Бизанти, ти си куче, крещеше тълпата
Осман Бизанти, юрист, който беше отпред на екипа адвокати, защитавали българските медицински сестри, доктор Здравко Георгиев и палестинския доктор Ашраф ал-Хаджудж, умря. През 1999 година Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова бяха задържани в Либия и по-късно наказани на гибел. Те бяха упрекнати, че са заразили съзнателно със СПИН над четиристотин либийски деца. Д-р Здравко Георгиев получи 4 години затвор, санкция и отнемане от цивилен права по обвиняване за непозволено опериране с непозната валута. Процесът продължи осем години. През всичкото това време непрекъснато в заседателната зала, с цел да потвърди невинността на българките, бе юрист Осман Бизанти. Той бе благополучен в края да ги види и свободни. Какво ли обаче е коствала тази борба на индивида, който е трябвало да застане против своите в името на правдата? В екипа бранители на българските сестри в тези трагични години бе и юристът от Пазарджик Хари Харалампиев. В това изявление и последвалите думи, написани персонално от него, ще научим още за индивида, който с право можем да назовем бранител на българската идея, надалеч от родината ни, в една доста комплицирана и тежка обстановка.
- Г-н Харалампиев, как смятате, дали в онова напрегнато време, когато озлоблението срещу българските сестри бе стигнало точката на кипенето си, е било сложно да се намери правист либиец, който да се яви в съда, за да ги защитава?
- Сложно е неточен израз. Не сложно, било е твърде опасно. И това е видно и от последващите действия на либийските власти. Узнах, че през последните години Бизанти е бил принуден да емигрира в Египет и малко преди смъртта си, чувствайки, че наближава краят му, се връща в родината. Затова си мисля, че българите не оценяваме неговия жест, не си даваме сметка за куража му. Това, че той се съгласи да защитава медицинските сестри, е равносилно на храброст.
Бизанти беше убеден, че българките са невинни
- Според вас какви са били мотивите му да приеми това сложно дело. Може би парите?
- Както е известно, ние, българските защитници, не сме получавали хонорари за този процес. Какво е получавал от българската държава адвокат Осман Бизанти, ние не сме се интересували. И до момента аз не мога да кажа какво е платено на него за работата, която свърши през тези осем години.
Веднъж завинаги трябва да се разбере, че адвокатската професия е такава, че понякога само една идея може да мотивира човека.
Бизанти е бил убеден в невинността на българките. Това го знаехме и от официалните и от частните разговори, които сме водили с него. Това го е мотивирало най-вероятно да поеме защитата на българките.
- Знаете ли защо е бил избран точно г-н Бизанти и как се е стигнало до него?
- Време да кажа, че заслугата българските медицински сестри да имат за защитник Осман Бизанти принадлежи на посолството на България в Триполи и струва ми се в частност на секретаря Румен Попов. Той е бил най-дълго в Либия и познаваше адвокатската гилдия там. Всъщност Румен Попов е човекът, посочил Бизанти за защитник на нашите сестри. Струва ми се, че това беше възможно най-удачният ход, защото покрай него ние се срещахме и с нашите противници, като твърдя, че от юридическа гледна точка те бяха на твърде посредствено ниво.
- Къде господин Бизанти е получил своята подготовка?
- Малцина знаят, че Осман Бизанти е един от седемте адвокати на Либия, които са завършили висшето си образование в Египет.
Либия към онзи момент се влияеше значително от египетската правосъдна система. Това се вижда и от мотивите на Върховния касационен съд, който, за да подчертае вината на българките, се позова на едно решение на Висшия касационен съд на Египет.
- Притеснен ли беше г-н Бизанти, по време на процеса? Имате ли наблюдения, че е бил разтревожен?
- Дали той се е чувствал притеснен за жалост вече не е жив, за да ни каже, но в нашите срещи, а те са били много на брой и продължителни по време, нито веднъж не е показал, че се страхува или че е смутен от това, че е ангажиран да защитава българската кауза.
Хари Харалампиев и Георги Гатев в съдебната зала
- Но известно е, че е имало и екстремни ситуации?
- Сега вече мога да кажа следното: Когато излизахме от Върховния касационен съд, тълпата започна да скандира против своя сънародник: „ Бизанти, ти си куче! Ти си жалък предател!”
Тогава той каза: „ Разбирам ги, но връщане назад няма”. В същото време египетският адвокат Аман Елдит се уплаши и хукна да се крие вътре в залата. Ние останахме вън.
- Имало ли е заплахи към вас?
- Обективността налага да се каже, че ние, българските адвокати не сме имали каквито и да е проблеми с властите и съдебните органи на Либия. На нас ни беше дадена пълна възможност да развием своите тези и да изпълним професионално правния си дълг.
- Вие години наред сте работили рамо до рамо с господин Осман Бизанти. Прераснаха ли служебните ви отношение в лично приятелство?
- Веднъж той ни покани в дома си. Създаде се непринудена ведра атмосфера. Аз му подарих графика на големия български художник Владимир Чукич, който живее и работи в Кърджали. На гърба й бях написал: „ Роднинството е повеля на кръвта, приятелството е дар на съдбата.” Той се развълнува и прие подаръка ми с особена благодарност.
- За кончината на г-н Бизанти съобщи неговият син Хусам. Познавахте ли го?
- По онова време синът му беше стажант адвокат. Веднъж той ми го представи и аз казах: „ Имате изключително добър баща като правист професионалист. Но аз ви пожелавам да го надминете в юридическите умения”. След тези мои думи Бизанти ме прегърна и дълго благодари.
- Да се върнем на въпроса. Кое според вас е накарало този авторитетен либиец да се захване с този процес, който в някаква степен ще го злепостави в очите на сънародниците му? И каква е неговата заслуга за щастливия край?
- Той казваше, ако аз не съм убеден в невинността на българските медицински сестри, Ашраф и доктор Здравко Георгиев, никога не бих се ангажирал в този процес. След като се запознах с материалите по делото, разбрах, че това е един процес, посредством който се търсят необходими грешници, за жалост българките се оказаха точно в тази роля.
- Защо се е случи точно така? Как си го обяснявате, господин Харалампиев?
- Аз пазя всичките материали по делото. Пазя и обвинителния акт. В него фигурират не само българските медици, общо обвинението беше срещу двадесет и един подсъдими: либийки, полякини, унгарки, филипинки. Нито една от тях не се появи в залата, защото стана ясно, че те са изведени извън пределите на Либия. Предполага се, че са платени огромни суми, за да не попаднат в съда и да обладават процесуалното качество на подсъдими. Единствено българките останаха. Бедата е в това, че нашата държава късно научи за задържането на тези хора, но за чест на моята родина медицинските сестри нито за миг не са били изоставени от нея.
- Ставало ли е въпрос г-н Осман Бизанти да гостува в България?
- Не е ставало въпрос, но ние сме го канили с колегата Георги Гатев многократно. Той каза, че ако получи официална покана, би дошъл с особено удоволствие. Но дали компетентните власти са го канили, не мога да кажа.
Исак ГОЗЕС
На гости в дома на Бизанти: Хари Харалампиев, домакинът Осман, синът му и Георги Гатев Доказа невинността на сестритеТези дни долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса.
И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог с човека и с неговите проблеми. Любезен и непрекъснато зает с трескава юридическа дейност. Беше със съзнанието, че е с чувство за мисия.
В либийския процес успях да избистря представата си за честния и достоен колега. Виждах как с упорство и всеотдайност успя да преодолее онези спънки, които правосъдната система на Либия му създаваше.
Бизанти е живо въплъщение на честността и трудолюбието. Неговият житейски и професионален път е метафора на статута на амбициозния и талантливия. Съзнаваше, че талантът е независимост и затова нито за миг не абдикира от най-парадоксалния процес, раждал се в Либия.
По време на съдебните прения Бизанти пледираше със своя ярък стил. Изказът му беше правдив и убедителен, с изключително владеене на материята.
Пледоариите му се отличаваха от безцветните и препъващи се от шаблони речи на нашите противници.
Чрез пледоариите си Бизанти полемизираше с представителя на прокуратурата, не се уморяваше със силата на аргументите да доказва невинността на българките. Стремеше се да разкрие истината без остатък – неподправена и негримирана. Беше ясен и убедителен. И затова пледоариите му бяха съградени с кръвта на думите. Те могат да влязат в учебниците по красноречие.
Към нас – българските адвокати, проявяваше истинска колегиалност и сърдечност. Помогна ни да се докоснем до сърцевината на процеса.
Не съм убеден, че българите оценяват куража на Бизанти да бъде защитник на нашите медицински сестри. След смъртта му мисля дали някоя от съдебните зали на Съдебната палата не следва да носи неговото име? Бизанти заслужава. Това ще бъде жест срещу забравата.
Хари Харалампиев
- Г-н Харалампиев, как смятате, дали в онова напрегнато време, когато озлоблението срещу българските сестри бе стигнало точката на кипенето си, е било сложно да се намери правист либиец, който да се яви в съда, за да ги защитава?
- Сложно е неточен израз. Не сложно, било е твърде опасно. И това е видно и от последващите действия на либийските власти. Узнах, че през последните години Бизанти е бил принуден да емигрира в Египет и малко преди смъртта си, чувствайки, че наближава краят му, се връща в родината. Затова си мисля, че българите не оценяваме неговия жест, не си даваме сметка за куража му. Това, че той се съгласи да защитава медицинските сестри, е равносилно на храброст.
Бизанти беше убеден, че българките са невинни
- Според вас какви са били мотивите му да приеми това сложно дело. Може би парите?
- Както е известно, ние, българските защитници, не сме получавали хонорари за този процес. Какво е получавал от българската държава адвокат Осман Бизанти, ние не сме се интересували. И до момента аз не мога да кажа какво е платено на него за работата, която свърши през тези осем години.
Веднъж завинаги трябва да се разбере, че адвокатската професия е такава, че понякога само една идея може да мотивира човека.
Бизанти е бил убеден в невинността на българките. Това го знаехме и от официалните и от частните разговори, които сме водили с него. Това го е мотивирало най-вероятно да поеме защитата на българките.
- Знаете ли защо е бил избран точно г-н Бизанти и как се е стигнало до него?
- Време да кажа, че заслугата българските медицински сестри да имат за защитник Осман Бизанти принадлежи на посолството на България в Триполи и струва ми се в частност на секретаря Румен Попов. Той е бил най-дълго в Либия и познаваше адвокатската гилдия там. Всъщност Румен Попов е човекът, посочил Бизанти за защитник на нашите сестри. Струва ми се, че това беше възможно най-удачният ход, защото покрай него ние се срещахме и с нашите противници, като твърдя, че от юридическа гледна точка те бяха на твърде посредствено ниво.
- Къде господин Бизанти е получил своята подготовка?
- Малцина знаят, че Осман Бизанти е един от седемте адвокати на Либия, които са завършили висшето си образование в Египет.
Либия към онзи момент се влияеше значително от египетската правосъдна система. Това се вижда и от мотивите на Върховния касационен съд, който, за да подчертае вината на българките, се позова на едно решение на Висшия касационен съд на Египет.
- Притеснен ли беше г-н Бизанти, по време на процеса? Имате ли наблюдения, че е бил разтревожен?
- Дали той се е чувствал притеснен за жалост вече не е жив, за да ни каже, но в нашите срещи, а те са били много на брой и продължителни по време, нито веднъж не е показал, че се страхува или че е смутен от това, че е ангажиран да защитава българската кауза.
Хари Харалампиев и Георги Гатев в съдебната зала
- Но известно е, че е имало и екстремни ситуации?
- Сега вече мога да кажа следното: Когато излизахме от Върховния касационен съд, тълпата започна да скандира против своя сънародник: „ Бизанти, ти си куче! Ти си жалък предател!”
Тогава той каза: „ Разбирам ги, но връщане назад няма”. В същото време египетският адвокат Аман Елдит се уплаши и хукна да се крие вътре в залата. Ние останахме вън.
- Имало ли е заплахи към вас?
- Обективността налага да се каже, че ние, българските адвокати не сме имали каквито и да е проблеми с властите и съдебните органи на Либия. На нас ни беше дадена пълна възможност да развием своите тези и да изпълним професионално правния си дълг.
- Вие години наред сте работили рамо до рамо с господин Осман Бизанти. Прераснаха ли служебните ви отношение в лично приятелство?
- Веднъж той ни покани в дома си. Създаде се непринудена ведра атмосфера. Аз му подарих графика на големия български художник Владимир Чукич, който живее и работи в Кърджали. На гърба й бях написал: „ Роднинството е повеля на кръвта, приятелството е дар на съдбата.” Той се развълнува и прие подаръка ми с особена благодарност.
- За кончината на г-н Бизанти съобщи неговият син Хусам. Познавахте ли го?
- По онова време синът му беше стажант адвокат. Веднъж той ми го представи и аз казах: „ Имате изключително добър баща като правист професионалист. Но аз ви пожелавам да го надминете в юридическите умения”. След тези мои думи Бизанти ме прегърна и дълго благодари.
- Да се върнем на въпроса. Кое според вас е накарало този авторитетен либиец да се захване с този процес, който в някаква степен ще го злепостави в очите на сънародниците му? И каква е неговата заслуга за щастливия край?
- Той казваше, ако аз не съм убеден в невинността на българските медицински сестри, Ашраф и доктор Здравко Георгиев, никога не бих се ангажирал в този процес. След като се запознах с материалите по делото, разбрах, че това е един процес, посредством който се търсят необходими грешници, за жалост българките се оказаха точно в тази роля.
- Защо се е случи точно така? Как си го обяснявате, господин Харалампиев?
- Аз пазя всичките материали по делото. Пазя и обвинителния акт. В него фигурират не само българските медици, общо обвинението беше срещу двадесет и един подсъдими: либийки, полякини, унгарки, филипинки. Нито една от тях не се появи в залата, защото стана ясно, че те са изведени извън пределите на Либия. Предполага се, че са платени огромни суми, за да не попаднат в съда и да обладават процесуалното качество на подсъдими. Единствено българките останаха. Бедата е в това, че нашата държава късно научи за задържането на тези хора, но за чест на моята родина медицинските сестри нито за миг не са били изоставени от нея.
- Ставало ли е въпрос г-н Осман Бизанти да гостува в България?
- Не е ставало въпрос, но ние сме го канили с колегата Георги Гатев многократно. Той каза, че ако получи официална покана, би дошъл с особено удоволствие. Но дали компетентните власти са го канили, не мога да кажа.
Исак ГОЗЕС
На гости в дома на Бизанти: Хари Харалампиев, домакинът Осман, синът му и Георги Гатев Доказа невинността на сестритеТези дни долетя вестта за смъртта на либийския адвокат Осман Бизанти – единият от защитниците на българските медицински сестри по СПИН процеса.
И до днес пазя жива паметта си за него. Бизанти беше дълбок и чувствителен, в непрекъснат диалог с човека и с неговите проблеми. Любезен и непрекъснато зает с трескава юридическа дейност. Беше със съзнанието, че е с чувство за мисия.
В либийския процес успях да избистря представата си за честния и достоен колега. Виждах как с упорство и всеотдайност успя да преодолее онези спънки, които правосъдната система на Либия му създаваше.
Бизанти е живо въплъщение на честността и трудолюбието. Неговият житейски и професионален път е метафора на статута на амбициозния и талантливия. Съзнаваше, че талантът е независимост и затова нито за миг не абдикира от най-парадоксалния процес, раждал се в Либия.
По време на съдебните прения Бизанти пледираше със своя ярък стил. Изказът му беше правдив и убедителен, с изключително владеене на материята.
Пледоариите му се отличаваха от безцветните и препъващи се от шаблони речи на нашите противници.
Чрез пледоариите си Бизанти полемизираше с представителя на прокуратурата, не се уморяваше със силата на аргументите да доказва невинността на българките. Стремеше се да разкрие истината без остатък – неподправена и негримирана. Беше ясен и убедителен. И затова пледоариите му бяха съградени с кръвта на думите. Те могат да влязат в учебниците по красноречие.
Към нас – българските адвокати, проявяваше истинска колегиалност и сърдечност. Помогна ни да се докоснем до сърцевината на процеса.
Не съм убеден, че българите оценяват куража на Бизанти да бъде защитник на нашите медицински сестри. След смъртта му мисля дали някоя от съдебните зали на Съдебната палата не следва да носи неговото име? Бизанти заслужава. Това ще бъде жест срещу забравата.
Хари Харалампиев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ