Оцелял от жестоката катастрофа на Струма: Не успях да събудя и да спася сина си Висар
Орхан Алити, един от седмината, оживели при жестоката покруса с македонски рейс на автомагистрала " Струма " описа за претърпяното пред македонското издание " Слободен щемпел ". Алити пътувал дружно със сина си Висар, на 23 година, който обаче почина.
Бащата съумял да счупи задното стъкло на рейса и да скочи, дружно с другия оживял Лулзим помогнали и на останалите. За жал обаче Орхан не е могъл да помогне на сина си.
От болничната стая в " Пирогов " мъжът, който има и белгийско поданство, споделя по телефона на кореспондент на " Слободен щемпел " последните часове преди нещастието. Казва, че е в положително здравословно положение и се надява във вторник да бъде изписан от болничното заведение. Първия ден му била осъществена намеса на десния крайник, а през вчерашния ден - интервенция на гърба. Днес му създали още една радиография.
„ Когато тръгнахме от Истанбул бяхме в комерсиалния център „ 212 “, а екскурзоводът Мусин Широки сподели в 15:45 часа да сме в рейса и да тръгнем за Македония. Тръгнахме оттова в 17 часа. Преди да тръгнем разговарях с чичко Хамди от Студеничани, изпушихме по една цигара. Той ми сподели, че на предната дясна гума забелязал, че нещо тече. Отидохме и видяхме с фенерчето на телефона, изгледаше като дупка под гумата. Казах му на чичко Хамди, че може да е глицерин, само че си мислех, че не нищо ужасно, тъй като в този миг нищо не капеше. Стигнахме до границата с България. След като минахме, на 20 метра ядохме и тръгнахме още веднъж. В миг на нещастието бил безсънен и видял, че рейсът се е блъснал в мантинелата.
„ Мислех, че водачът е задремал и по тази причина му избяга кормилото и се удари, само че в същото време избухна пожар и това не ми изгледаше обикновено. Автобусът забави малко, след това отново продължи да се движи, само че отново имаше пламък ", спомня си Орхан.
Всички изпаднали в суматоха и никой не знаел какво се случва. „ В този миг човек доста бързо премисля, че в случай че пожарът обхване автобуса, вратите няма да се отворят. Скочих с двата крайници към задното стъкло, само че първия път не се счупи. Вторият път скочихме аз и Лулзим и отново с двата крайници и успяхме да излезем на открито. Мислих единствено по какъв начин да стана и да извикам на другите да излязат на открито от прозореца. Когато се пробвах да стана, видях, че половината ми е счупена и не мога да се изправя. Счупен ми е и кракът. Кога се открих на асфалта на отсрещното платно помислих, че в случай че пристигна автомобил, може да стане още по-лошо. Върнах се и минах отново от другата страна пътя и почнах да крещя по сина ми Висар, само че той не отговори ", споделя Орхан през сълзи.
Казва, че детонацията се случила ужасно бързо. Когато били на открито видял, че рейсът и откъм гърба към този момент е обзет от пламъци. Видял някои хора да скачат след него. Лулзим викал по брачната половинка си Медна. Опитал се да стане на крайници, само че не съумял. Видял, че след него излезли пасажери от Долно Количане, а 17-годишната Зулихя плачела доста. След това минал различен рейс на " Беса транс ", май от Тетово, пасажерите желали да им оказват помощ. Автобусът минал евентуално след 20 минути. " Помогнаха ни да побегнем от мястото, тъй като мислехме, че ще има нова детонация ", добавя описа си Орхан.
Бащата съумял да счупи задното стъкло на рейса и да скочи, дружно с другия оживял Лулзим помогнали и на останалите. За жал обаче Орхан не е могъл да помогне на сина си.
От болничната стая в " Пирогов " мъжът, който има и белгийско поданство, споделя по телефона на кореспондент на " Слободен щемпел " последните часове преди нещастието. Казва, че е в положително здравословно положение и се надява във вторник да бъде изписан от болничното заведение. Първия ден му била осъществена намеса на десния крайник, а през вчерашния ден - интервенция на гърба. Днес му създали още една радиография.
„ Когато тръгнахме от Истанбул бяхме в комерсиалния център „ 212 “, а екскурзоводът Мусин Широки сподели в 15:45 часа да сме в рейса и да тръгнем за Македония. Тръгнахме оттова в 17 часа. Преди да тръгнем разговарях с чичко Хамди от Студеничани, изпушихме по една цигара. Той ми сподели, че на предната дясна гума забелязал, че нещо тече. Отидохме и видяхме с фенерчето на телефона, изгледаше като дупка под гумата. Казах му на чичко Хамди, че може да е глицерин, само че си мислех, че не нищо ужасно, тъй като в този миг нищо не капеше. Стигнахме до границата с България. След като минахме, на 20 метра ядохме и тръгнахме още веднъж. В миг на нещастието бил безсънен и видял, че рейсът се е блъснал в мантинелата.
„ Мислех, че водачът е задремал и по тази причина му избяга кормилото и се удари, само че в същото време избухна пожар и това не ми изгледаше обикновено. Автобусът забави малко, след това отново продължи да се движи, само че отново имаше пламък ", спомня си Орхан.
Всички изпаднали в суматоха и никой не знаел какво се случва. „ В този миг човек доста бързо премисля, че в случай че пожарът обхване автобуса, вратите няма да се отворят. Скочих с двата крайници към задното стъкло, само че първия път не се счупи. Вторият път скочихме аз и Лулзим и отново с двата крайници и успяхме да излезем на открито. Мислих единствено по какъв начин да стана и да извикам на другите да излязат на открито от прозореца. Когато се пробвах да стана, видях, че половината ми е счупена и не мога да се изправя. Счупен ми е и кракът. Кога се открих на асфалта на отсрещното платно помислих, че в случай че пристигна автомобил, може да стане още по-лошо. Върнах се и минах отново от другата страна пътя и почнах да крещя по сина ми Висар, само че той не отговори ", споделя Орхан през сълзи.
Казва, че детонацията се случила ужасно бързо. Когато били на открито видял, че рейсът и откъм гърба към този момент е обзет от пламъци. Видял някои хора да скачат след него. Лулзим викал по брачната половинка си Медна. Опитал се да стане на крайници, само че не съумял. Видял, че след него излезли пасажери от Долно Количане, а 17-годишната Зулихя плачела доста. След това минал различен рейс на " Беса транс ", май от Тетово, пасажерите желали да им оказват помощ. Автобусът минал евентуално след 20 минути. " Помогнаха ни да побегнем от мястото, тъй като мислехме, че ще има нова детонация ", добавя описа си Орхан.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ