Орлин Чачановски – Пазителят на заслона „Кончето“
Орлин Чачановски е роден в София, само че преди седем години изоставя жилището си и в центъра на града и се мести в забравено село в планината, където най-близкият комшия е на 100 метра.
Баща му е бил алпинист, а пък той още като възпитаник в първи курс на техникума се възпламенява по алпинизма с помощта на курсове, проведени от туристическото сдружение, помещаващо се наоколо до учебното заведение.
После в никакъв случай не оставя планината, нито тя него.
От 1984 година работи на Мальовица, където на процедура израстват и трите му деца. Тогава считал да остане до момента в който поотраснат. Днес и тримата са републикански първенци по ски алпинизъм, със документи за ски учители, а единият е планински лидер.
Така минали 15 години в образователния център, където Орлин работи като инструктор, учител и шеф.
След това се посвещава на асоциацията „ Планини и хора “, на която от 2002 година до 2020 година е ръководител и шеф на образователния център.
Това е организацията, която основава специалността планински лидер. Гордее се, че всички емблематични планински водачи са минали през тази школа.
Ние, УНИКА България, към този момент 30 години поддържаме концепциите на елементарния човек за по-добър живот. Вярваме, че положителният образец въодушевява и намира своите съидейници.
ще представим няколко българи, които са посветили своя живот на благородни дела в интерес на обществото.
На 1 август 2018 година стартира ремонтът на подслон „ Кончето “, който се намира наоколо до единия завършек на едноименния борд в Пирин – обичано място на доста планинари. Заслонът на височина 2756 м е построен през 50-те години на 20-и век и от този момент не е ремонтиран, а е единственото място, където човек може да се подслони при утежняване на времето.
Орлин Чачановски сбъдва фантазията си да подкрепи един от най-живописните планински направления в България, като взе участие в организацията и осъществяването на ремонта на подслон „ Кончето “ дружно с други алпинисти, планински водачи и планинари с напълно непринуден труд.
Срещаме се с Орлин, с цел да ни опише повече за фантазията си, която сбъдва с група запалянковци.
.jpg )
Старият подслон, построен през 50-те години на предишния век
Орлин, по какъв начин решихте да се посветите на публично значима идея, каквото е инициирането наремонта на подслон „ Кончето “?
Заслон „ Кончето “ е емблематичен за българските планинари. Той се намира на място, на което в случай че закъсаш и заслона го няма, просто няма да се върнеш. Спасил е живота на доста хора и нееднократно. Kато планинар и алпинист и аз съм намирал избавление и заслон в него. Когато разбрах за самодейността на една от водещите банки – „ ИЗБЕРИ ЗА ДА ПОМОГНЕШ “, видях опция да възобновим заслона. Въпреки че в предишното е бил построен извънредно крепко, отпечатъкът на времето не го беше пощадил. Успях да задействам членовете на „ Планини и хора “ и по този начин започнахме.
.jpg )
Има ли българинът отношение към доброволчеството и елементарно ли се намират съидейници?
За да преодолеем административните компликации, ни бяха нужни две години, само че по-късно нещата потеглиха добре. Явиха се стотици донори, стотици доброволци и десетки компании. В последна сметка успяхме да съберем 9000 лева – повече в сравнение с бяха нужни. Но без доброволния труд на планинарите и компаниите, нищо нямаше да успеем да създадем.
Разкажете ни повече за вашата връзка с планината.
Всичко стартира през 1967 година, когато приключих курс по алпинизъм към АК „ Витоша “. Лека по-лека станах добър планинар, планински лидер, инструктор по алпинизъм, планински избавител и инструктор по планинско избавяне, ски преподавател.
Същинската ми връзка с планината стартира, когато през 1984 година разбрах, че в ЦПШ „ Мальовица “ има свободно място за инструктор. Без доста да му мисля, напуснах перспективната си работа като основен енергетик на едно огромно софийско дружество.
Жена ми също се отхвърли от влиятелната си работа да бъде операционна сестра във ВВМИ и отидохме на Мальовица. Тогава най дребният ни наследник беше на 8 месеца. Той първо прокара
ски и след това проходи. Уж за малко, а то 15 години.
Много неща се случиха тогава. Много благополучие и екстаз, само че и доста тъга видях в хорските очи.
Особено тежко беше, когато трябваше да смъкваме починали хора от планината и не можехме да сдържим сълзите си, когато сваляхме починали деца.
Междувременно приключих алпинизъм в НСА, станах учител и след това шеф на УЦ „ Мальовица “.
Връщайки се в София, връзките ми с планината се трансформираха, само че не престанаха. Бях определен за ръководител на „ ПЛАНИНИ и ХОРА “ – асоциация на планинските водачи в България и шеф на
образователния център към същата. Основна заслуга на асоциацията е основаване на специалността „ Планински лидер “. Ако не беше асоциацията, в този момент в България може би нямаше да има
контролирана, предпазена и напълно регламентирана специалност.
Друга сериозна заслуга е и основаването на професионална застраховка за планински водачи. За тези 18 години в асоциацията бяха подготвени над 300 професионални планински водачи.
Как можем в всекидневието си да бъдем по-отговорни към околната среда и да пазимприродата?
За страдание отношението на множеството българи към природата и планината е по-скоро консуматорско. Повечето смятат за обикновено, отивайки в гората да отсекат едно „ дъбиче “, да захвърлят боклуците си под някой камък или да гръмнат някое животно – просто ей по този начин.
Всъщност природата почна да ни санкционира! Необходимо е образование и планинарска просвета. Важно е да престанем да одобряваме планината (природата) единствено като извор на богатства и място за ястие и пиянство. Може би – да престанем да оставяме старите и закъсани облекла за екскурзия.
Как идеята, която подехте преди години, промени живота ви в по-добра посока?
Това вероятно е лебедовата ми ария в планината, само че се усещам горделив и удовлетворен от една добре свършена работа – нещо в интерес на хората, което ще остане. И ще се усещам изцяло задоволен, в случай че знам, че новият подслон е избавил най-малко един човешки живот.
(Новият подслон „ Кончето “, построен с помощта на напъните на голям брой доброволци и донори.)
Какъв е съветътви към хората, които посещават планината?
Планината е като майка хранилница – тя приема всички, само че не всички са подготвени за нея. Не я подценявайте - „ Върни се, с цел да отидеш! “
Интервю за каналите на UNIQA Bulgaria
Баща му е бил алпинист, а пък той още като възпитаник в първи курс на техникума се възпламенява по алпинизма с помощта на курсове, проведени от туристическото сдружение, помещаващо се наоколо до учебното заведение.
После в никакъв случай не оставя планината, нито тя него.
От 1984 година работи на Мальовица, където на процедура израстват и трите му деца. Тогава считал да остане до момента в който поотраснат. Днес и тримата са републикански първенци по ски алпинизъм, със документи за ски учители, а единият е планински лидер.
Така минали 15 години в образователния център, където Орлин работи като инструктор, учител и шеф.
След това се посвещава на асоциацията „ Планини и хора “, на която от 2002 година до 2020 година е ръководител и шеф на образователния център.
Това е организацията, която основава специалността планински лидер. Гордее се, че всички емблематични планински водачи са минали през тази школа.
Ние, УНИКА България, към този момент 30 години поддържаме концепциите на елементарния човек за по-добър живот. Вярваме, че положителният образец въодушевява и намира своите съидейници.
ще представим няколко българи, които са посветили своя живот на благородни дела в интерес на обществото.
На 1 август 2018 година стартира ремонтът на подслон „ Кончето “, който се намира наоколо до единия завършек на едноименния борд в Пирин – обичано място на доста планинари. Заслонът на височина 2756 м е построен през 50-те години на 20-и век и от този момент не е ремонтиран, а е единственото място, където човек може да се подслони при утежняване на времето.
Орлин Чачановски сбъдва фантазията си да подкрепи един от най-живописните планински направления в България, като взе участие в организацията и осъществяването на ремонта на подслон „ Кончето “ дружно с други алпинисти, планински водачи и планинари с напълно непринуден труд.
Срещаме се с Орлин, с цел да ни опише повече за фантазията си, която сбъдва с група запалянковци.
Старият подслон, построен през 50-те години на предишния век
Орлин, по какъв начин решихте да се посветите на публично значима идея, каквото е инициирането наремонта на подслон „ Кончето “?
Заслон „ Кончето “ е емблематичен за българските планинари. Той се намира на място, на което в случай че закъсаш и заслона го няма, просто няма да се върнеш. Спасил е живота на доста хора и нееднократно. Kато планинар и алпинист и аз съм намирал избавление и заслон в него. Когато разбрах за самодейността на една от водещите банки – „ ИЗБЕРИ ЗА ДА ПОМОГНЕШ “, видях опция да възобновим заслона. Въпреки че в предишното е бил построен извънредно крепко, отпечатъкът на времето не го беше пощадил. Успях да задействам членовете на „ Планини и хора “ и по този начин започнахме.
Има ли българинът отношение към доброволчеството и елементарно ли се намират съидейници?
За да преодолеем административните компликации, ни бяха нужни две години, само че по-късно нещата потеглиха добре. Явиха се стотици донори, стотици доброволци и десетки компании. В последна сметка успяхме да съберем 9000 лева – повече в сравнение с бяха нужни. Но без доброволния труд на планинарите и компаниите, нищо нямаше да успеем да създадем.
Разкажете ни повече за вашата връзка с планината.
Всичко стартира през 1967 година, когато приключих курс по алпинизъм към АК „ Витоша “. Лека по-лека станах добър планинар, планински лидер, инструктор по алпинизъм, планински избавител и инструктор по планинско избавяне, ски преподавател.
Същинската ми връзка с планината стартира, когато през 1984 година разбрах, че в ЦПШ „ Мальовица “ има свободно място за инструктор. Без доста да му мисля, напуснах перспективната си работа като основен енергетик на едно огромно софийско дружество.
Жена ми също се отхвърли от влиятелната си работа да бъде операционна сестра във ВВМИ и отидохме на Мальовица. Тогава най дребният ни наследник беше на 8 месеца. Той първо прокара
ски и след това проходи. Уж за малко, а то 15 години.
Много неща се случиха тогава. Много благополучие и екстаз, само че и доста тъга видях в хорските очи.
Особено тежко беше, когато трябваше да смъкваме починали хора от планината и не можехме да сдържим сълзите си, когато сваляхме починали деца.
Междувременно приключих алпинизъм в НСА, станах учител и след това шеф на УЦ „ Мальовица “.
Връщайки се в София, връзките ми с планината се трансформираха, само че не престанаха. Бях определен за ръководител на „ ПЛАНИНИ и ХОРА “ – асоциация на планинските водачи в България и шеф на
образователния център към същата. Основна заслуга на асоциацията е основаване на специалността „ Планински лидер “. Ако не беше асоциацията, в този момент в България може би нямаше да има
контролирана, предпазена и напълно регламентирана специалност.
Друга сериозна заслуга е и основаването на професионална застраховка за планински водачи. За тези 18 години в асоциацията бяха подготвени над 300 професионални планински водачи.
Как можем в всекидневието си да бъдем по-отговорни към околната среда и да пазимприродата?
За страдание отношението на множеството българи към природата и планината е по-скоро консуматорско. Повечето смятат за обикновено, отивайки в гората да отсекат едно „ дъбиче “, да захвърлят боклуците си под някой камък или да гръмнат някое животно – просто ей по този начин.
Всъщност природата почна да ни санкционира! Необходимо е образование и планинарска просвета. Важно е да престанем да одобряваме планината (природата) единствено като извор на богатства и място за ястие и пиянство. Може би – да престанем да оставяме старите и закъсани облекла за екскурзия.
Как идеята, която подехте преди години, промени живота ви в по-добра посока?
Това вероятно е лебедовата ми ария в планината, само че се усещам горделив и удовлетворен от една добре свършена работа – нещо в интерес на хората, което ще остане. И ще се усещам изцяло задоволен, в случай че знам, че новият подслон е избавил най-малко един човешки живот.
(Новият подслон „ Кончето “, построен с помощта на напъните на голям брой доброволци и донори.)
Какъв е съветътви към хората, които посещават планината?
Планината е като майка хранилница – тя приема всички, само че не всички са подготвени за нея. Не я подценявайте - „ Върни се, с цел да отидеш! “
Интервю за каналите на UNIQA Bulgaria
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ