Оцелял мъж от автобуса ковчег разказа какво е станало
Орхан Алити, един от седемте оживели при трагичния случай в България, съумял да счупи задното стъкло на рейса и да скочи.
За страдание той не съумя да избави и 23-годишния си наследник Висар.
В извънредно изказване за " Свободна преса " от столичната болница " Пирогов " Орхан споделя, че е в положително здраве и към момента не може да повярва по какъв начин нещастието се е случила толкоз бързо.
- Аз съм в положително здраве. Първият ден ми направиха интервенция на десния крайник. Вчера имах интервенция на гърба и в този момент съм по-добре. „ Днес направих още една рентгенова фотография и мисля, че до вторник ще изляза от болничното заведение, само че лекарите не ми споделиха точния ден “, сподели Орхан пред.
Последния път, когато тръгнахме от Истанбул бяхме в търговски център " 212 ", а гидът Мусин Широки сподели, че в 15:45 ще сме на рейса и тръгваме за Македония. Тръгнахме от там в 17 часа. Преди да тръгнем, приказвах с чичо Хамди от Студеничани, изпушихме една цигара. Каза ми, че е забелязал, че нещо тече на първата дясна гума. Отидохме и видяхме с лампичка на телефона, изглеждаше като дупка под гумата. Казах на чичо Хамди, че може да е глицерин, само че не е нищо ужасно, тъй като сега нищо не капе. След 10-15 минути се качихме на рейса, стигнахме границата с България.
След като минахме българската граница, след 20 метра спряхме да хапнем и пийнем, направихме отмора и отново тръгнахме. Трагедията е станала след два часа шофиране отсам, споделя Орхан.
Той споделя, че е бил безсънен сега на случая и е видял по какъв начин рейсът се е блъснал в бариерата.
- Мислех си, че водачът е задремал и по тази причина кормилото му избягал и се разрушил, само че в това време избухна пожар и не ми се стори обикновено. Автобусът спря за малко, по-късно продължи да се движи, само че още веднъж имаше пламък, спомня си Орхан.
Всички се паникьосаха и никой не знаеше какво да каже. В този миг човек започва много бързо мисли, ако рейсът се възпламени и вратите не се отварят какво ще последва. И в този миг се сетих да скоча с двата крайници, с цел да счупя задното стъкло, само че първият ми опит беше несполучлив. Втория път с Люлзим от Прешево скочихме още веднъж с двата крайници и в този миг успяхме да излезем от рейса.
Единственото, за което можех да мисля, беше да стана и да извикам останалите да излязат през прозореца, от който дойдохме. Но когато се пробвах да стана, видях, че кръстът ми е строшен, не можех да се изправя. Имах и строшен крайник. Когато се видях на асфалта от отсрещната страна, си помислих, че в случай че пристигна кола от отсрещната страна, може да пострадам още по-зле. Обърнах се, прекосих от другата страна на пътя и започнах да викам на сина ми Висар, викам колкото може по-силно, тъй като мислех, че и той е скочил зад мен, само че Висар не отговори. „ За страдание и той загина трагично “, сподели през сълзи Орхан.
Той споделя, че гърмежът е станал толкоз бързо, че не може да го опише. „ Когато към този момент бяхме на открито, видях, че рейсът се е запалил откъм гърба “, добави Орхан. „ Видях някои хора да скачат зад мен. Лулзим и аз бяхме първите избавени, чух Лулзим да вика след жена си Медина. Опитах се да се изправя, само че не съумях. Видях, че след нас излязоха едни пасажери от Долно Количане, Зюлихай, 17-годишното момиче, доста плачеше. След това около нас мина различен рейс на Беса транс, коства ми се, че беше от Тетово, и пасажерите стопираха да ни оказват помощ. „ Те ни помогнаха да избягаме от мястото, където беше рейсът, тъй като мислехме, че може да има нова детонация “, сподели той.
За страдание той не съумя да избави и 23-годишния си наследник Висар.
В извънредно изказване за " Свободна преса " от столичната болница " Пирогов " Орхан споделя, че е в положително здраве и към момента не може да повярва по какъв начин нещастието се е случила толкоз бързо.
- Аз съм в положително здраве. Първият ден ми направиха интервенция на десния крайник. Вчера имах интервенция на гърба и в този момент съм по-добре. „ Днес направих още една рентгенова фотография и мисля, че до вторник ще изляза от болничното заведение, само че лекарите не ми споделиха точния ден “, сподели Орхан пред.
Последния път, когато тръгнахме от Истанбул бяхме в търговски център " 212 ", а гидът Мусин Широки сподели, че в 15:45 ще сме на рейса и тръгваме за Македония. Тръгнахме от там в 17 часа. Преди да тръгнем, приказвах с чичо Хамди от Студеничани, изпушихме една цигара. Каза ми, че е забелязал, че нещо тече на първата дясна гума. Отидохме и видяхме с лампичка на телефона, изглеждаше като дупка под гумата. Казах на чичо Хамди, че може да е глицерин, само че не е нищо ужасно, тъй като сега нищо не капе. След 10-15 минути се качихме на рейса, стигнахме границата с България.
След като минахме българската граница, след 20 метра спряхме да хапнем и пийнем, направихме отмора и отново тръгнахме. Трагедията е станала след два часа шофиране отсам, споделя Орхан.
Той споделя, че е бил безсънен сега на случая и е видял по какъв начин рейсът се е блъснал в бариерата.
- Мислех си, че водачът е задремал и по тази причина кормилото му избягал и се разрушил, само че в това време избухна пожар и не ми се стори обикновено. Автобусът спря за малко, по-късно продължи да се движи, само че още веднъж имаше пламък, спомня си Орхан.
Всички се паникьосаха и никой не знаеше какво да каже. В този миг човек започва много бързо мисли, ако рейсът се възпламени и вратите не се отварят какво ще последва. И в този миг се сетих да скоча с двата крайници, с цел да счупя задното стъкло, само че първият ми опит беше несполучлив. Втория път с Люлзим от Прешево скочихме още веднъж с двата крайници и в този миг успяхме да излезем от рейса.
Единственото, за което можех да мисля, беше да стана и да извикам останалите да излязат през прозореца, от който дойдохме. Но когато се пробвах да стана, видях, че кръстът ми е строшен, не можех да се изправя. Имах и строшен крайник. Когато се видях на асфалта от отсрещната страна, си помислих, че в случай че пристигна кола от отсрещната страна, може да пострадам още по-зле. Обърнах се, прекосих от другата страна на пътя и започнах да викам на сина ми Висар, викам колкото може по-силно, тъй като мислех, че и той е скочил зад мен, само че Висар не отговори. „ За страдание и той загина трагично “, сподели през сълзи Орхан.
Той споделя, че гърмежът е станал толкоз бързо, че не може да го опише. „ Когато към този момент бяхме на открито, видях, че рейсът се е запалил откъм гърба “, добави Орхан. „ Видях някои хора да скачат зад мен. Лулзим и аз бяхме първите избавени, чух Лулзим да вика след жена си Медина. Опитах се да се изправя, само че не съумях. Видях, че след нас излязоха едни пасажери от Долно Количане, Зюлихай, 17-годишното момиче, доста плачеше. След това около нас мина различен рейс на Беса транс, коства ми се, че беше от Тетово, и пасажерите стопираха да ни оказват помощ. „ Те ни помогнаха да избягаме от мястото, където беше рейсът, тъй като мислехме, че може да има нова детонация “, сподели той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ