Още от 1 ноември да има увеличение на минималната заплата

Още от 1 ноември да има нарастване на минималната заплата на 700 лв.. За това упорстват от КНСБ и припомнят прогнозите за още по-голямо нарастване на цените. Синдикатът желае и още едно индескиране на минималния приход – на 764 лв. от 1 януари 2022 година. Това нарастване е безалтернативно, съобщи на онлайн конференция водачът на КНСБ Пламен Димитров.

Ще настояваме от тази есен и за растеж на всички заплати в фабрики и организации, в които имаме структури, с 12-13 %, с цел да се компенсира ударът от растежа на цените, акцентира Димитров, който показа второто за тази година експресно проучване на ценовата динамичност на стоките и услугите от дребната потребителска кошница. Данните демонстрират трикратно нарастване на инфлационния напън и солидни растежи на годишна база при някои от стоките, които стигат и до 40-52 %.

Наблюдаваме растеж на цените и при доста хранителни артикули, които бъркат надълбоко в джоба на всички. Затова нашето искане, отправено още с направения от КНСБ меморандум за идващите 4 година ръководство, е за интензивен растеж на заплатите с 12-13 % годишно. Вече го поправяме с претенции още тази есен минималното ниво на заплатите да се вдигне до 700 лева Това може да стане с разпореждане на Министерски съвет, с цел да стигнем до равнище от 764 лева при започване на 2022 година Че е нужно да има нарастване на минималната заплата е отвън всевъзможен спор, сподели Димитров.

" Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в еврозоната с мизерна минимална заплата по-малка от 500 евро ", съобщи той, представен от Българска телеграфна агенция. По думите му официално няма такова условие, само че действително прибалтийските страни преди влизането в еврозоната са записали растеж от по 20% на минималното заплащане в предходните няколко години.

Според КНСБ разногласието за минималната работна заплата в България продължава да се води с подправени причини. При нас нарастването ѝ постоянно е имало позитивно влияние върху заетостта, считат специалистите на синдиката.

Директорът на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ Любослав Костов акцентира, че на никое място по света против минимална заплата не се поставя знак за тъждествено тъждество с продуктивност на труда.

Твърдението на работодателите, че продуктивността на труда не дава отговор на настояването за приходите, е погрешно, защото съгласно есенната прогноза на финансовото министерство излиза наяве, че българският служащ, като се изключат пандемичните години, е най-производителният по отношение на предходните седем години и по тази причина сега синдикатите имат най-голямо съображение да желаят нарастване, съобщи Костов. Той уточни, че всички данни на статистиката демонстрират също, че при увеличение на минималната заплата в България пораства заетостта, а безработицата понижава.