Още една история от потребителя на Редит, който работи дълги

Още една история от потребителя на Редит, който работи дълги години в затвори в Мичиган: Когато започнах работа по пандизите в Мичиган, бях в затвор, издигнат през далечната 1877 година Той е един от най-старите затвори, които към момента работят в Съединените щати. Там имах толкоз доста паранормални прекарвания … Вратите се затръшваха, чувах гласове, настръхвах … Първото удивително прекарване, което имах беше към Коледа, бях трета промяна. Работих в най-старото поделение в институцията. Там нормално нямаме лишени от независимост, само че по-късно открихме поделение за уединяване на пандизчии по време на пандемията от к0ронавирус. Нямах сътрудник заради липса на личен състав, тъй че един от другите офицери ми сложи камера, с цел да може да ме вижда. Бях доста надалеч от всички останали звена и се отегчавах, тъй като нямаше с кого да приказвам. Четете още: На видео се появява черно създание, сравнявано с Бабадук (видео) Обикалях по-голямата част от нощта, гледайки телевизия сред обиколките. Изведнъж чух почукване на вратата, която води към кулоар, водещ към още по-стара, неизползвана част от пандиза. Отворих вратата и погледнах в коридора. Полъхна ме леден ентусиазъм и внезапно космите по ръцете ми настръхнаха. Блъснах вратата, уплашен до мозъка на костите си.



Отидох, седнах и още веднъж започнах да виждам телевизия. Тогава тв приемникът самичък стартира бързо да превключва каналите, след което спря на неподвижен звук и не реагираше, когато натисках копчетата на каналите. Почувствах мощен студ в стаята и ме обзе непонятен смут. Тогава видях сянката … Черна хуманоидна сянка, която стоеше в ъгъла неподвижно. Изведнъж изръмжа и стартира да се движи към мен доста постепенно. Не се тревожа елементарно, само че тогава бях изплашен до гибел. Опитах се да стана, само че бях като неподвижен, не можех да помръдна. Тогава звънна телефонът ми, за благополучие, и сянката изчезна в тавана, а аз към този момент можех да се движа. След случилото се не можех да се върна там самичък и изисках втори охранител под предтекст, че площта е огромна. Един ден от третата промяна, моят сътрудник и аз, имайки малко свободно време, взехме решение да разгледаме пандиза. Разгледахме тунелите, които минаваха под пандиза, старите хамбари, старите оставени без контрол кули. Накрая взехме решение да отидем да забележим остарялата част на пандиза от моя предходен случай. Около средата на коридора имаше огромна железна врата, която трябваше да се отвори с огромен ключ. Докато вървяхме натам, сътрудникът ми ми описа по какъв начин тази част е остарялата сегрегационна секция. Наложи се да използваме фенерчета, с цел да се движим, тъй като секторът е толкоз остарял, че няма ток. Никога няма да не помни силата, която изпитах там – възприятие на непонятен боязън. Помолих колегата ми да се връщаме и заслизахме до мястото, където имаше кулоар към портата. Тогава фенерчето на колегата ми ненадейно “умря ”. Проправяхме си път към коридора, едвам успявайки да забележим нещо в съвсем цялостния мрак. Изведнъж чухме нещо да тича след нас … и ние също започнахме да бягаме по коридора. Отворихме портата и изскочихме като патрони. По-късно видях, че моят сътрудник има червени белези от нокти по двете си ръце … На идващия ден напуснах.