Дървото на живота и връзката със земята
Орехът има няколко прозвища - Дърво на живота, Храна на боговете и героите… Троянецът Иво Немски е почнал да го трансформира в дърво на своя живот. И е оценил питателните и здравословни качества на ядката му. Но не, с цел да го трансформира в храна за богове, а за хората. Да го направи бизнес, който първо да изплати вложеното, а след това да изхранва фамилията му.
Немски (фамилията да не ви подвежда, българин си е, освен това от възрожденски край) е на 30 година, вълнува се от приедприемачество. Учил е компютърни системи и технологии в Техническия университет в Габрово. Три лета е бил на студентски бригади в Съединени американски щати. Описва себе си като деен човек, занимаващ се с няколко спорта и занимания. Сред тях са мотоциклетите, като в този момент си вади хляба от търговия с тях.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес Троян орехи Иво Немски.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 991 " />
Първите усещания нормално не лъжат - Иво Немски носи духа на Троянския балкан. Ако сте оттова, имате родственици и другари или просто сте се застоявали (не единствено на маса с троянска сливова), няма по какъв начин да ви убегнало, че хората са предприемчиви, будни, доста постоянно номади, измежду тях има търговци, занаятчии, творци… Преди доста години те са измежду първите, тръгнали да гурбет в Америка. Не е инцидентно, че множеството от българите на “Титаник” са били от Троян и прилежащите села Бели Осъм, Орешак, Гумощник, Сенник.
“При първото ми пътешестване в Америка попаднах на публикация за фамилии, които имат орехови градини. Впечатли ме по какъв начин след години няколко генерации се изхранват от това, стартира описа си Иво Немски по какъв начин е сложил началото преди 5 години. - Заинтересувах се по какъв начин стоят нещата в България, какви са традициите тук. Оказа се, че родният ми край е доста подобаващ като климат. Дядо ми беше умрял неотдавна и знаех, че имаме много парцели, останали от него.
Те пустееха, никой от фамилията не искаше да се занимава с тях. В селото на дядо ми - Бели Осъм, всичко беше зарязано. Единствената опция беше тези парцели да се продадат на безценица. Тогава демонстрирах интерес да изкупя дяловете на роднините. Всичко беше ненадейно. Така започнах с първите няколко декара.”
Бели Осъм е измежду най-големите села в България като повърхност. То е живо, много хора живеят там - като за село в страната ни. Има три огромни ръкава - единият води към прохода “Троян - Кърнаре” (Беклемето), другият към известната спа дестинация Чифлик, а третият към Рибарица и Тетевен.
Иво има засадени към 12 декара, в развой на засаждане са още три. Дръвчетата му са към 260. Личи, че планът е повече от бизнес за него, влага сърце.
С всяка година прибавяме нови декари, почистваме, облагородяваме, засаждаме… Удоволствието е огромно - когато погледнеш нещо, което е било безстопанствен парцел и го превърнеш в красива градина, споделя той.
Отвъд океана той е взел освен концепцията, само че също по този начин един от сортовете и методологията за градините си.
“Отглеждам ги по американски метод с френски и американски сортове, дърветата са ситуирани на по-малки дистанции и са по-малки на височина. Така съумявам да събера повече на декар. Хубавото при тях е, че в един миг растежът им понижава за сметка на продукцията. По-лесни са обработка са и дръвчетата са повече. Самите орехи са присъщи с цялост на ядката, белота, по-тънка черупка… Качеството на ядката е по-високо, а оттова и продажната цена.
В началото си мислех, че грижата не е огромна, само че като при всяко нещо, като навлязох се уверих, че това не е така”, споделя Иво.
Той е прочел в миналото, че доста щатски земеделци имат по към 15-20 декара и с тях изхранват фамилиите си. Поначало мечтае да има свое семейство и още едно от заниманията му да стане бизнес. Иска да построи поливна система. Ползва агроном, който пътува от Пловдив, с цел да го поучава.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес Троян орехи 2.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> Така наподобява запустелият парцел, закупен от Иво Немски. https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес орехи Троян 6.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> Положен е доста труд.https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес орехи Троян 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> И се трансформира в орехова градина.
Орехът и устойчив, както и ядката му, само че това не значи, че не могат да го споходят заболявания. Или да вземем за пример... катерици, с каквито той още няма проблеми. Има доста тънкости, за които човек би трябвало да си дава сметка.
Оказва се, че първите 7 години са най-важни и при ореховите насаждения.
“Успее ли човек да ги премине… дори първите две-три са най-рискови. Тогава са първите болести на дръвчетата и те могат да те демотивират. Всичко става на правилото проба-грешка - за човек без опит като мен. Първите две години беше в действителност доста мъчно. Като всяко нещо. Много неточности направих. Добре, че започнах с 2-3 декара. Опитът на американските фамилии сочеше, че инвестицията се изплаща на към десетата година - в случай че всичко се прави вярно. Много е релативно.”
Той бърза да добави, че процесът още не е стигнал до бране на годишна продукция:
“През предходната година имах две чанти с орехи. Преди четвъртата година се обират плодовете като са мънички. След това се оставят да родят, концепцията е да се укрепи кореновата система, а не да се форсират самите дръвчета. Сега първите ми 40 дървета ще станат на пет години и ще бъдат оставени да раждат. От идната година ще стартира да разгадавам, че ще мога да бера 50-100 кг ядки. До 2-3 години градината би трябвало " да проработи " на цялостни обороти. И да стартира да се самоиздържа, тъй като досега е единствено едно наливане на средства.”
Най-голямата компликация пред Иво Немски е не самият развой - проличава, че той е толерантен, предан и пореден. Друго го тормози - желае да купи още земи, да ги облагороди и засади, само че не може са го направи и повода е необикновена на пръв взор.
“Трудно съумявам да увелича градините, не тъй като нямам предпочитание или поради липса на средства, самичък изиска да приказва за това предприемачът. - В Балкана парцелите са доста разпокъсани и доста постоянно се случва по няколко притежатели да имат един декар. Често имам такива компликации. Скоро се свързах с следващите комшии на един от парцелите ми. Хората споделиха, че за 3 декара зарязана преди доста години земя желаят 20 хиляди лв.. И диалозите завършиха. На мен ми се желае всичко да е ми е на едно място, с цел да е по-практично.
Има пречки в планинските села и такива райони, които са запустели откъм земеделие. Никой по никакъв метод не задължава притежателите на парцели да ги подържат, отдават чартърен, изобщо, нещо да се случва с тези земи. Хората всеобщо се оплакват, че животът на село замира. Но в този момент като се сблъсках с тези неща видях, че казусът не е толкоз, че няма младежи, които да вършат нещо на село. А че няма по какъв начин да го вършат. В село Бели Осъм сме трима или четирима земеделци. И те имат същите проблеми.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес Троян орехи 3.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 1246 " />
На мен са ми нужни още най-малко 10 декара, с цел да се замисля да си купя трактори, инвентар и така нататък Срещам неспособност и това е доста тъпо. Има ужасно доста парцели, които са запустели и стоят по този начин. Няма по какъв начин да не замират селата, човек няма какво да прави на село. А в Бели Осъм съвсем няма празни къщи и когато се разгласи къща за обмен, незабавно се купува.”
“Оказа се, че е по-лесно да събереш пари, в сравнение с да направиш стопанство. Не имах вяра, че ще се сблъскам с подобен проблем. Отиваш при някой, който има 50 декара парцели, искаш да купиш някои, които стоят по този начин и той отхвърля да ти продаде. “А, ти искаш да изкарваш пари от моите парцели!”, споделя ми. И стопираме до такава степен. Не знам какво е решението, само че е неуместно. Изобщо не желая помощ от страната или общината, мога и самичък да се оправям. Искам единствено условия. Знам, че в полетата казусът е решен с по този начин нарачените “бели петна”. Защо това да не се употребява и в планината?”, търси решения Немски.
“Бели петна” е термин, който се употребява за аграрни земи, които не се обработват от притежателите си, само че с оглед следване на правилото, че земеделската земя не би трябвало пустее, а да бъде обработвана, се дават за прилагане на трети лица по ред и процедура, избрани в Закона за собствеността и използването на аграрни земи.
Иво Немски е оптимист. Така свършва и диалогът ни - положително и с приповдигнато въодушевление. Той е и състезател, играл е футбол, това му е помогнало да възпита в себе си избрани качества, които му оказват помощ.
Пак го връщам към времето в Америка, само че пък той бърза назад към България. Както съгражданите си отпреди 100 и повече години, които са изкарали пари в Щатите, съумели са, само че са се върнали. В Троян и селата в близост. Земята ги е върнала, връзката с нея. Иво желае да осъществя българска фантазия.
“Емигрант? По-скоро не. В първата година всеки като отиде и види, може би минават такива мисли, само че мен родното място ме влече с огромна мощ, изключително от момента, в който се хванах със земеделието. Промени се мисленето ми. Винаги съм бил завързан към Троян, само че в този момент е доста повече. Връзката със земята… Скоро четох публикации за други земеделци из цяла България, които споделяха такива усеща и страсти. Удоволствоето да бъда в градината и да правя това, което правя в този момент, е доста огромно.”
----
Този материал е основан по плана „ Малък бизнес, огромен триумф “ на Клуб Z. Ако имате забавни хрумвания за предприемчиви притежатели, разрастващи дребен и междинен бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл (в Subject/Тема напишете „ Малък бизнес, огромен триумф “).
Немски (фамилията да не ви подвежда, българин си е, освен това от възрожденски край) е на 30 година, вълнува се от приедприемачество. Учил е компютърни системи и технологии в Техническия университет в Габрово. Три лета е бил на студентски бригади в Съединени американски щати. Описва себе си като деен човек, занимаващ се с няколко спорта и занимания. Сред тях са мотоциклетите, като в този момент си вади хляба от търговия с тях.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес Троян орехи Иво Немски.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 991 " />
Първите усещания нормално не лъжат - Иво Немски носи духа на Троянския балкан. Ако сте оттова, имате родственици и другари или просто сте се застоявали (не единствено на маса с троянска сливова), няма по какъв начин да ви убегнало, че хората са предприемчиви, будни, доста постоянно номади, измежду тях има търговци, занаятчии, творци… Преди доста години те са измежду първите, тръгнали да гурбет в Америка. Не е инцидентно, че множеството от българите на “Титаник” са били от Троян и прилежащите села Бели Осъм, Орешак, Гумощник, Сенник.
“При първото ми пътешестване в Америка попаднах на публикация за фамилии, които имат орехови градини. Впечатли ме по какъв начин след години няколко генерации се изхранват от това, стартира описа си Иво Немски по какъв начин е сложил началото преди 5 години. - Заинтересувах се по какъв начин стоят нещата в България, какви са традициите тук. Оказа се, че родният ми край е доста подобаващ като климат. Дядо ми беше умрял неотдавна и знаех, че имаме много парцели, останали от него.
Те пустееха, никой от фамилията не искаше да се занимава с тях. В селото на дядо ми - Бели Осъм, всичко беше зарязано. Единствената опция беше тези парцели да се продадат на безценица. Тогава демонстрирах интерес да изкупя дяловете на роднините. Всичко беше ненадейно. Така започнах с първите няколко декара.”
Бели Осъм е измежду най-големите села в България като повърхност. То е живо, много хора живеят там - като за село в страната ни. Има три огромни ръкава - единият води към прохода “Троян - Кърнаре” (Беклемето), другият към известната спа дестинация Чифлик, а третият към Рибарица и Тетевен.
Иво има засадени към 12 декара, в развой на засаждане са още три. Дръвчетата му са към 260. Личи, че планът е повече от бизнес за него, влага сърце.
С всяка година прибавяме нови декари, почистваме, облагородяваме, засаждаме… Удоволствието е огромно - когато погледнеш нещо, което е било безстопанствен парцел и го превърнеш в красива градина, споделя той.
Отвъд океана той е взел освен концепцията, само че също по този начин един от сортовете и методологията за градините си.
“Отглеждам ги по американски метод с френски и американски сортове, дърветата са ситуирани на по-малки дистанции и са по-малки на височина. Така съумявам да събера повече на декар. Хубавото при тях е, че в един миг растежът им понижава за сметка на продукцията. По-лесни са обработка са и дръвчетата са повече. Самите орехи са присъщи с цялост на ядката, белота, по-тънка черупка… Качеството на ядката е по-високо, а оттова и продажната цена.
В началото си мислех, че грижата не е огромна, само че като при всяко нещо, като навлязох се уверих, че това не е така”, споделя Иво.
Той е прочел в миналото, че доста щатски земеделци имат по към 15-20 декара и с тях изхранват фамилиите си. Поначало мечтае да има свое семейство и още едно от заниманията му да стане бизнес. Иска да построи поливна система. Ползва агроном, който пътува от Пловдив, с цел да го поучава.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес Троян орехи 2.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> Така наподобява запустелият парцел, закупен от Иво Немски. https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес орехи Троян 6.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> Положен е доста труд.https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес орехи Троян 1.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 466 " /> И се трансформира в орехова градина.
Орехът и устойчив, както и ядката му, само че това не значи, че не могат да го споходят заболявания. Или да вземем за пример... катерици, с каквито той още няма проблеми. Има доста тънкости, за които човек би трябвало да си дава сметка.
Оказва се, че първите 7 години са най-важни и при ореховите насаждения.
“Успее ли човек да ги премине… дори първите две-три са най-рискови. Тогава са първите болести на дръвчетата и те могат да те демотивират. Всичко става на правилото проба-грешка - за човек без опит като мен. Първите две години беше в действителност доста мъчно. Като всяко нещо. Много неточности направих. Добре, че започнах с 2-3 декара. Опитът на американските фамилии сочеше, че инвестицията се изплаща на към десетата година - в случай че всичко се прави вярно. Много е релативно.”
Той бърза да добави, че процесът още не е стигнал до бране на годишна продукция:
“През предходната година имах две чанти с орехи. Преди четвъртата година се обират плодовете като са мънички. След това се оставят да родят, концепцията е да се укрепи кореновата система, а не да се форсират самите дръвчета. Сега първите ми 40 дървета ще станат на пет години и ще бъдат оставени да раждат. От идната година ще стартира да разгадавам, че ще мога да бера 50-100 кг ядки. До 2-3 години градината би трябвало " да проработи " на цялостни обороти. И да стартира да се самоиздържа, тъй като досега е единствено едно наливане на средства.”
Най-голямата компликация пред Иво Немски е не самият развой - проличава, че той е толерантен, предан и пореден. Друго го тормози - желае да купи още земи, да ги облагороди и засади, само че не може са го направи и повода е необикновена на пръв взор.
“Трудно съумявам да увелича градините, не тъй като нямам предпочитание или поради липса на средства, самичък изиска да приказва за това предприемачът. - В Балкана парцелите са доста разпокъсани и доста постоянно се случва по няколко притежатели да имат един декар. Често имам такива компликации. Скоро се свързах с следващите комшии на един от парцелите ми. Хората споделиха, че за 3 декара зарязана преди доста години земя желаят 20 хиляди лв.. И диалозите завършиха. На мен ми се желае всичко да е ми е на едно място, с цел да е по-практично.
Има пречки в планинските села и такива райони, които са запустели откъм земеделие. Никой по никакъв метод не задължава притежателите на парцели да ги подържат, отдават чартърен, изобщо, нещо да се случва с тези земи. Хората всеобщо се оплакват, че животът на село замира. Но в този момент като се сблъсках с тези неща видях, че казусът не е толкоз, че няма младежи, които да вършат нещо на село. А че няма по какъв начин да го вършат. В село Бели Осъм сме трима или четирима земеделци. И те имат същите проблеми.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/01/Малък бизнес Троян орехи 3.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 700 " height= " 1246 " />
На мен са ми нужни още най-малко 10 декара, с цел да се замисля да си купя трактори, инвентар и така нататък Срещам неспособност и това е доста тъпо. Има ужасно доста парцели, които са запустели и стоят по този начин. Няма по какъв начин да не замират селата, човек няма какво да прави на село. А в Бели Осъм съвсем няма празни къщи и когато се разгласи къща за обмен, незабавно се купува.”
“Оказа се, че е по-лесно да събереш пари, в сравнение с да направиш стопанство. Не имах вяра, че ще се сблъскам с подобен проблем. Отиваш при някой, който има 50 декара парцели, искаш да купиш някои, които стоят по този начин и той отхвърля да ти продаде. “А, ти искаш да изкарваш пари от моите парцели!”, споделя ми. И стопираме до такава степен. Не знам какво е решението, само че е неуместно. Изобщо не желая помощ от страната или общината, мога и самичък да се оправям. Искам единствено условия. Знам, че в полетата казусът е решен с по този начин нарачените “бели петна”. Защо това да не се употребява и в планината?”, търси решения Немски.
“Бели петна” е термин, който се употребява за аграрни земи, които не се обработват от притежателите си, само че с оглед следване на правилото, че земеделската земя не би трябвало пустее, а да бъде обработвана, се дават за прилагане на трети лица по ред и процедура, избрани в Закона за собствеността и използването на аграрни земи.
Иво Немски е оптимист. Така свършва и диалогът ни - положително и с приповдигнато въодушевление. Той е и състезател, играл е футбол, това му е помогнало да възпита в себе си избрани качества, които му оказват помощ.
Пак го връщам към времето в Америка, само че пък той бърза назад към България. Както съгражданите си отпреди 100 и повече години, които са изкарали пари в Щатите, съумели са, само че са се върнали. В Троян и селата в близост. Земята ги е върнала, връзката с нея. Иво желае да осъществя българска фантазия.
“Емигрант? По-скоро не. В първата година всеки като отиде и види, може би минават такива мисли, само че мен родното място ме влече с огромна мощ, изключително от момента, в който се хванах със земеделието. Промени се мисленето ми. Винаги съм бил завързан към Троян, само че в този момент е доста повече. Връзката със земята… Скоро четох публикации за други земеделци из цяла България, които споделяха такива усеща и страсти. Удоволствоето да бъда в градината и да правя това, което правя в този момент, е доста огромно.”
----
Този материал е основан по плана „ Малък бизнес, огромен триумф “ на Клуб Z. Ако имате забавни хрумвания за предприемчиви притежатели, разрастващи дребен и междинен бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл (в Subject/Тема напишете „ Малък бизнес, огромен триумф “).
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ