Мутаре, Зимбабве – Повече от половината от 6,5 милиона регистрирани гласоподаватели са готови да гласуват в силно оспорваните президентски, местни общини и парламентарни избори в сряда, са жени.
Въпреки че доминират сред гласоподавателите, жените са сведени предимно до мажоретки в политическия пейзаж.
През юни, когато Избирателната комисия на Зимбабве (ZEC) обяви 11 кандидати за президент, нямаше жени. През 2018 г. имаше четири жени кандидати.
Две жени кандидати за президент, Елизабет Валерио от Алианса на Обединеното Зимбабве (UZA) и Линда Масарира от Лейбъристите, икономистите и африканските демократи (LEAD), бяха изключени от ZEC заради късно подаване на документите за номинация и късно плащане на таксите за номинация, съответно.
И двете кандидат-президентки отнесоха въпроса до съда. Валерио спечели делото й и ZEC беше принуден да приеме документите й за номинация, но Масарира нямаше такъв късмет.
В Народното събрание има 70 жени кандидати в сравнение с 637 мъже в 210 избирателни района, според Центъра за изборни ресурси, съставляващ 11 процента от кандидатите – спад от 14 процента през 2018 г.
„Разочароващо“
Анализатори казаха, че намаляващият брой жени кандидати е индикация, че структурите на политическата власт са останали дълбоко патриархални.
„Доста разочароващо е, че жените не успяха да стигнат до гласуването след цялата работа и инвестиции, които направиха, за да станат лидери през последните пет години“, каза Ситабиле Дева, изпълнителен директор и основател на Women's Academy For Лидерство и политически постижения (WALPE). „Тъжно е, че само една жена кандидат-президент успя след намесата на съдилищата.“
Конституцията, каза тя пред Ал Джазира, ясно предвижда баланс между половете, но политическите партии не го следват.
Конституцията от 2013 г. заделя 60 места от 270-те места в парламента за жени чрез пропорционално представителство. Те се разпределят между политическите партии въз основа на броя спечелени места във всяка провинция.
Това конституционно изискване трябваше да изтече тази година, но беше върнато чрез поправка, направена в конституцията от президента Емерсън Мнангагва. Други раздели от конституцията изискват от политическите партии да въведат механизми, позволяващи на жените да се кандидатират за места в избирателния район.
Въпреки това анализаторите казаха, че е липсвала политическа воля за включване на повече жени в управлението.
„Основната отговорност за насърчаване на равенството между половете е на политическите партии. Липсата на политическа воля и искреност за насърчаване на равенството от страна на политическите партии е основната причина, поради която страната се провали по отношение на равенството между половете“, каза Дева.
Гланис Чангачирере, ръководител на екип в Института за развитие на младите жени (IYWD), каза, че има нужда от ангажираност за насърчаване на правата на жените от независими комисии като ZEC.
„Как Елизабет Валерио попадна в бюлетината свидетелства как политическото участие и представителство на жените само по себе си е борба в рамките на борбата за демокрация“, каза тя. „Съдилищата трябва да бъдат последна инстанция, а не отправна точка за жените да търсят признаване на правата си.“
Changachirere се притесняваше, че липсата на жени в бюлетината заплашва да обърне постигнатото с времето към равенство между половете и чакаше да види колко жени кандидати са избрани, когато резултатите бъдат обявени.
„11-те процента [броят жени], които са успели, ще намалеят още повече след гласуването, тъй като някои от амбициозните жени-лидери се състезават в избирателни райони, които техните партии рядко печелят“, каза Дева.
„Граждани втора класа“
На предишни избори много жени не успяха да съберат средствата, изисквани от ZEC за подаване на номинационни документи.
За тези избори ZEC повиши номинационните такси, което затрудни независимите кандидати и политическите партии с по-малко финансиране.
Кандидатите за президент платиха $20 000, докато кандидатите за парламент се разделиха с $1000 и $100 за кандидатите за съветници. За разлика от това през 2018 г. кандидатите за президент платиха 1000 долара, докато законодателите платиха 50 долара.
Масарира, един от дисквалифицираните кандидати за президент, се бореше да вдигне таксата за номинация от 20 000 долара и каза пред Al Jazeera, че това е пречка за всеки, който се стреми да влезе в политиката.
„Нуждаем се от регулиране на таксите за номиниране на кандидати, за да направим таксите достъпни за всеки зимбабвеец“, каза тя.
Когато миналата година ZEC публикува огромните хонорари за номинации, имаше обратна реакция от страна на критиците, особено жените, които твърдяха, че този ход е крайно неразумен.
Масарира каза пред Ал Джазира, че нарастващите разходи могат да доведат до неизбежен спад в политическото участие на жените.
„Тъжно е, че жените продължават да се разглеждат като граждани от втора класа в Зимбабве и се разглеждат като достатъчно добри, за да гласуват, и недостатъчно добри, за да бъдат кандидати за президент или парламент“, каза тя.
През март тази година таксите за номинации бяха оспорени в съда, който обяви високите такси за противоконституционни.
Но парламентът, чрез парламентарната правна комисия, потвърди обявените такси на ZEC, аргументирайки в своя доклад, че няма нарушения на конституцията от страна на избирателния орган.
Changachirere каза, че жените, които са по-голямата част от бедните, страдат от финансово изключване.
„Увеличаването на разходите за политическо участие и представителство като това очевидно допълнително маргинализира жените от политиката“, каза тя.
„ZEC беше нечувствителен към настоящите икономически предизвикателства, пред които е изправена страната, таксите трябваше да отразяват състоянието на икономиката. Изборите не трябва да се монетизират“, каза тя.
Changachirere каза, че бариерите, включително високите такси за номиниране, отблъскват жените от места, базирани на избирателни райони.
„Продължаващият спад на жените, които се състезават за места, базирани на избирателния район, като много от тях разчитат на местата с пропорционално представителство, показва колко тежки и неравномерни са условията за жените на всички нива на управление“, каза тя.
През 2018 г. наблюдатели на изборите от 16-членната Южноафриканска общност за развитие (SADC) призоваха политическите партии да направят политическия климат по-благоприятен за участието на жените в политиката.
Но водещите политически партии, включително управляващите ZANU-PF и CCC, все още не са изпълнили препоръките на наблюдателите на изборите.
Адвокатът по правата на човека Беатрис Мтетва каза, че зимбабвийското общество е силно мъжествено и много малко жени получават подкрепа от хората около тях, като се има предвид общото негативно отношение, свързано с жените в политиката.
„Нашата изключително изпълнена с насилие, персонализирана, мръсна и опасна политическа среда не е за хора със слаби сърца и това обезкуражава жените да участват в политиката“, каза тя пред Ал Джазира.
Източник: Ал Джазира
