Венеин Русанов пред Фрог: Искам да живея в държава, в която определяща е силата на правото, а не обратното
Осъзнавам поквареността на системата, безбройните нередности във връзка с корумпираността. Искам да пребивавам в страна, в която има господство на закона и определящото е силата на правото, не противоположното. Изумявам се доколко могат да деградират устоите на една народна власт.
Това съобщи 28-годишният Венелин Русанов в изявление пред ФрогНюз.
Името му е Венелин Русанов. Ерудиран и младеж, който работи в областта на енергетиката.Това лято Венелин е бил на площада. Защото желае да живее в една по-добра България.
Ето и цялото изявление:
Какво те накара да излезеш това лято на площада?
В момента, в който прокуратурата влезе в Президентството, се ангажирах интензивно с гражданска позиция. Преди това съм бил по-скоро наблюдаващ. Причините да изляза на площада са доста. Осъзнавам поквареността на системата, безбройните нередности във връзка с корумпираността. Искам да пребивавам в страна, в която има господство на закона и определящото е силата на правото, не противоположното. Искам да има високоморални представители на политическата и правосъдната власт у нас, тъй като без тях не може да се приказва за никакво развиване.
Виждаш ли такива?
Това тук липсва и то в галактически размери. Случвало се е към този момент няколко пъти да си мисля, че сме стигнали нулевата кота и от там нататък би трябвало да има позитивна наклонност. Изумявам се доколко могат да деградират устоите на една народна власт. Фасадна народна власт.
Родолюбив съм, само че не в неприятния родолюбив смисъл. Имам ужасно доста другари в България са затруднени в това да обитават на най-базисната стъпка в пирамидата на Маслоу.
Стъпили сме на земята, в която по доста аргументи няма блян към богатството на общността, а към някакво независимо избавяне. Всеки оцелява самичък за себе си, от време на време на цената на морални отстъпки. Едната причина за това е може би крайната беднотия, ниския стандарт на живот. При липса на несъмнено съзнание това води до оскотяване, за което са присъщи примитивност, самородност, инстинкт за оцеляване.
Атрибутите на едно демократично общество, каквито са свободата на словото, толерантността към другите, това мощният да оказва помощ на слабия, не са на дневен ред. Не сме дорасли до такава степен. И то не тъй като нямаме капацитет и потенциал за това. Тези, които управляват страната, някак си деградират целокупния ни капацитет.
Кого обслужва това?
Когато човек няма морални ориентири, коректив, той е зависим на низки пристрастености - лакомия, неистина, операция. Тук е доста елементарно. Тези механизми са направени от епохи. Това обслужва властимащите - политическата класа и икономическите среди, с които е обвързана. Моделът е сгрешен. Политиката би трябвало да е функционалност на бизнеса. В България е противоположното.
Спомена морални ориентири. Много аморални неща обаче видяхме през 2020 година Едни от тях бяха скандалните записи с гласа на премиера и грозните думи по адрес на Цвета Караянчева…
Изказвания с такова наличие, от този темперамент и то от тази висока естрада са функционалност на упадъка на демократичното общество у нас, а и освен. Борисов е сборен облик на немалка част от обществото ни, за жалост. Характерно е за един воин на Алеко Константинов.
Мисля, че в една такава обстановка верният избор е единствено един - човек да отбрани достолепието си. Ако някой мисли, че това се случи, дано си го мисли.
Един от феномените бяха обиколките с джипа на премиера. Как си ги обясняваш?
Обиколките с джипката са градивен пиар ход. Борисов е приел този формат, тъй като някой му е споделил, че това е най-правилното нещо. Но е неприемливо, тъй като на върха на изпълнителното власт хората би трябвало да са на първо място виновни, да има бистрота пред обществото. Това е бягство - от отговорност, държавническо и управително държание. При здравна, икономическа и каквато се сетите рецесия министър председателят би трябвало да е стожер - да е измежду народа, медиите. Да е регистриран, транспарантен. Да води градивни политики. За мен това е криене.
Грозно е равнището, до което е сведено всичко. Наред с джипката, има доста други нелепи обстановки. Като тази с шефа на “Пирогов” и здравния министър. В миг, в който системата е сложена на колене, тези хора инспектират качеството на асфалтовата завивка.
Каква беше силата на площада това лято?
На площада бях месеци наред и от първо лице следих това, което се случваше. То беше прелестно за гражданското общество в България, което към момента е в пелени. Но постоянно би трябвало да се стартира отнякъде. Видях доста хора, които бяха обединени и извършиха със наличие надписа над бившето към този момент Народно заседание. Протестът беше надпартиен, надетносен, надпрофесионален. Имаше доста ерудирани и висококвалифицирани хора, обединени първо от безобразията през последните няколко месеца и даже година в политическия и икономическия ни живот и второ от това, че множеството не желаят да живеят по този метод. Искат съществена смяна.
Беше като един дребен Ренесанс за гражданското общество - моментът, в който преодолееш страха и започнеш да отстояваш към този момент морални категории. Тук към този момент не сме на дъното на пирамидата на Маслоу. Това беше хубавото през 2020 година Не мога да се сетя за друго за жалост.
Енергията на площада обаче някак понижа. Защо?
В момента има група хора, които непримиримо не престават да измиват очите на цяла България. Застъпвам се зад настояванията на митинга, които са за господство на закона. Има политически нюанси и оттенъци, някои персони, с които не се припокривам.
На 1 ноември имаше факелно шествие и събиране пред Националната библиотека. След това обичайно бяхме на фонтана пред Президентството. Тогава Отровното трио разгласи, че се отхвърля.
Почувствах се предаден, макар че се аргументираха. След като страстите отшумяха, обективно реших нещата по този начин: Единият им мотив беше ковид и обстоятелството, че обстановката се задълбочи. Цяло лято имаше вирус и пандемия, само че споделяха, че не се опасяват. Но добре, одобрявам. Нещата в действителност се усложниха. От трибуната те споделяха, че ще е по този начин до оставката - неотстъпчивост, поредност, благодариха ни, че продължаваме, че не стопираме. И в един миг те стопираха. Била се изгубила успеваемостта на този метод. Трябвало да се съберат хора, които да подсигуряват прозрачността на изборите. Това е прелестно, само че не разбирам за какво митингът би трябвало да стопира. Не съм срещу тези трима души да употребяват политическа партия, с цел да упражняват надзор и да работят в полза на народа. Още очаквам. Някои хора се притесняват да не се покварят упованията за следващ път.
Каква е ролята на младежите в целия този развой?
Огромна, колосална. Енергията, моралните им полезности са моторът на всяко едно общество. С възрастта човек става равнодушен, апатичен, обезверява се, стопира да се бори за гражданските си позиции. Младите не са изгубили това. В тях е зарядът. Те не са обременени от предходния публичен строй.
Интервю на Джесика Вълчева
Това съобщи 28-годишният Венелин Русанов в изявление пред ФрогНюз.
Името му е Венелин Русанов. Ерудиран и младеж, който работи в областта на енергетиката.Това лято Венелин е бил на площада. Защото желае да живее в една по-добра България.
Ето и цялото изявление:
Какво те накара да излезеш това лято на площада?
В момента, в който прокуратурата влезе в Президентството, се ангажирах интензивно с гражданска позиция. Преди това съм бил по-скоро наблюдаващ. Причините да изляза на площада са доста. Осъзнавам поквареността на системата, безбройните нередности във връзка с корумпираността. Искам да пребивавам в страна, в която има господство на закона и определящото е силата на правото, не противоположното. Искам да има високоморални представители на политическата и правосъдната власт у нас, тъй като без тях не може да се приказва за никакво развиване.
Виждаш ли такива?
Това тук липсва и то в галактически размери. Случвало се е към този момент няколко пъти да си мисля, че сме стигнали нулевата кота и от там нататък би трябвало да има позитивна наклонност. Изумявам се доколко могат да деградират устоите на една народна власт. Фасадна народна власт.
Родолюбив съм, само че не в неприятния родолюбив смисъл. Имам ужасно доста другари в България са затруднени в това да обитават на най-базисната стъпка в пирамидата на Маслоу.
Стъпили сме на земята, в която по доста аргументи няма блян към богатството на общността, а към някакво независимо избавяне. Всеки оцелява самичък за себе си, от време на време на цената на морални отстъпки. Едната причина за това е може би крайната беднотия, ниския стандарт на живот. При липса на несъмнено съзнание това води до оскотяване, за което са присъщи примитивност, самородност, инстинкт за оцеляване.
Атрибутите на едно демократично общество, каквито са свободата на словото, толерантността към другите, това мощният да оказва помощ на слабия, не са на дневен ред. Не сме дорасли до такава степен. И то не тъй като нямаме капацитет и потенциал за това. Тези, които управляват страната, някак си деградират целокупния ни капацитет.
Кого обслужва това?
Когато човек няма морални ориентири, коректив, той е зависим на низки пристрастености - лакомия, неистина, операция. Тук е доста елементарно. Тези механизми са направени от епохи. Това обслужва властимащите - политическата класа и икономическите среди, с които е обвързана. Моделът е сгрешен. Политиката би трябвало да е функционалност на бизнеса. В България е противоположното.
Спомена морални ориентири. Много аморални неща обаче видяхме през 2020 година Едни от тях бяха скандалните записи с гласа на премиера и грозните думи по адрес на Цвета Караянчева…
Изказвания с такова наличие, от този темперамент и то от тази висока естрада са функционалност на упадъка на демократичното общество у нас, а и освен. Борисов е сборен облик на немалка част от обществото ни, за жалост. Характерно е за един воин на Алеко Константинов.
Мисля, че в една такава обстановка верният избор е единствено един - човек да отбрани достолепието си. Ако някой мисли, че това се случи, дано си го мисли.
Един от феномените бяха обиколките с джипа на премиера. Как си ги обясняваш?
Обиколките с джипката са градивен пиар ход. Борисов е приел този формат, тъй като някой му е споделил, че това е най-правилното нещо. Но е неприемливо, тъй като на върха на изпълнителното власт хората би трябвало да са на първо място виновни, да има бистрота пред обществото. Това е бягство - от отговорност, държавническо и управително държание. При здравна, икономическа и каквато се сетите рецесия министър председателят би трябвало да е стожер - да е измежду народа, медиите. Да е регистриран, транспарантен. Да води градивни политики. За мен това е криене.
Грозно е равнището, до което е сведено всичко. Наред с джипката, има доста други нелепи обстановки. Като тази с шефа на “Пирогов” и здравния министър. В миг, в който системата е сложена на колене, тези хора инспектират качеството на асфалтовата завивка.
Каква беше силата на площада това лято?
На площада бях месеци наред и от първо лице следих това, което се случваше. То беше прелестно за гражданското общество в България, което към момента е в пелени. Но постоянно би трябвало да се стартира отнякъде. Видях доста хора, които бяха обединени и извършиха със наличие надписа над бившето към този момент Народно заседание. Протестът беше надпартиен, надетносен, надпрофесионален. Имаше доста ерудирани и висококвалифицирани хора, обединени първо от безобразията през последните няколко месеца и даже година в политическия и икономическия ни живот и второ от това, че множеството не желаят да живеят по този метод. Искат съществена смяна.
Беше като един дребен Ренесанс за гражданското общество - моментът, в който преодолееш страха и започнеш да отстояваш към този момент морални категории. Тук към този момент не сме на дъното на пирамидата на Маслоу. Това беше хубавото през 2020 година Не мога да се сетя за друго за жалост.
Енергията на площада обаче някак понижа. Защо?
В момента има група хора, които непримиримо не престават да измиват очите на цяла България. Застъпвам се зад настояванията на митинга, които са за господство на закона. Има политически нюанси и оттенъци, някои персони, с които не се припокривам.
На 1 ноември имаше факелно шествие и събиране пред Националната библиотека. След това обичайно бяхме на фонтана пред Президентството. Тогава Отровното трио разгласи, че се отхвърля.
Почувствах се предаден, макар че се аргументираха. След като страстите отшумяха, обективно реших нещата по този начин: Единият им мотив беше ковид и обстоятелството, че обстановката се задълбочи. Цяло лято имаше вирус и пандемия, само че споделяха, че не се опасяват. Но добре, одобрявам. Нещата в действителност се усложниха. От трибуната те споделяха, че ще е по този начин до оставката - неотстъпчивост, поредност, благодариха ни, че продължаваме, че не стопираме. И в един миг те стопираха. Била се изгубила успеваемостта на този метод. Трябвало да се съберат хора, които да подсигуряват прозрачността на изборите. Това е прелестно, само че не разбирам за какво митингът би трябвало да стопира. Не съм срещу тези трима души да употребяват политическа партия, с цел да упражняват надзор и да работят в полза на народа. Още очаквам. Някои хора се притесняват да не се покварят упованията за следващ път.
Каква е ролята на младежите в целия този развой?
Огромна, колосална. Енергията, моралните им полезности са моторът на всяко едно общество. С възрастта човек става равнодушен, апатичен, обезверява се, стопира да се бори за гражданските си позиции. Младите не са изгубили това. В тях е зарядът. Те не са обременени от предходния публичен строй.
Интервю на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ