Учени откриха, че човешкият мозък продължава да работи дълго след смъртта
Още от зората на времето хората са се чудили какво се случва след гибелта и дали има живот след нея. Макар че учените не са съумели да разгадаят този въпрос, неотдавна те откриха, че преходът от живот към гибел не е толкоз елементарен, колкото в миналото се е считало. Според „ Science Alert " човешкият мозък продължава да работи дълго време след гибелта и даже може да резервира проблясъци на схващане в продължение на няколко минути.
Векове наред учените са вярвали, че умирането не е краят на мозъчната активност, а в този момент това е потвърдено.
Съзнанието след гибелта не е нова идея в научния свят. Всъщност през далечната 1700 година академик на име Антоан Лавоазие (известен още като " бащата на актуалната химия " ) е наказан на гибел посредством гилотина. Винаги експериментатор, Лавоазие наредил на асистента си да преброи какъв брой пъти обезглавената му глава продължава да мига, откакто е отрязана от тялото му - легендата споделя, че асистентът преброил, че безтелесната глава на Лавоазие е мигнала общо двадесет пъти.
Неотдавнашен проучвателен план на Училището по медицина " Гросман " към Нюйоркския университет е намерил метод да заобиколи това предизвикателство, като изследва хора по време на сърдечен удар. Те разкрили, че дълго време откакто сърцето ни е изпаднало в тишина, мозъкът ни може да продължи активността.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време в допълнение подкрепили хипотезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след гибелта макар нарушената сърдечна функционалност.
Проучването, което е продължение на предходно проучване на прекарвания, близки до гибелта, има за цел да изследва спомените и прекарванията на пациенти, подложени на кардиопулмонална реанимация (КПР) в лечебни заведения в Съединени американски щати и Обединеното кралство. Пилотно подпроучване включва наблюдаване на интензивността на електроенцефалограмата (ЕЕГ) и равнищата на О2 в мозъка по време на реанимацията, което дава опция да се надникне в намаляващото схващане на хората на ръба на гибелта.
Сред 567-те пациенти, определени за изследването, единствено 213 възстановяват пулса си. Тревожното е, че едвам 53 от тях са оживели и са били изписани, а едвам 28 са били счетени за задоволително здрави, с цел да вземат участие в следващи изявленията, в които да си спомнят за прекарванията си по време на умирането.
Неотдавнашното изследване е ръководено от Сам Парния, академик, който е захласнат от концепцията да разкрие тайните на умирането. С помощта на приложение, таблет и слушалки откривателите се пробват да открият признаци на схващане при пациенти, подложени на изкуствено дишане, даже в случай че те наподобяват нереагиращи.
Интригуващото е, че нито един от 28-те пациенти, които се избавили от гибелта и по-късно били интервюирани, не можел да си спомни изображенията на таблета или звуците от слушалките. Въпреки това мозъците им са посочили известна степен на интензивност. Оцелелите оповестяват за откъслечни мемоари за реанимацията си, в това число за чувството за компресии на гръдния панер, за съществуването на електроди по кожата им и за слуховото разбиране на гласове от медицинския екип.
Умирането към момента е мистерия, само че сходни на пръв взор странни проучвания могат да оказват помощ да се хвърли светлина върху крайния резултат за целия живот на Земята.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време в допълнение поддържат хипотезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след умирането макар нарушената сърдечна функционалност.
Забележително е, че при 40% от оживелите се следят релативно естествени или съвсем естествени ЕЕГ записи до един час след изкуственото дишане. Тези записи отразяват модели, които невролозите нормално свързват с по-високи умствени функционалности.
Д-р Парния разяснява резултатите, като декларира, че въпреки предходното съмнение да е било, че мозъкът претърпява трайно увреждане 10 минути след прекъсването на сърдечната активност, изследването открива, че мозъкът може да демонстрира признаци на интензивност доста по-дълго. В умозаключение той сподели: " Това е първото огромно изследване, което демонстрира, че тези мемоари и промени в мозъчните талази могат да бъдат признаци на универсални, общи детайли на по този начин наречените прекарвания, близки до гибелта. "
Векове наред учените са вярвали, че умирането не е краят на мозъчната активност, а в този момент това е потвърдено.
Съзнанието след гибелта не е нова идея в научния свят. Всъщност през далечната 1700 година академик на име Антоан Лавоазие (известен още като " бащата на актуалната химия " ) е наказан на гибел посредством гилотина. Винаги експериментатор, Лавоазие наредил на асистента си да преброи какъв брой пъти обезглавената му глава продължава да мига, откакто е отрязана от тялото му - легендата споделя, че асистентът преброил, че безтелесната глава на Лавоазие е мигнала общо двадесет пъти.
Неотдавнашен проучвателен план на Училището по медицина " Гросман " към Нюйоркския университет е намерил метод да заобиколи това предизвикателство, като изследва хора по време на сърдечен удар. Те разкрили, че дълго време откакто сърцето ни е изпаднало в тишина, мозъкът ни може да продължи активността.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време в допълнение подкрепили хипотезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след гибелта макар нарушената сърдечна функционалност.
Проучването, което е продължение на предходно проучване на прекарвания, близки до гибелта, има за цел да изследва спомените и прекарванията на пациенти, подложени на кардиопулмонална реанимация (КПР) в лечебни заведения в Съединени американски щати и Обединеното кралство. Пилотно подпроучване включва наблюдаване на интензивността на електроенцефалограмата (ЕЕГ) и равнищата на О2 в мозъка по време на реанимацията, което дава опция да се надникне в намаляващото схващане на хората на ръба на гибелта.
Сред 567-те пациенти, определени за изследването, единствено 213 възстановяват пулса си. Тревожното е, че едвам 53 от тях са оживели и са били изписани, а едвам 28 са били счетени за задоволително здрави, с цел да вземат участие в следващи изявленията, в които да си спомнят за прекарванията си по време на умирането.
Неотдавнашното изследване е ръководено от Сам Парния, академик, който е захласнат от концепцията да разкрие тайните на умирането. С помощта на приложение, таблет и слушалки откривателите се пробват да открият признаци на схващане при пациенти, подложени на изкуствено дишане, даже в случай че те наподобяват нереагиращи.
Интригуващото е, че нито един от 28-те пациенти, които се избавили от гибелта и по-късно били интервюирани, не можел да си спомни изображенията на таблета или звуците от слушалките. Въпреки това мозъците им са посочили известна степен на интензивност. Оцелелите оповестяват за откъслечни мемоари за реанимацията си, в това число за чувството за компресии на гръдния панер, за съществуването на електроди по кожата им и за слуховото разбиране на гласове от медицинския екип.
Умирането към момента е мистерия, само че сходни на пръв взор странни проучвания могат да оказват помощ да се хвърли светлина върху крайния резултат за целия живот на Земята.
Данните от наблюдението на мозъка в действително време в допълнение поддържат хипотезата, че неврологичната интензивност може да се резервира след умирането макар нарушената сърдечна функционалност.
Забележително е, че при 40% от оживелите се следят релативно естествени или съвсем естествени ЕЕГ записи до един час след изкуственото дишане. Тези записи отразяват модели, които невролозите нормално свързват с по-високи умствени функционалности.
Д-р Парния разяснява резултатите, като декларира, че въпреки предходното съмнение да е било, че мозъкът претърпява трайно увреждане 10 минути след прекъсването на сърдечната активност, изследването открива, че мозъкът може да демонстрира признаци на интензивност доста по-дълго. В умозаключение той сподели: " Това е първото огромно изследване, което демонстрира, че тези мемоари и промени в мозъчните талази могат да бъдат признаци на универсални, общи детайли на по този начин наречените прекарвания, близки до гибелта. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ