Основният проблем е обездвижването при децата, както казваше един малък

" Основният проблем е обездвижването при децата, както споделяше един дребен сладостен пациент - мога да хапвам и да дремя, само че не мога да си играя. Много са нещастни. Другият проблем е асоциализацията, те не могат да поддържат връзка както нормално със своите връстнции. За страдание, започнаха и много психически дори и психиатрични проблеми ". Това съобщи педиатърът Захаринка Гочева като равносметка за една година пандемия пред Българска национална телевизия. Според нея тревога основава и фактът, че колкото и да стоят пред компютъра, не им стига времето за учене.

Две съученички в шести клас обясниха пред малкия екран, че до предходната година са се виждали всеки ден, само че пандемията напълно преобрърнало всекидневието им: " Аз отивам на извънкласни действия и на учебно заведение, имам домашни и съвсем от самото начало заставам пред компютъра. Не се виждам с съвсем никакви хора ", споделя Ема. " Не сме се виждали обикновено може би от лятото ", споделя Хриси. Двете са пресметнали какъв брой са прекарали в клас - месец и половина.

Психологът Младен Владимиров добави, че родителите в пандемията все по-трудно намират разговор със актуалното дете, все по-трудно се удържа концентрацията и вниманието му, то желае все по-активно да бъде. Липсата на опция за деен живот към този момент се отразява освен на духа, само че и на тялото.

Oртопедът Станислав Милев прибавя, че в кабинета му все по-често идват тинейджъри сред 11 и 15 години, които са с недоволство от болки в гърба от една страна от бързото израстване, от друга от продължителното седене пред компютъра.