Проф. Хинков: Нужно е да се подобри имиджът на професията „медицинска сестра“
Осигуряването на задоволителен брой медицински експерти, в това число медицински сестри, и оптималното им систематизиране в страната е сложен надинституционален проблем, който изисква целенасочени старания на разнообразни институции. Това споделя министърът на опазването на здравето проф. Христо Хинков в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев по отношение на дефицита на медицински сестри в страната.
Според проф. Хинков решението би трябвало да бъде взаимно на работодателите, чиято роля, по думите му, е най-съществена в този развой, на общините, които би трябвало да притеглят и задържат медицински експерти с примамливи условия, на съсловните организации, които договарят изискванията на Националния рамков контракт, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието и науката и висшите учебни заведения.
Според него с изключение на с увеличение на заплатите, привличане и задържане на хора към специалността „ здравна сестра “ може да се реализира посредством полагане на систематични старания за справяне с разпознати проблеми, повишение имиджа и разпространение на специалността „ здравна сестра “. „ Без обезпечаване на атрактивно заплащане обаче останалите старания - възстановяване на работния микроклимат посредством систематично одобряване ролята на медицинските сестри в екипната работа, усъвършенстване активността на личния състав в лечебните заведения за понижаване свръхнатоварването на медицинските сестри, обезпечаване на професионално развиване и така нататък, не биха дали задоволителен резултат “, безапелационен е той
Министърът декларира, че не знае какъв брой отделения в лечебните заведения са закрити заради липса на сестри, защото Министерство на здравеопазването не поддържа и надлежно не разполага с такава информация. „ Министерството обаче регистрира, че човешките запаси са освен най-важният детайл на ресурсите в опазването на здравето, само че и най-бавно осигуряващият се и най-трудният за контролиране и ръководство. За разлика от финансовите и материалните запаси, обезпечаването и оптималното систематизиране на човешките запаси в опазването на здравето е муден развой – лишава години, а резултатът от ограниченията, взети в този момент, може да се види най-рано след 7-10 години “, споделя министър Хинков.
Според него при настоящите правила на действие на здравната система, в това число механизмите за финансиране на разноски за личен състав в лечебните заведения, доста се усилва ролята на работодателя, като значително значение има и социално-икономическото положение на града/областта.
Проф. Хинков е безапелационен, че главният проблем пред човешките запаси в опазването на здравето в България е незадоволителният брой медицински сестри в цялата страна. „ За последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял съвсем 2 пъти – от 53 810 през 1990 година на 28 827 през 2022 година по данни на Националния център по публично здраве и разбори и Националния статистически институт (за разлика от лекарите, при които се следи нарастване – от 28 497 през 1990 година до 29 599 през 2022 година при непрестанно намаляващо население). Намаленият брой представители на специалността „ здравна сестра “ се дължи на насъбрани проблеми, заради които специалността продължава да е непривлекателна за младежите, а приключилите експерти стартират да напущат специалността си или страната. Основните разпознати проблеми при специалността „ здравна сестра “ са: ниското заплащане; свръхнатоварване на работното място и недобри условия на труд (това води до намалена успеваемост, даване на услуги с по-ниско качество и bum out синдром); недобър работен микроклимат заради липса на дейно партньорство и равнопоставеност с останалите медицински експерти в екипната работа; недооценяване и надменно отношение от другите медицински експерти, медиите и обществото (в основата на което стои наименованието в женски жанр и оттова феминизирането на специалността с всички отрицателни последствия от това); липса на действителна вероятност за кариерно развиване и разширение на компетенциите им “, отбелязва той.
Министърът добавя, че през последните 20 години е налице трайна процедура да се утвърждават повече места за студенти по „ медицина “ в сравнение с за студенти по компетентност „ здравна сестра “, надлежно след 2000 година всяка година броят на завършващите лекари е по-голям от броя на завършващите медицински сестри.
„ За оптималното действие на здравната система обаче е належащо съотношението медицински сестри/лекари да е най-малко 2:1, надлежно такова би следвало да бъде и съотношението на завършващите студенти. Министерството на здравеопазването, в границите на своята подготвеност, годишно предлага на МОН оптимално увеличение броя на местата за студенти по компетентност „ здравна сестра “ съгласно потенциала на висшите учебни заведения, избран от Национална организация за оценяване и акредитация. Ежегодният брой на утвърждаваните места за студенти по компетентност „ здравна сестра “ е под 1000 и надлежно е извънредно непълен за потребностите на системата на опазването на здравето “, споделя още проф. Хинков.
Пълния текст на отговора може да видите
Според проф. Хинков решението би трябвало да бъде взаимно на работодателите, чиято роля, по думите му, е най-съществена в този развой, на общините, които би трябвало да притеглят и задържат медицински експерти с примамливи условия, на съсловните организации, които договарят изискванията на Националния рамков контракт, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на образованието и науката и висшите учебни заведения.
Според него с изключение на с увеличение на заплатите, привличане и задържане на хора към специалността „ здравна сестра “ може да се реализира посредством полагане на систематични старания за справяне с разпознати проблеми, повишение имиджа и разпространение на специалността „ здравна сестра “. „ Без обезпечаване на атрактивно заплащане обаче останалите старания - възстановяване на работния микроклимат посредством систематично одобряване ролята на медицинските сестри в екипната работа, усъвършенстване активността на личния състав в лечебните заведения за понижаване свръхнатоварването на медицинските сестри, обезпечаване на професионално развиване и така нататък, не биха дали задоволителен резултат “, безапелационен е той
Министърът декларира, че не знае какъв брой отделения в лечебните заведения са закрити заради липса на сестри, защото Министерство на здравеопазването не поддържа и надлежно не разполага с такава информация. „ Министерството обаче регистрира, че човешките запаси са освен най-важният детайл на ресурсите в опазването на здравето, само че и най-бавно осигуряващият се и най-трудният за контролиране и ръководство. За разлика от финансовите и материалните запаси, обезпечаването и оптималното систематизиране на човешките запаси в опазването на здравето е муден развой – лишава години, а резултатът от ограниченията, взети в този момент, може да се види най-рано след 7-10 години “, споделя министър Хинков.
Според него при настоящите правила на действие на здравната система, в това число механизмите за финансиране на разноски за личен състав в лечебните заведения, доста се усилва ролята на работодателя, като значително значение има и социално-икономическото положение на града/областта.
Проф. Хинков е безапелационен, че главният проблем пред човешките запаси в опазването на здравето в България е незадоволителният брой медицински сестри в цялата страна. „ За последните 30 години броят на медицинските сестри е намалял съвсем 2 пъти – от 53 810 през 1990 година на 28 827 през 2022 година по данни на Националния център по публично здраве и разбори и Националния статистически институт (за разлика от лекарите, при които се следи нарастване – от 28 497 през 1990 година до 29 599 през 2022 година при непрестанно намаляващо население). Намаленият брой представители на специалността „ здравна сестра “ се дължи на насъбрани проблеми, заради които специалността продължава да е непривлекателна за младежите, а приключилите експерти стартират да напущат специалността си или страната. Основните разпознати проблеми при специалността „ здравна сестра “ са: ниското заплащане; свръхнатоварване на работното място и недобри условия на труд (това води до намалена успеваемост, даване на услуги с по-ниско качество и bum out синдром); недобър работен микроклимат заради липса на дейно партньорство и равнопоставеност с останалите медицински експерти в екипната работа; недооценяване и надменно отношение от другите медицински експерти, медиите и обществото (в основата на което стои наименованието в женски жанр и оттова феминизирането на специалността с всички отрицателни последствия от това); липса на действителна вероятност за кариерно развиване и разширение на компетенциите им “, отбелязва той.
Министърът добавя, че през последните 20 години е налице трайна процедура да се утвърждават повече места за студенти по „ медицина “ в сравнение с за студенти по компетентност „ здравна сестра “, надлежно след 2000 година всяка година броят на завършващите лекари е по-голям от броя на завършващите медицински сестри.
„ За оптималното действие на здравната система обаче е належащо съотношението медицински сестри/лекари да е най-малко 2:1, надлежно такова би следвало да бъде и съотношението на завършващите студенти. Министерството на здравеопазването, в границите на своята подготвеност, годишно предлага на МОН оптимално увеличение броя на местата за студенти по компетентност „ здравна сестра “ съгласно потенциала на висшите учебни заведения, избран от Национална организация за оценяване и акредитация. Ежегодният брой на утвърждаваните места за студенти по компетентност „ здравна сестра “ е под 1000 и надлежно е извънредно непълен за потребностите на системата на опазването на здравето “, споделя още проф. Хинков.
Пълния текст на отговора може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ