Семейство фермери: Това нещо го няма никъде. В Западна Европа големите вериги магазини са в покрайнините
Основното предизвикателство за всеки дребен аграрни производител е по какъв начин да доближи до крайния клиент. Това обясниха пред Българското национално радио Иво и Сиана Тончеви, които са притежатели на дребна плантация за произвеждане на чиста храна.
Иво е агроном с над 25-годишен опит. В последните 10 години живее със фамилията си на село и създава земеделска продукция. От пет години те реализират и продажба на производството си.
" Отглеждаме бейби салатен микс и го изпращаме до клиенитите си в цялата страна. Работим на абонаментен принцип ", описа Сиана Тончева.
" През лятото производството е ориентирано към децата от летните ни лагери и техните фамилии.
За нас в никакъв случай не е било цел да влезем в огромните вериги, да бъдем на борсата и да работим с прекупвачи. Най-ценно е да познаваме клиентите си. За тях също е значимо да знаят кой гледа храната им.
И двамата имаме опит от предходни действия и не беше толкоз мъчно да достигнем до хората. Развивахме още през цялото време обществените мрежи. Показвахме какво вършим. Тъй като сме семейство, това доближава и построява доверие.
Повечето производители обаче нямат време и сила да се занимават с реклама на продукцията си. Тяхната пристрастеност е да бъдат до земята и до животните ".
Сиана Тончева означи, че българско произвеждане към този момент съвсем липсва:
" За последните 20 години българските производители са намалели 10 пъти – от 660 хиляди те са станали 69 хиляди. Фалират или се отхвърлят. Водим продажна земеделска политика в интерес на непознати ползи, на други страни и огромни корпорации - става въпрос за дъмпинг, далавера, незаконен импорт, неравно субсидиране, отклонение на дотации. Производителите са в обстановка на оскърбление и заличаване ".
В същото време големите вериги се позволяват да влязат непосредствено в сърцето на града – в центъра, в жилищните зони, изясни Иво Тончев.
" Това нещо го няма на никое място. В Западна Европа в центъра са дребни магазинчета. Големите вериги са изнесени в покрайнините ".
Съпругата му даже счита, че сме почнали да ненавиждаме българското през последните 20-30 години.
" Има едно обезродяване и отделяне от корена, от земята. Селянин стана обидна дума, а земеделието – мръсна работа. Говори се най-вече за едни дотации и едни хора, които забогатели. Трябва да се направи разграничаване сред същинските производители – тези, които обработват земята и тези, които са предприемачи. Субсидиите отиват при един % от хората ".
Сиана обаче регистрира и отрицателните страни от приемането на финансови срества по разнообразни стратегии.
" Това води до финансова и оперативна взаимозависимост. Ти се съгласяваш с редица ограничавания ".
Тя изясни, че в Европа всички фермери стачкуват.
" Оприличават го даже на селската гражданска война. Защо в България това не се случва?! Нашите фермери имат работно време на митингите. При нас няма потомствени фермери.
Много хора съзнателно избират вносното. Това обезродяване се случва още в учебно заведение. Да се застъпваш за българското сега надали не е закононарушение – афишират те за антиевропеец, за изменник. Това е една дълготрайна политика, която се организира в нашето общество по доста тънък и неосезаем метод.
Европейските фермери не стачкуват за пари, а тъй като техният метод на живот е заплашен. Те стоят непрекъснато, с цел да оцелеят ".
Сиана Тончева уточни и друга опасност пред обичайното земеделие.
" Имаме от ден на ден нахлуване на ГМО храни и семена. Говорим за възобновяване и резистентност, само че какво се случва – имаме фабрики за синтетично месо, индустриално произвеждане на скакалци и буболечки. Лансира се развъждането на растения без почва и без светлина ".
Стопанството на семейство Тончеви е ситуирано на повърхност от 7.5 декара.
" Нашата цел е да будим хората. Имаме незабавна потребност от ново потомство български градинари, с цел да спасим продоволствената си независимост и да се изхранваме качествено.
България е била чист експортьор на плодове и зеленчуци. В момента те съвсем са изчезнали от рафтовете на огромните вериги.
Ние вършим един модел на човешко земеделие. Не използваме тежка машинизация. Практикуваме възстановително земеделие – главният фокус е върху земята и нейната жизнеспособност.
В момента за хранителни добавки се харчат четири пъти повече пари, в сравнение с за храна.
Дойде време, в което почвите ни са разрушени, обеднени и има потребност ги възвръщаме ".
Иво е агроном с над 25-годишен опит. В последните 10 години живее със фамилията си на село и създава земеделска продукция. От пет години те реализират и продажба на производството си.
" Отглеждаме бейби салатен микс и го изпращаме до клиенитите си в цялата страна. Работим на абонаментен принцип ", описа Сиана Тончева.
" През лятото производството е ориентирано към децата от летните ни лагери и техните фамилии.
За нас в никакъв случай не е било цел да влезем в огромните вериги, да бъдем на борсата и да работим с прекупвачи. Най-ценно е да познаваме клиентите си. За тях също е значимо да знаят кой гледа храната им.
И двамата имаме опит от предходни действия и не беше толкоз мъчно да достигнем до хората. Развивахме още през цялото време обществените мрежи. Показвахме какво вършим. Тъй като сме семейство, това доближава и построява доверие.
Повечето производители обаче нямат време и сила да се занимават с реклама на продукцията си. Тяхната пристрастеност е да бъдат до земята и до животните ".
Сиана Тончева означи, че българско произвеждане към този момент съвсем липсва:
" За последните 20 години българските производители са намалели 10 пъти – от 660 хиляди те са станали 69 хиляди. Фалират или се отхвърлят. Водим продажна земеделска политика в интерес на непознати ползи, на други страни и огромни корпорации - става въпрос за дъмпинг, далавера, незаконен импорт, неравно субсидиране, отклонение на дотации. Производителите са в обстановка на оскърбление и заличаване ".
В същото време големите вериги се позволяват да влязат непосредствено в сърцето на града – в центъра, в жилищните зони, изясни Иво Тончев.
" Това нещо го няма на никое място. В Западна Европа в центъра са дребни магазинчета. Големите вериги са изнесени в покрайнините ".
Съпругата му даже счита, че сме почнали да ненавиждаме българското през последните 20-30 години.
" Има едно обезродяване и отделяне от корена, от земята. Селянин стана обидна дума, а земеделието – мръсна работа. Говори се най-вече за едни дотации и едни хора, които забогатели. Трябва да се направи разграничаване сред същинските производители – тези, които обработват земята и тези, които са предприемачи. Субсидиите отиват при един % от хората ".
Сиана обаче регистрира и отрицателните страни от приемането на финансови срества по разнообразни стратегии.
" Това води до финансова и оперативна взаимозависимост. Ти се съгласяваш с редица ограничавания ".
Тя изясни, че в Европа всички фермери стачкуват.
" Оприличават го даже на селската гражданска война. Защо в България това не се случва?! Нашите фермери имат работно време на митингите. При нас няма потомствени фермери.
Много хора съзнателно избират вносното. Това обезродяване се случва още в учебно заведение. Да се застъпваш за българското сега надали не е закононарушение – афишират те за антиевропеец, за изменник. Това е една дълготрайна политика, която се организира в нашето общество по доста тънък и неосезаем метод.
Европейските фермери не стачкуват за пари, а тъй като техният метод на живот е заплашен. Те стоят непрекъснато, с цел да оцелеят ".
Сиана Тончева уточни и друга опасност пред обичайното земеделие.
" Имаме от ден на ден нахлуване на ГМО храни и семена. Говорим за възобновяване и резистентност, само че какво се случва – имаме фабрики за синтетично месо, индустриално произвеждане на скакалци и буболечки. Лансира се развъждането на растения без почва и без светлина ".
Стопанството на семейство Тончеви е ситуирано на повърхност от 7.5 декара.
" Нашата цел е да будим хората. Имаме незабавна потребност от ново потомство български градинари, с цел да спасим продоволствената си независимост и да се изхранваме качествено.
България е била чист експортьор на плодове и зеленчуци. В момента те съвсем са изчезнали от рафтовете на огромните вериги.
Ние вършим един модел на човешко земеделие. Не използваме тежка машинизация. Практикуваме възстановително земеделие – главният фокус е върху земята и нейната жизнеспособност.
В момента за хранителни добавки се харчат четири пъти повече пари, в сравнение с за храна.
Дойде време, в което почвите ни са разрушени, обеднени и има потребност ги възвръщаме ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ