прибавим таксата „ фотоси от тераса” 5 – 10 лева на някои къщи с аспект, пловдивският Стар град е надалеч от сантименталната ария, която загатва Къщата на Ламартин: „ Слизай ти, пловдивска вечер,/дръж ни под сенките сини,/дай ни от огъня безконечен, / момент от тези години”. Няма ги тези неща в бъдещата европейска столица на културата.
В подножието на Стария град обаче, досами Джумаята, в прелестния кръчмарски квартал „ Капана”, където от години сме почитатели на един от дребното същински питейни заведения в страната „ Петното” и „ Стария двор”, но от дълго време не сме ги проверявали, около предстоящите тълпи туристи изникват нелоши дребни заведения, над тесните директни тук – таме са опънали знаменца, на тип е леко ориенталска, а не европейска работата, само че е прелестно, че има живот. Махала, каквато София няма. В столицата се оформиха няколко дребни хъба в този жанр, само че нищо огромно.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ