Дилема в тениса: Пари за децата или за заплати?
Още по тематиката: Милко Милев: Като треньор в Локо взимах 40 марки на месец В тениса е значимо триединството родител, треньор, играч Йордан Йовчев: Пловдивският тенис върви по верен път
Професионалисти ли са тенисистите у нас след навършване на пълноправие в очите на родната федерация? Въпрос, на който към този момент няма еднопосочен отговор.
Близо шест години в търсене на явен отговор се е впуснал бащата на пловдивската тенисистка Александрина Найденова - Емил. Усилена преписка с канцеларията на президента Плевнелиев и преписките с шефовете на родната федерация не довеждат до нищо друго от общоизвестното.
Становището на Федерацията в лицето на генсека тогава Красимира Генова е следното - в БФТ няма състезатели на заплата, с цел да им се заплащат и осигуровки.
" Вие можете да получавате трудово заплащане като състезателка, когато имате подписан контракт за работа със подобаващ тенис клуб. С сходен подписан трудов контракт Вие имате съображение да бъдете обезпечавана като чиновник на тенис клуба ", това изясняват на щерка му Александрина Найденова от БФТ през 2013 година.
Не че нещо, само че и шест години по-късно ситуацията е същото - състезателите и от националния тим нямат трудови контракти с федерацията. Мъжете и дамите, които играят за Купа " Дейвис " и Фед Къп, са обвързани с БФТ посредством договорни връзки за съответния кръг от шампионатите. Тези договорни връзки прецизират техните отговорности за включване в подготвителния лагер и надпреварата, съблюдаване на етичния кодекс и отговорностите им да вземат участие в наложителните мероприятия по време на шампионата. Състезателите от националните тимове за Купа " Дейвис " или Фед Къп получават авансово контрактувана еднократна премия за своето присъединяване. Това са еднократни контракти за премия, а не са трудови или цивилен контракти.
Лайтмотивът е, че всеки играч би трябвало да има контракт с клуба си от България и там да го обезпечават. Във федерацията не желаят да трансформират статуквото в това отношение и не черпят опит от други федерации.
Примерът с комшиите от Турция е доста съответен. Там състезателката номер 1 в ранглистата получава 150 000 евро годишна заплата, плюс осигуровки на всички шампионати. Втората в ранкинга получава към 45 000 евро и по този начин до номер 5 с 10 000 евро. Различното от у нас е, че тук не се заплащат заплати, а в Турция федерацията прибира 20 % от приходите от наградни фондове на състезателката.
В момента у нас се действа по следния метод - на всеки шампионат с награден фонд се вършат удръжки предплатено на 10 % от извоюваната от награден фонд сума, които в края на годината се заявяват пред данъчните. Тенисистите избират да не се обезпечават здравно, а да си вършат годишна застраховка, която е доста значима и при участия в чужбина.
Изхождайки от обстоятелството, че тенисистите след 18 години са експерти и получават хонорари от наградни фондове и рекламни контракти, в БФТ са стигнали до извода, че няма потребност да се заплаща и в допълнение целево заплащане. Средствата на федерацията се разходват с концепцията да се подкрепят младите тенисисти, които да доближат по класа експертите след време и сами да ръководят живота си с финансиране от наградни фондове.
Държавната помощ за елитните тенисисти все още се лимитира до каймака на спорта у нас. Например за предолимпийски цикъл преди олимпиадата в Рио де Жанейро доста фанфари и гръмки етапи спортният министър, професорът по синтаксис Мариана Георгиева, даде 100 хиляди лв. за подготовка. Малко преди този момент (октомври 2013 година) тя отпусна на Григор и 20 хиляди лв. награда за купата в Стокхолм. Само да вметна, че за този триумф той взе от наградния фонд 95 700 евро, а самият награден фонд беше 530 165.
Когато обаче имаше потребност от държавни пари, те не пристигнаха. Става дума за времената при започване на кариерата му - като младеж и при експертите.
В дните, когато Димитров правеше първите си стъпки в професионалния тенис и когато да вземем за пример трябваше да отиде до Австралия за Australian Open, да отиде до Съединени американски щати за US Open. Когато печелеше доста и значими трофеи при юношите и младежите, с което подсказваше какъв гений е. Но тенисът е безценен и нечовечен спорт - с цел да можеш да се надяваш да станеш нещо огромно, първо някой би трябвало да влага в теб - в екипировка, в самолетни билети и всевъзможни транспортни разноски, с цел да можеш да отидеш на огромни шампионати, да спечелиш някой мач, да покажеш, че си инвестиция, която има възвръщаемост.
Къде беше страната при започване на кариерата на Димитров - оказа помощ ли му? Даде ли му подтик, улесни ли го? Осигури ли му пари за самолетни билети, с цел да може да отиде на значими шампионати? Не. По-жалкото обаче е, че страната я няма и за " идващия Григор Димитров " - този, който в този момент върви по младежки шампионати, брои всяка стотинка, с цел да може да си разреши да стигне даже до корта, не приказваме въобще дали ще завоюва.
Професионалисти ли са тенисистите у нас след навършване на пълноправие в очите на родната федерация? Въпрос, на който към момента няма еднопосочен отговор. И към сегашния миг не е ясно дали по-важно е всичките пари да се влагат в подрастващите тенисисти, които имат потребност от пари, с цел да започват, или като заплати и осигуровки на огромните.
Всъщност огромните не се интересуват от дребнави неща. Те стигат до такава орбита, в която могат да отделят от парите си, с цел да се отблагодарят на родината си за помощта в зората на кариерата им, построявайки тенис школа. Така и примката към федерацията ще се разхлаби и ще настане време, когато ще има пари за всичко.
Това е пътят, май. Ех, фантазии....
Професионалисти ли са тенисистите у нас след навършване на пълноправие в очите на родната федерация? Въпрос, на който към този момент няма еднопосочен отговор.
Близо шест години в търсене на явен отговор се е впуснал бащата на пловдивската тенисистка Александрина Найденова - Емил. Усилена преписка с канцеларията на президента Плевнелиев и преписките с шефовете на родната федерация не довеждат до нищо друго от общоизвестното.
Становището на Федерацията в лицето на генсека тогава Красимира Генова е следното - в БФТ няма състезатели на заплата, с цел да им се заплащат и осигуровки.
" Вие можете да получавате трудово заплащане като състезателка, когато имате подписан контракт за работа със подобаващ тенис клуб. С сходен подписан трудов контракт Вие имате съображение да бъдете обезпечавана като чиновник на тенис клуба ", това изясняват на щерка му Александрина Найденова от БФТ през 2013 година.
Не че нещо, само че и шест години по-късно ситуацията е същото - състезателите и от националния тим нямат трудови контракти с федерацията. Мъжете и дамите, които играят за Купа " Дейвис " и Фед Къп, са обвързани с БФТ посредством договорни връзки за съответния кръг от шампионатите. Тези договорни връзки прецизират техните отговорности за включване в подготвителния лагер и надпреварата, съблюдаване на етичния кодекс и отговорностите им да вземат участие в наложителните мероприятия по време на шампионата. Състезателите от националните тимове за Купа " Дейвис " или Фед Къп получават авансово контрактувана еднократна премия за своето присъединяване. Това са еднократни контракти за премия, а не са трудови или цивилен контракти.
Лайтмотивът е, че всеки играч би трябвало да има контракт с клуба си от България и там да го обезпечават. Във федерацията не желаят да трансформират статуквото в това отношение и не черпят опит от други федерации.
Примерът с комшиите от Турция е доста съответен. Там състезателката номер 1 в ранглистата получава 150 000 евро годишна заплата, плюс осигуровки на всички шампионати. Втората в ранкинга получава към 45 000 евро и по този начин до номер 5 с 10 000 евро. Различното от у нас е, че тук не се заплащат заплати, а в Турция федерацията прибира 20 % от приходите от наградни фондове на състезателката.
В момента у нас се действа по следния метод - на всеки шампионат с награден фонд се вършат удръжки предплатено на 10 % от извоюваната от награден фонд сума, които в края на годината се заявяват пред данъчните. Тенисистите избират да не се обезпечават здравно, а да си вършат годишна застраховка, която е доста значима и при участия в чужбина.
Изхождайки от обстоятелството, че тенисистите след 18 години са експерти и получават хонорари от наградни фондове и рекламни контракти, в БФТ са стигнали до извода, че няма потребност да се заплаща и в допълнение целево заплащане. Средствата на федерацията се разходват с концепцията да се подкрепят младите тенисисти, които да доближат по класа експертите след време и сами да ръководят живота си с финансиране от наградни фондове.
Държавната помощ за елитните тенисисти все още се лимитира до каймака на спорта у нас. Например за предолимпийски цикъл преди олимпиадата в Рио де Жанейро доста фанфари и гръмки етапи спортният министър, професорът по синтаксис Мариана Георгиева, даде 100 хиляди лв. за подготовка. Малко преди този момент (октомври 2013 година) тя отпусна на Григор и 20 хиляди лв. награда за купата в Стокхолм. Само да вметна, че за този триумф той взе от наградния фонд 95 700 евро, а самият награден фонд беше 530 165.
Когато обаче имаше потребност от държавни пари, те не пристигнаха. Става дума за времената при започване на кариерата му - като младеж и при експертите.
В дните, когато Димитров правеше първите си стъпки в професионалния тенис и когато да вземем за пример трябваше да отиде до Австралия за Australian Open, да отиде до Съединени американски щати за US Open. Когато печелеше доста и значими трофеи при юношите и младежите, с което подсказваше какъв гений е. Но тенисът е безценен и нечовечен спорт - с цел да можеш да се надяваш да станеш нещо огромно, първо някой би трябвало да влага в теб - в екипировка, в самолетни билети и всевъзможни транспортни разноски, с цел да можеш да отидеш на огромни шампионати, да спечелиш някой мач, да покажеш, че си инвестиция, която има възвръщаемост.
Къде беше страната при започване на кариерата на Димитров - оказа помощ ли му? Даде ли му подтик, улесни ли го? Осигури ли му пари за самолетни билети, с цел да може да отиде на значими шампионати? Не. По-жалкото обаче е, че страната я няма и за " идващия Григор Димитров " - този, който в този момент върви по младежки шампионати, брои всяка стотинка, с цел да може да си разреши да стигне даже до корта, не приказваме въобще дали ще завоюва.
Професионалисти ли са тенисистите у нас след навършване на пълноправие в очите на родната федерация? Въпрос, на който към момента няма еднопосочен отговор. И към сегашния миг не е ясно дали по-важно е всичките пари да се влагат в подрастващите тенисисти, които имат потребност от пари, с цел да започват, или като заплати и осигуровки на огромните.
Всъщност огромните не се интересуват от дребнави неща. Те стигат до такава орбита, в която могат да отделят от парите си, с цел да се отблагодарят на родината си за помощта в зората на кариерата им, построявайки тенис школа. Така и примката към федерацията ще се разхлаби и ще настане време, когато ще има пари за всичко.
Това е пътят, май. Ех, фантазии....
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ