Марица превърна майстора на печено кафе в световна звезда
Още по тематиката: Майсторът в печенето на кафе: Анатема на дългото еспресо!
Майсторът на печено кафе Ангел Андреев, който преди година бе показан на страниците на „ Марица ”, към този момент посреща почитатели от целия свят. И то без въобще да е възнамерявал да става звезда. „ Това е поради изявлението, което дадох тогава единствено на „ Марица ”. Не съм приказвал с нито една друга медия, а в този момент при мен идват хора от Австралия, Индия и Калифорния. Всички споделят: Чел съм за теб и желая да ти опитам кафето ”, споделя Ангел. За него пишат западни медии, включен е и в огромния туристически онлайн указател trip adviser.
Ангел още назовава мястото си „ Дюкянъ ”. Продължава да работи в две стаички от по 12 квадрата в " Капана ". И отново е единственият ростър /пекар/ на кафе в града. Мястото е строено като дюкян през 60-те години. „ След това майсторът изискал то да се употребява от дъщерите му, до момента в който се изучат. После е било музикален магазин. А в този момент е моето царство ”, споделя Ангел Андреев. На първия етаж е пекарната, а на втория - място, където 7 души могат да пият кафе. Има два миндера, направени от байцвани палети.
„ Хората харесват всичко, тъй като се усещат като вкъщи си. Има европейски дух, който се цени доста от гостите от другите континенти. Но всичко ми е тъкмо -ресните на вратата съм избирал за това място, възглавниците за миндерите -също. Може с дребна инвестиция да постигнеш нещо скъпо ”, изяснява майсторът.
Преди две седмици посрещнал публицисти от лондонския вестник „ Metro ”. И там към този момент има публикация за него. Получава мнения от целия свят. „ Хубаво е да видя, че нещата, които върша, може да бъдат оценени от хора, чието мнение не може да се манипулира. Така излизам от локалния формат. В момента в профил на всичко има един лайтмотив със ситни букви - той демонстрира мнението на хората. Гости от Южна Корея и Австралия ми пишат: ”Направили сте нещо, което е с световна стойност! ”, споделя пловдивчанинът.
Преди месец в тясната пекарна на Ангел влезнал професор от Нюйоркския университет. Поръчал кафе и обяснил, че е чел за нея в интернет. И по-късно в тесния дюкян влезнал различен клиент - този път от Австралия. „ Двамата мъже бяха суперизненадани - оказа се, че австралиецът е докторант на професора от Ню Йорк ”, спомня си пловдивският занаятчия. Американецът обяснил, че е ходил на доста разнообразни места по света. На едно от тях, което решил, че е неповторимо, забелязал невероятни фотоси на кенийски и етиопски ловци. Попитал притежателя той ли е правил фотосите. И когато му дали отговор, че това е купена от магазина снимка, американецът споделил: Съжалявам, само че това място към този момент не е толкоз стойностно за мен. „ Хората ценят достоверната уникалност ”, акцентира майсторът. Същият американски професор бил учуден да види две рисунки с кафе на стената на дюкяна.
При различен случай в уютната пекарна влезнала стара дама от Стария град. Водела собствен другар от Америка. Мъжът обяснявал прочувствено, че е чел за мястото, и желал безусловно да го посети, в случай че е в България. „ А аз, дето пребивавам на 200 метра отсам, не бях чувала за това място ”, признала дамата.
В дюкяна на Ангел съзнателно няма интернет. За него кафето е метод за обществено другарство. „ Ти влизаш тук с цел да поговориш с някого - да се влюбиш или да се скараш с него! Да оцениш индивида е концепцията. Как да постигнеш това, в случай че джъткаш по телефона си ”, пита Ангел Андреев. Преди година той изясни, че в никакъв случай не сервира дълго кафе на клиентите си. „ Играл съм си да пека и сортирам кафето вид по вид, зърно по зърно. Да искаш да ти поднасям дълго е засегнатост към мен и продукта ”, отсича мъжът, който е оповестил анатема на дългото кафе.
От една година образова младеж на занаята си. Младежът поискал самичък това. Не се опасява, че ще му го откраднат. „ Конкуренцията уголемява средата и я обогатява. Колкото повече такива неща виждаш, толкоз по-голямо доверие имаш в тях. Аз съм бегач на дълги дистанции - практикувам това от 17 години. Затова може да си разреша да опитвам ”, споделя Ангел.
Опитът му разрешава да познава усета на клиентите си с взор. Виждам го и му споделям: " Това е твоето кафе ". Има магистратура по агробизнес. Там не е учил нищо за кафето. „ У нас няма къде да научиш нещо за този артикул и тазинапитка. И в света на никое място няма систематично образование за кафето. Всеки би трябвало да се учи самичък ”, споделя той.
Бисквити от Сан Франциско
Наскоро в дюкяна пристигнала българка от Сан Франциско, Щатите. Казала, че пече домашни бисквитки в града на Голдън Гейт. И там прочела препечатката на „ Марица ”, която споделя за майстора на кафе Ангел. Жената обяснила: „ От Бургас съм - единствено за седмица съм в България, само че пристигнах до " Капана ", с цел да видя дюкяна за един ден ”.
Салфетката на немкините
На стената на пекарната Ангел е сложил една наивна, само че затрогваща рисунка на две немски туристки върху половин салфетка. На нея със зелен химикал е нарисувана чаша димящо кафе и до него е надписът на британски: „ Най-доброто кафе, което в миналото съм пила! Благодаря! ”.
Майсторът на печено кафе Ангел Андреев, който преди година бе показан на страниците на „ Марица ”, към този момент посреща почитатели от целия свят. И то без въобще да е възнамерявал да става звезда. „ Това е поради изявлението, което дадох тогава единствено на „ Марица ”. Не съм приказвал с нито една друга медия, а в този момент при мен идват хора от Австралия, Индия и Калифорния. Всички споделят: Чел съм за теб и желая да ти опитам кафето ”, споделя Ангел. За него пишат западни медии, включен е и в огромния туристически онлайн указател trip adviser.
Ангел още назовава мястото си „ Дюкянъ ”. Продължава да работи в две стаички от по 12 квадрата в " Капана ". И отново е единственият ростър /пекар/ на кафе в града. Мястото е строено като дюкян през 60-те години. „ След това майсторът изискал то да се употребява от дъщерите му, до момента в който се изучат. После е било музикален магазин. А в този момент е моето царство ”, споделя Ангел Андреев. На първия етаж е пекарната, а на втория - място, където 7 души могат да пият кафе. Има два миндера, направени от байцвани палети.
„ Хората харесват всичко, тъй като се усещат като вкъщи си. Има европейски дух, който се цени доста от гостите от другите континенти. Но всичко ми е тъкмо -ресните на вратата съм избирал за това място, възглавниците за миндерите -също. Може с дребна инвестиция да постигнеш нещо скъпо ”, изяснява майсторът.
Преди две седмици посрещнал публицисти от лондонския вестник „ Metro ”. И там към този момент има публикация за него. Получава мнения от целия свят. „ Хубаво е да видя, че нещата, които върша, може да бъдат оценени от хора, чието мнение не може да се манипулира. Така излизам от локалния формат. В момента в профил на всичко има един лайтмотив със ситни букви - той демонстрира мнението на хората. Гости от Южна Корея и Австралия ми пишат: ”Направили сте нещо, което е с световна стойност! ”, споделя пловдивчанинът.
Преди месец в тясната пекарна на Ангел влезнал професор от Нюйоркския университет. Поръчал кафе и обяснил, че е чел за нея в интернет. И по-късно в тесния дюкян влезнал различен клиент - този път от Австралия. „ Двамата мъже бяха суперизненадани - оказа се, че австралиецът е докторант на професора от Ню Йорк ”, спомня си пловдивският занаятчия. Американецът обяснил, че е ходил на доста разнообразни места по света. На едно от тях, което решил, че е неповторимо, забелязал невероятни фотоси на кенийски и етиопски ловци. Попитал притежателя той ли е правил фотосите. И когато му дали отговор, че това е купена от магазина снимка, американецът споделил: Съжалявам, само че това място към този момент не е толкоз стойностно за мен. „ Хората ценят достоверната уникалност ”, акцентира майсторът. Същият американски професор бил учуден да види две рисунки с кафе на стената на дюкяна.
При различен случай в уютната пекарна влезнала стара дама от Стария град. Водела собствен другар от Америка. Мъжът обяснявал прочувствено, че е чел за мястото, и желал безусловно да го посети, в случай че е в България. „ А аз, дето пребивавам на 200 метра отсам, не бях чувала за това място ”, признала дамата.
В дюкяна на Ангел съзнателно няма интернет. За него кафето е метод за обществено другарство. „ Ти влизаш тук с цел да поговориш с някого - да се влюбиш или да се скараш с него! Да оцениш индивида е концепцията. Как да постигнеш това, в случай че джъткаш по телефона си ”, пита Ангел Андреев. Преди година той изясни, че в никакъв случай не сервира дълго кафе на клиентите си. „ Играл съм си да пека и сортирам кафето вид по вид, зърно по зърно. Да искаш да ти поднасям дълго е засегнатост към мен и продукта ”, отсича мъжът, който е оповестил анатема на дългото кафе.
От една година образова младеж на занаята си. Младежът поискал самичък това. Не се опасява, че ще му го откраднат. „ Конкуренцията уголемява средата и я обогатява. Колкото повече такива неща виждаш, толкоз по-голямо доверие имаш в тях. Аз съм бегач на дълги дистанции - практикувам това от 17 години. Затова може да си разреша да опитвам ”, споделя Ангел.
Опитът му разрешава да познава усета на клиентите си с взор. Виждам го и му споделям: " Това е твоето кафе ". Има магистратура по агробизнес. Там не е учил нищо за кафето. „ У нас няма къде да научиш нещо за този артикул и тазинапитка. И в света на никое място няма систематично образование за кафето. Всеки би трябвало да се учи самичък ”, споделя той.
Бисквити от Сан Франциско
Наскоро в дюкяна пристигнала българка от Сан Франциско, Щатите. Казала, че пече домашни бисквитки в града на Голдън Гейт. И там прочела препечатката на „ Марица ”, която споделя за майстора на кафе Ангел. Жената обяснила: „ От Бургас съм - единствено за седмица съм в България, само че пристигнах до " Капана ", с цел да видя дюкяна за един ден ”.
Салфетката на немкините
На стената на пекарната Ангел е сложил една наивна, само че затрогваща рисунка на две немски туристки върху половин салфетка. На нея със зелен химикал е нарисувана чаша димящо кафе и до него е надписът на британски: „ Най-доброто кафе, което в миналото съм пила! Благодаря! ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ