Тайван държава ли е, или не?
Определянето на това какво е и какво не е страна е доста по-сложно, в сравнение с доста хора допускат.
На 30 август 2023 година комисия на английския парламент назовава Тайван " самостоятелна страна " в собствен отчет. Това е първият път, в който някоя част от английската политическа система употребява тази дефиниция.
Официално Обединеното кралство " не признава Тайван " като страна, нито " поддържа публични дипломатически връзки с острова ", което е един от методите страните да се признават за равноправни на интернационалната сцена.
Подобно на Обединеното кралство, Съединени американски щати също " не поддържат дипломатически връзки с Тайван ", макар че съгласно Държавния департамент съществуват " постоянни неофициални връзки ". Много други страни се намират в сходна лодка.
И по този начин, къде остава Тайван? Той е или не е страна?
Държава по декларация
Според по този начин наречената " доктрина на държавността по декларация " една страна - която постоянно се назовава " страна " в терминологията на политологията и интернационалните връзки - би трябвало да има следните качества: " (а) непрекъснато население; (б) избрана територия; (в) правителство; и (г) дарба да влиза в връзки с други страни. "
Тези четири качества са контрактувани в Конвенцията от Монтевидео за правата и отговорностите на страните от 1933 година, която е интернационален контракт, регистриран в Лигата на нациите, предходник на Организацията на обединените народи.
В член 3 от този контракт се споделя, че съществуването на една " страна е без значение от признаването ѝ от другите страни " . С други думи, стига да са изпълнени четирите горепосочени качества, дадена област се квалифицира като страна, даже в случай че други страни решат да не я признаят.
Една от рецензиите към тази рамка е, че тя отваря вратата за доста области да бъдат считани за страни, макар че може да наподобяват необикновени.
Например през 60-те години на предишния век италианският инженер Джорджо Роса построява платформа с повърхност 400 кв. м на 11 км от брега на Италия. На 24 юни 1968 година Роза, чиято фамилия значи " роза ", афишира, че неговата платформа е самостоятелна страна, наречена Република Остров Роза. На този неестествен остров имало ресторант, бар, магазин за сувенири и пощенска станция. Официалният му език е есперанто.
Може да се твърди, че Островът на розите дава отговор на критериите, посочени в Конвенцията от Монтевидео, защото там има непрекъснато население, тъй като Роза живее там; неговата платформа, основана от индивида, има избрана територия; има държавно управление, тъй като Роза се е оповестил за президент; а пощата на Острова на розите му дава опция да поддържа връзка с други страни и по този метод да влиза в връзки с тях.
Въпреки че няколко страни, в това число Съединени американски щати, са утвърдили Конвенцията от Монтевидео, Италия не я е утвърдила. Затова 55 дни след оповестяването на независимостта на остров Роза италианските военни унищожават платформата.
Държава по признание
За разлика от декларативната доктрина за държавността, по този начин наречената " конститутивна доктрина за държавността " смята, че една страна е страна единствено в случай че е приета от други към този момент приети страни .
Няма магическо число за това от какъв брой страни би трябвало да бъде приета една страна. По-скоро тези, които се стремят да бъдат считани от света за самостоятелна страна, би трябвало да се причислят към Организация на обединените нации като пълновръстен член.
За да се причислят към Организацията на обединените народи, претендентите би трябвало да бъдат предложени от Съвета за сигурност, който се състои от 15 членове. Петима от тези членове са непрекъснати и имат право на несъгласие. Кандидатите би трябвало да получат поддръжката на девет от 15-те членове, в това число на всеки от непрекъснатите членове.
Ако Съветът за сигурност предложи приемането, молбата се показва на Общото заседание, където всеки пълновръстен член на Организация на обединените нации има един глас. Необходимо е болшинство от две трети, с цел да може дадена страна да се причисли.
Един Китай или два?
Днес множеството страни по света публично се придържат към някаква вариация на концепцията, че има единствено един Китай, чиято столица е Пекин и който обгръща както континенталната територия, по този начин и остров Тайван.
Там има държавно управление, само че има и държавно управление на Тайван със седалище в столицата му Тайпе. Това държавно управление назовава себе си Република Китай и води началото си от началото на 20-ти век, когато гражданска война смъква императора на Китай.
Забележително е, че по това време определението за Китай не включва остров Тайван, който тогава е именуван Формоза. В края на XIX в. Япония завзема острова по време на война.
През 1927 година въстание на Китайската комунистическа партия нападна държавното управление на Република Китай. Това слага началото на кървава революция, която продължава до 1949 година
През тази година държавното управление на Република Китай се отдръпва на остров Тайван. През същата година Мао Дзедун, водач на Китайската комунистическа партия, афишира основаването на Китайската национална република със столица Пекин.
Но Мао продължава да се стреми да управлява територията на своя зложелател, заявявайки: " Тайван е наш и ние в никакъв случай няма да създадем компромис по този въпрос, който е въпрос на вътрешни работи. "
И до през днешния ден държавното управление на Китайската национална република, чиято столица е Пекин, счита Тайван за част от своята " свещена територия ". В конституцията на Китайската национална република се показва, че " върховен дълг на целия китайски народ, в това число на нашите сънародници в Тайван, е да извърши великата задача за обединяване на родината ". Нейното министерство на външните работи декларира, че " Тайван е свещена и неразделна част от територията на Китай " . На 2 октомври 2023 година държавното управление в Пекин отпразнува националния си празник, като пусна видеоклип, в който се показва, че се концентрира върху единството с народа на Тайван.
За разлика от тях Република Китай назовава следената от нея територия " тайванска зона " или " свободна зона ". Останалата част от Китай тя назовава " континентална област ", която тайванското държавно управление разказва като намираща се в " интервал на комунистически протест ".
Други страни са също толкоз деликатни. Например през 1972 година Съединени американски щати " признават, че всички китайци от двете страни на Тайванския пролив поддържат тезата, че има единствено един Китай и че Тайван е част от Китай ". През 1979 година Съединени американски щати още веднъж " признават китайската позиция, че има единствено един Китай и че Тайван е част от Китай ".
Мястото на Тайван в света
Тайван твърди, че дава отговор на критериите на Конвенцията от Монтевидео, с цел да бъде считан за страна според декларативната доктрина за държавността. Въпреки това Тайван към момента не се е оповестил публично за нова, самостоятелна страна. Според президента Цай Инг Вен " не е належащо ", тъй като " не сме към този момент самостоятелна страна и се назоваваме Република Китай ".
Но да напомним, че съгласно конститутивната доктрина за държавността една страна е страна единствено в случай че е приета от други към този момент приети страни, а крайната демонстрация на такова признание е пълноправното участие в Организация на обединените нации.
Интересно е, че Република Китай в действителност е член създател на Организация на обединените нации . През 1971 година обаче Организация на обединените нации гласоподава " за изключване " на Република Китай и вместо това признава комунистическото държавно управление " като единствен законен представител на Китай в Организация на обединените нации ". Последвалите опити на Тайван да се причисли към Организация на обединените нации са несполучливи.
Днес единствено към десетина страни не престават да поддържат публични дипломатически връзки с Тайван, множеството от които са дребни островни разрастващи се страни като Науру, Палау и Тувалу.
Всяка от тези страни признава Тайван като " Република Китай " и никоя от тях не поддържа по едно и също време публични връзки с Китайската национална република.
Докато Тайван не се разгласи публично за самостоятелен от останалата част на Китай - или до момента в който интернационалната общественост не признае Тайван за самостоятелен от останалата част на Китай - статутът на Тайван като страна ще продължи да бъде поставян под въпрос.
На 30 август 2023 година комисия на английския парламент назовава Тайван " самостоятелна страна " в собствен отчет. Това е първият път, в който някоя част от английската политическа система употребява тази дефиниция.
Официално Обединеното кралство " не признава Тайван " като страна, нито " поддържа публични дипломатически връзки с острова ", което е един от методите страните да се признават за равноправни на интернационалната сцена.
Подобно на Обединеното кралство, Съединени американски щати също " не поддържат дипломатически връзки с Тайван ", макар че съгласно Държавния департамент съществуват " постоянни неофициални връзки ". Много други страни се намират в сходна лодка.
И по този начин, къде остава Тайван? Той е или не е страна?
Държава по декларация
Според по този начин наречената " доктрина на държавността по декларация " една страна - която постоянно се назовава " страна " в терминологията на политологията и интернационалните връзки - би трябвало да има следните качества: " (а) непрекъснато население; (б) избрана територия; (в) правителство; и (г) дарба да влиза в връзки с други страни. "
Тези четири качества са контрактувани в Конвенцията от Монтевидео за правата и отговорностите на страните от 1933 година, която е интернационален контракт, регистриран в Лигата на нациите, предходник на Организацията на обединените народи.
В член 3 от този контракт се споделя, че съществуването на една " страна е без значение от признаването ѝ от другите страни " . С други думи, стига да са изпълнени четирите горепосочени качества, дадена област се квалифицира като страна, даже в случай че други страни решат да не я признаят.
Една от рецензиите към тази рамка е, че тя отваря вратата за доста области да бъдат считани за страни, макар че може да наподобяват необикновени.
Например през 60-те години на предишния век италианският инженер Джорджо Роса построява платформа с повърхност 400 кв. м на 11 км от брега на Италия. На 24 юни 1968 година Роза, чиято фамилия значи " роза ", афишира, че неговата платформа е самостоятелна страна, наречена Република Остров Роза. На този неестествен остров имало ресторант, бар, магазин за сувенири и пощенска станция. Официалният му език е есперанто.
Може да се твърди, че Островът на розите дава отговор на критериите, посочени в Конвенцията от Монтевидео, защото там има непрекъснато население, тъй като Роза живее там; неговата платформа, основана от индивида, има избрана територия; има държавно управление, тъй като Роза се е оповестил за президент; а пощата на Острова на розите му дава опция да поддържа връзка с други страни и по този метод да влиза в връзки с тях.
Въпреки че няколко страни, в това число Съединени американски щати, са утвърдили Конвенцията от Монтевидео, Италия не я е утвърдила. Затова 55 дни след оповестяването на независимостта на остров Роза италианските военни унищожават платформата.
Държава по признание
За разлика от декларативната доктрина за държавността, по този начин наречената " конститутивна доктрина за държавността " смята, че една страна е страна единствено в случай че е приета от други към този момент приети страни .
Няма магическо число за това от какъв брой страни би трябвало да бъде приета една страна. По-скоро тези, които се стремят да бъдат считани от света за самостоятелна страна, би трябвало да се причислят към Организация на обединените нации като пълновръстен член.
За да се причислят към Организацията на обединените народи, претендентите би трябвало да бъдат предложени от Съвета за сигурност, който се състои от 15 членове. Петима от тези членове са непрекъснати и имат право на несъгласие. Кандидатите би трябвало да получат поддръжката на девет от 15-те членове, в това число на всеки от непрекъснатите членове.
Ако Съветът за сигурност предложи приемането, молбата се показва на Общото заседание, където всеки пълновръстен член на Организация на обединените нации има един глас. Необходимо е болшинство от две трети, с цел да може дадена страна да се причисли.
Един Китай или два?
Днес множеството страни по света публично се придържат към някаква вариация на концепцията, че има единствено един Китай, чиято столица е Пекин и който обгръща както континенталната територия, по този начин и остров Тайван.
Там има държавно управление, само че има и държавно управление на Тайван със седалище в столицата му Тайпе. Това държавно управление назовава себе си Република Китай и води началото си от началото на 20-ти век, когато гражданска война смъква императора на Китай.
Забележително е, че по това време определението за Китай не включва остров Тайван, който тогава е именуван Формоза. В края на XIX в. Япония завзема острова по време на война.
През 1927 година въстание на Китайската комунистическа партия нападна държавното управление на Република Китай. Това слага началото на кървава революция, която продължава до 1949 година
През тази година държавното управление на Република Китай се отдръпва на остров Тайван. През същата година Мао Дзедун, водач на Китайската комунистическа партия, афишира основаването на Китайската национална република със столица Пекин.
Но Мао продължава да се стреми да управлява територията на своя зложелател, заявявайки: " Тайван е наш и ние в никакъв случай няма да създадем компромис по този въпрос, който е въпрос на вътрешни работи. "
И до през днешния ден държавното управление на Китайската национална република, чиято столица е Пекин, счита Тайван за част от своята " свещена територия ". В конституцията на Китайската национална република се показва, че " върховен дълг на целия китайски народ, в това число на нашите сънародници в Тайван, е да извърши великата задача за обединяване на родината ". Нейното министерство на външните работи декларира, че " Тайван е свещена и неразделна част от територията на Китай " . На 2 октомври 2023 година държавното управление в Пекин отпразнува националния си празник, като пусна видеоклип, в който се показва, че се концентрира върху единството с народа на Тайван.
За разлика от тях Република Китай назовава следената от нея територия " тайванска зона " или " свободна зона ". Останалата част от Китай тя назовава " континентална област ", която тайванското държавно управление разказва като намираща се в " интервал на комунистически протест ".
Други страни са също толкоз деликатни. Например през 1972 година Съединени американски щати " признават, че всички китайци от двете страни на Тайванския пролив поддържат тезата, че има единствено един Китай и че Тайван е част от Китай ". През 1979 година Съединени американски щати още веднъж " признават китайската позиция, че има единствено един Китай и че Тайван е част от Китай ".
Мястото на Тайван в света
Тайван твърди, че дава отговор на критериите на Конвенцията от Монтевидео, с цел да бъде считан за страна според декларативната доктрина за държавността. Въпреки това Тайван към момента не се е оповестил публично за нова, самостоятелна страна. Според президента Цай Инг Вен " не е належащо ", тъй като " не сме към този момент самостоятелна страна и се назоваваме Република Китай ".
Но да напомним, че съгласно конститутивната доктрина за държавността една страна е страна единствено в случай че е приета от други към този момент приети страни, а крайната демонстрация на такова признание е пълноправното участие в Организация на обединените нации.
Интересно е, че Република Китай в действителност е член създател на Организация на обединените нации . През 1971 година обаче Организация на обединените нации гласоподава " за изключване " на Република Китай и вместо това признава комунистическото държавно управление " като единствен законен представител на Китай в Организация на обединените нации ". Последвалите опити на Тайван да се причисли към Организация на обединените нации са несполучливи.
Днес единствено към десетина страни не престават да поддържат публични дипломатически връзки с Тайван, множеството от които са дребни островни разрастващи се страни като Науру, Палау и Тувалу.
Всяка от тези страни признава Тайван като " Република Китай " и никоя от тях не поддържа по едно и също време публични връзки с Китайската национална република.
Докато Тайван не се разгласи публично за самостоятелен от останалата част на Китай - или до момента в който интернационалната общественост не признае Тайван за самостоятелен от останалата част на Китай - статутът на Тайван като страна ще продължи да бъде поставян под въпрос.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ