Малкото миньорско градче, което помогна за победата във Втората световна война
Основан през 1854 година, град Ивитут (Ivittuut) в миналото е държал най-големия запас от криолит в света. Инуитите, които обичаха да лагеруват там през летата, от дълго време знаеха за минерала, който добавяха към тютюна си за пушене или смъркане. „ В началото на 18 век проби от криолитa са изпратени в Копенхаген, евентуално от немец на име Карл Лудвиг Гисеке, чиновник на Кралския отдел за търговия на Гренландия “, споделя Питър Барфоед, някогашен гражданин на Ивитут, който в този момент живее и работи като проектант в столицата на Гренландия Нуук. След като датският химик Юлиус Томсен патентова способ за делене на криолит в сода през 1853 година, търсенето се усилва и производството на минното дело стартира през идната година. Според историята на криолитната индустрия 1847 – 1990 година мината доближава най-високото си равнище на произвеждане през 1942 година, когато 86 000 тона са изпратени в Съединени американски щати и Канада за произвеждане на алуминий. След това още веднъж, през 1985 година, тъкмо преди затварянето на рудника като пратката доближи 110 000 тона.
„ Имаше огромни оръдия, сложени на стратегически точки, подготвени да стрелят по немски подводници “, споделя той. „ Първото е сложено през септември 1940 година, доста преди Съединени американски щати да бъдат публично забъркани във Втората международна война. “ Военноморски сили на Съединени американски щати построяват и военноморска база на 5 километра в Канглийнгуит, а бреговата защита прави база оттатък фиорда от Ивитут, която имаше още стотици бойци. Според Барфоед, през 40-те години на предишния век по-голямата част от криолита е изпратена до Филаделфия, Пенсилвания, до компания, наречена Pennsylvania Salt Manufacturing Company или Pennsalt, където е рафинирана, с цел да бъде употребена при производството на алуминий.
Криолит
Ако нацистите завземеха този сериозен запас, това щеше да нанесе сериозна щета на съдружниците. „ Без него съюзническите сили не биха могли да завоюват борбата за Англия и да бомбардират Германия “, споделя Рие Олденбург, историк в Кампус Куджалек, учебно заведение в Какорток, Гренландия. За да се отбрани местоположението му, по време на войната не е разрешено да се вършат фотоси на Ивитут и никой няма право да написа писма на семейство или другари от боязън да не попаднат у германците.
Миньорите са комбинация от чужденци, в това число датчани, канадци и американци, до момента в който кореняк-гренландци работят в кухните. Според Барфоед доста от локалните дами също работят – като бавачки и домакини. По времето, когато мината публично се затваря в нея са работили повече гренландци.
След войната Дания продължава да копае минерала до затварянето на мината. Почва да си проличава и американското въздействие в страната. „ Културата в Гренландия беше американизирана: музика, танци, мода. Страната също по този начин стана част от Западното полукълбо и част от американската отбранителна система по време на Студената война “, споделя Олденбург. „ Американското въздействие е голямо, само че не постоянно очевидно за гренландците. “
Любопитното е, че американските бойци оставиха след себе си нещо, което да оформя актуалните каталози на Гренландия – Sears, Roebuck and Co. Това разреши на инуитите и на датчаните да си купят разнообразни уреди като печки General Electric, хладилници и лодки, които модернизираха метода на живот в цялата страна.
Барфоед си спомня, че е плавал от Копенхаген до Ивитут със фамилията си през 1952 година Баща му е работил за датската компания за рандеман на криолит в контрола върху интервенциите в града, наименуван Kryolitselskabet Øresund. Спомня си, че видял каталози на Sears, Roebuck and Co., а на идната година за Коледа се сдобва с първия си електрически трен – American Flyer.
…
Днес главният бизнес на Ivittuut е туризмът. Около седем здания към момента са в добра форма с ново боядисани фасади: дребна, жълта къща в синьо с алена врата, която в миналото е била клубна къща за градския тенис корт, в съседство стои зелена постройка, която в миналото е била офис на мината, и жълта постройка, която в миналото е била болница. Сега някогашната болница служи за хотел.
