Природонаучният музей на БАН отбелязва 130-годишен юбилей
Основан през 1889 година, когато Княз Фердинанд показва своите сбирки от препарирани птици, бозайници и пеперуди, през днешния ден музеят е най-богатият от природонаучните музеи на Балканския полуостров с съвсем милион и половина музейни единици - мостри от международното естествено завещание.
© Nenko Lazarov
При преструктурирането на Българската академия на науките през 1947 година, музеят е сред първите институции, които влизат в състава на академията, а три от университетските институти – Зоологически, Ботанически и Геологически се основават на негова основа.
Като научна институция в състава на Българска академия на науките, музеят е единствен или главен проучвателен център за България в региона на биоспелеологията и изследването на прилепната фауна, ентомологията, херпетологията, палеонтологията на гръбначните животни, археозоологията, опазването на фауната.
Учените от музея са измежду основателите на редица научни посоки у нас: ентомология, аранеология (науката за паяците), акарология (сухоземни акари), ихтиология, херпетология, орнитология и палеоорнитология, биоспелеология, палеонтология и eволюция на неогенската мегафауна. Безспорен теоретичен принос със международно значение са проучванията на зоолозите, палеонтолозите и ботаниците от НПМ-БАН, довели до откриването и описването на към 350 нови за науката таксони на модерни и изкопаеми безгръбначни и гръбначни животни и растения от целия свят.
Изследователите от музея годишно вземат участие като презентатори в събития за разпространение на науката като Европейска нощ на учените, Софийски фестивал на науката, Международна нощ на прилепите, RATIO, Европейска нощ на музеите. Там те показват пред най-широка аудитория тематиките, по които работят и резултатите от своите проучвания.
© Nenko Lazarov При преструктурирането на Българската академия на науките през 1947 година, музеят е сред първите институции, които влизат в състава на академията, а три от университетските институти – Зоологически, Ботанически и Геологически се основават на негова основа.
Като научна институция в състава на Българска академия на науките, музеят е единствен или главен проучвателен център за България в региона на биоспелеологията и изследването на прилепната фауна, ентомологията, херпетологията, палеонтологията на гръбначните животни, археозоологията, опазването на фауната.
Учените от музея са измежду основателите на редица научни посоки у нас: ентомология, аранеология (науката за паяците), акарология (сухоземни акари), ихтиология, херпетология, орнитология и палеоорнитология, биоспелеология, палеонтология и eволюция на неогенската мегафауна. Безспорен теоретичен принос със международно значение са проучванията на зоолозите, палеонтолозите и ботаниците от НПМ-БАН, довели до откриването и описването на към 350 нови за науката таксони на модерни и изкопаеми безгръбначни и гръбначни животни и растения от целия свят.
Изследователите от музея годишно вземат участие като презентатори в събития за разпространение на науката като Европейска нощ на учените, Софийски фестивал на науката, Международна нощ на прилепите, RATIO, Европейска нощ на музеите. Там те показват пред най-широка аудитория тематиките, по които работят и резултатите от своите проучвания.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ