Спасение от шумовия терор: Намаляване на скоростта и...
Още по тематиката: Шумов гнет за 3/4 от пловдивчани 140 децибела могат да ни спукат тъпанчето
Нито държавна, нито локална власт имат някакви солидни лостове да смъкват хората от колите. Данъкът на част от МПС-тата в Пловдив бе вдигнат от тази година, само че никой не се отхвърли от возилото си. Велоалеите пък към момента са рядко употребени, изключително в централната градска част. Така че главният фактор за свръхшумова среда остава постоянен. В Община Пловдив обаче взеха други ограничения, с които да подобрят обстановката, показва инж. Михайлов. Първата крачка бе промяната на настилката на няколко основни улици и булеварди. Замервания на шума са правени на ул. " Богомил " да вземем за пример, когато беше павирана и след асфалтирането й.
Заради новата гладка настилка там в този момент трафикът е двоен, само че стойностите на шума са паднали с 5-6 децибела. През 2013 година /още с павета/ оттова са минавали за един час 444 леки автомобила. След ремонта в случаен ден за същия откъслек от време са засечени 881 коли, което демонстрира, че мярката е дала резултат. На улицата има сложена и светодиодна радарна система за отчитане на скоростта, което работи отрезвяващо на водачите. Връзката е ясна - по-ниска скорост, по-малко ошумяване. Ефективният надзор на скоростта на МПС в границите на града в действителност не е за подценяване.
Същото „ упражнение “ по промяна на настилката на бул. " Македония " обаче не даде толкоз положителни резултати. След разширението и асфалтирането на основния бул. трафикът по него се усили, единствено при тежкотоварните МПС скокът е двоен, в резултат на което шумовите равнища не мръднаха доста. През 2015 година там за един час са минавали 349 леки коли и 18 камиона.
Има още няколко относително лесни стъпки да се усъвършенства положението на града. Една от тях е така наречен „ екраниране ” на транспортния звук с мрежа от многоетажна растителност и озеленяване с шубраци и дървета, ситуирани шахматно. Този метод може да понижи равнището на шума с 20-25 dB. “Зелена преграда ” от подобаващи дървета и шубраци е наложителна и към учебни заведения и детски заведения, където по разпоредба шумът би трябвало да е на много ниски равнища.
Нито държавна, нито локална власт имат някакви солидни лостове да смъкват хората от колите. Данъкът на част от МПС-тата в Пловдив бе вдигнат от тази година, само че никой не се отхвърли от возилото си. Велоалеите пък към момента са рядко употребени, изключително в централната градска част. Така че главният фактор за свръхшумова среда остава постоянен. В Община Пловдив обаче взеха други ограничения, с които да подобрят обстановката, показва инж. Михайлов. Първата крачка бе промяната на настилката на няколко основни улици и булеварди. Замервания на шума са правени на ул. " Богомил " да вземем за пример, когато беше павирана и след асфалтирането й.
Заради новата гладка настилка там в този момент трафикът е двоен, само че стойностите на шума са паднали с 5-6 децибела. През 2013 година /още с павета/ оттова са минавали за един час 444 леки автомобила. След ремонта в случаен ден за същия откъслек от време са засечени 881 коли, което демонстрира, че мярката е дала резултат. На улицата има сложена и светодиодна радарна система за отчитане на скоростта, което работи отрезвяващо на водачите. Връзката е ясна - по-ниска скорост, по-малко ошумяване. Ефективният надзор на скоростта на МПС в границите на града в действителност не е за подценяване.
Същото „ упражнение “ по промяна на настилката на бул. " Македония " обаче не даде толкоз положителни резултати. След разширението и асфалтирането на основния бул. трафикът по него се усили, единствено при тежкотоварните МПС скокът е двоен, в резултат на което шумовите равнища не мръднаха доста. През 2015 година там за един час са минавали 349 леки коли и 18 камиона.
Има още няколко относително лесни стъпки да се усъвършенства положението на града. Една от тях е така наречен „ екраниране ” на транспортния звук с мрежа от многоетажна растителност и озеленяване с шубраци и дървета, ситуирани шахматно. Този метод може да понижи равнището на шума с 20-25 dB. “Зелена преграда ” от подобаващи дървета и шубраци е наложителна и към учебни заведения и детски заведения, където по разпоредба шумът би трябвало да е на много ниски равнища.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ