Филип Димитров: Аз имах право да говоря за мафия, демокрацията не е построена, за да слушаме глупости как страната ни все е наопаки
“Опитите да се търсят аналогии сред времето, когато ние премахвахме един непризнат от историята, отритнат от света, разгласен за незаконен, режим, и през днешния ден, когато щели да сменят някакъв модел посредством чегъртане, са много сложни.” Това сподели в студиото на Филип Димитров, някогашен министър-председател и сегашен парламентарен арбитър, в разбор на актуалната политическа обстановка във връзка края на 47-ото Народно заседание. Историята нормално се повтаря като фарс. Често този фарс е много противен, счита някогашният министър председател. Аз имах право да приказвам за мафия, тъй като прииждаха едни хора, които съумяха да създадат $ 3 хиляди лв. и да банкрутират половината банки. Българинът беше подложен в състояние на втори фалит. Прочее, единствената страна, която претърпя втори фалит след рухването на комунизма. Сега ми се коства, че тези приказки са много безвкусни.
Според него България, както и във всяка демократична страна, има престъпност, в това число и проведена. Мафията беше разбиране, което използваме като знак на това, че тази престъпност е нападнала страната, напомня той. Очевидно България посрещна 2020 година - годината, в която стартира коронавирус драмата, по един задоволително постоянен метод. Който в действителност ѝ дава опция и в този момент да оцелява след всички тия чудесии, които се случват в и отвън страната - при войната в Украйна, при всеобщите драми, които засягат цяла Европа, целия западен свят. Така че да се вършат съпоставения още веднъж ми се коства доста самоуверено, уверен е Димитров.
Той напомни подтекста на ръководство на ръководеното от него държавно управление, оотношенията с Движение за права и свободи и по какъв начин в последна сметка този кабинет бе неодобрен.
“Беше ясно, че ние имаме коалиция с Движение за права и свободи, че Движение за права и свободи поддържа това държавно управление. Движение за права и свободи нямаше министри, тъй като разюзданата и много дива акция против българските турци, която се беше водила по време на “Възродителния процес”, с всички закононарушения на този развой, и която беше управлявана от едни юнаци от Българска комунистическа партия, нейната производна ОКЗНИ, при цялата тази акция, при целия опит да бъде показано турското население в България като зложелател на нацията и прочие, ние към момента лекувахме раните. Движение за права и свободи реши, че е по-благоразумно в този миг да не дава храна на дивашкия шовинизъм, на тези, които правеха протести, вееха байряците при започване на 1990 година и продължаваха по същия метод и през 1991-а, въпреки и под сурдинка. И по тази причина реши да не взе участие в държавното управление. Истината е, че то поддържа един-двама мои министри - Димитър Луджев и Стоян Ганев. Ние разчитахме на поддръжката на Движение за права и свободи като един сътрудник веъв властта. Друг е въпроса, че след разделянето в Съюз на демократичните сили, посоката, която пое Движение за права и свободи, беше по-скоро по линията на тези, които президентът Желев мечтаеше да станат водачи на едно служебно правителство”, показа Филип Димитров.
“Моето държавно управление падна, не получавайки задоволителна поддръжка от Движение за права и свободи. Наблягам на “достатъчна”, тъй като както по-късно се схваща, и може би това е по-унизителната част от нещата, моето държавно управление получи поддръжка тъкмо толкоз, колкото в случай че можеше да разчита на личната си партия, да успее да получи нужното болшинство. Не го получихме, Съюз на демократичните сили се разцепи, Движение за права и свободи взе участие в едно последващо държавно управление. Тогава хората, които се прегърнаха с някогашната комунистическа партия, с цел да се преборят с “крайно скверния, вманиачен, екстремистки модел на Филип Димитров”, бяха отхвърлени от историята. Но по този начин или другояче, тогава те реализираха своя резултат и държавното управление на Беров знаете до каква степен докара страната”, описа някогашният министър-председател.
По думите му малцинствата са нещо доста подозрително. “Правителство на малцинството” значи, че постоянно има част от останалите, която е подготвена да те поддържа. Това значи разговор, това значи някаква приемливост в връзките, и макар несугласие по някои значими въпроси, подготвеност на тези хора, с които ти се отнасяш човешки и в прочут смисъл рационално и другарски, да ти дадат поддръжката си, прецизира Димитров.
“България още не е починала. Но в случай че нещата не престават по този метод, не ни чака положително. Единственият метод да се излезе от тази скица е целият този псевдореволюционен, храбър възторг, в който шепа “спасители на нацията” имат желание да преодолеят всичко, що е било до момента, би трябвало да свърши. Иначе, тежко ни”, споделя някогашният министър председател по отношение на сегашната политическа обстановка.
“Има нещо, което доста ме нервира - непрекъснатото повторение по какъв начин България не е на равнището на Европейския съюз, по какъв начин не е наред и така нататък Това в действителност ни прави по-лесна плячка на феновете на Путин.”
По мое време ние се мъчехме да потвърдим, че страната ни е доста хубава, просто при комунизма тя е била смачкана и свита в ъгъла. Но самата страна, ние българите, нацията, сме ОК, показва Димитров.
Това, което следя в последните 6-7 години, е държание на едни хора, които в случай че докажеш, че татко ти е алкохолик, а майка ти е необразована, само че ти си интелигентен и хубав, възможностите да получиш стипендия са доста огромни. Някаква такава настройка сякаш се стартира в България - България е ужасна, в България всичко е наобратно, тя е най-корумпираната страна... Ако приказваш на порядъчен британски, познаваш жаргона на съответните институции и разказваш тази история още веднъж и още веднъж, естествено, че ще ти повярват, естествено, че няма да се съмняват в това. Но дали България печели от това?
Всяка Конституция съдържа в себе си подводни камъни, непълноти и опасности, счита конституционният арбитър.
“Няма нещо, което човешка ръка да е написала и да е напълно. Тия нелепости, които слушаме - по какъв начин ще създадем такива закони, за които всички шапка ще ни смъкват, и ще си създадем веднъж вечно Конституцията такава, каквато никой да не ѝ се сърди за нищо - всичко това са приказки на хора, които си показват правото като активност на компютър. Животът не е издигнат по този метод. Демокрацията следва разпоредбите на действителния живот и тя също не е издигната по този начин”, уверен е магистратът.
Според него България, както и във всяка демократична страна, има престъпност, в това число и проведена. Мафията беше разбиране, което използваме като знак на това, че тази престъпност е нападнала страната, напомня той. Очевидно България посрещна 2020 година - годината, в която стартира коронавирус драмата, по един задоволително постоянен метод. Който в действителност ѝ дава опция и в този момент да оцелява след всички тия чудесии, които се случват в и отвън страната - при войната в Украйна, при всеобщите драми, които засягат цяла Европа, целия западен свят. Така че да се вършат съпоставения още веднъж ми се коства доста самоуверено, уверен е Димитров.
Той напомни подтекста на ръководство на ръководеното от него държавно управление, оотношенията с Движение за права и свободи и по какъв начин в последна сметка този кабинет бе неодобрен.
“Беше ясно, че ние имаме коалиция с Движение за права и свободи, че Движение за права и свободи поддържа това държавно управление. Движение за права и свободи нямаше министри, тъй като разюзданата и много дива акция против българските турци, която се беше водила по време на “Възродителния процес”, с всички закононарушения на този развой, и която беше управлявана от едни юнаци от Българска комунистическа партия, нейната производна ОКЗНИ, при цялата тази акция, при целия опит да бъде показано турското население в България като зложелател на нацията и прочие, ние към момента лекувахме раните. Движение за права и свободи реши, че е по-благоразумно в този миг да не дава храна на дивашкия шовинизъм, на тези, които правеха протести, вееха байряците при започване на 1990 година и продължаваха по същия метод и през 1991-а, въпреки и под сурдинка. И по тази причина реши да не взе участие в държавното управление. Истината е, че то поддържа един-двама мои министри - Димитър Луджев и Стоян Ганев. Ние разчитахме на поддръжката на Движение за права и свободи като един сътрудник веъв властта. Друг е въпроса, че след разделянето в Съюз на демократичните сили, посоката, която пое Движение за права и свободи, беше по-скоро по линията на тези, които президентът Желев мечтаеше да станат водачи на едно служебно правителство”, показа Филип Димитров.
“Моето държавно управление падна, не получавайки задоволителна поддръжка от Движение за права и свободи. Наблягам на “достатъчна”, тъй като както по-късно се схваща, и може би това е по-унизителната част от нещата, моето държавно управление получи поддръжка тъкмо толкоз, колкото в случай че можеше да разчита на личната си партия, да успее да получи нужното болшинство. Не го получихме, Съюз на демократичните сили се разцепи, Движение за права и свободи взе участие в едно последващо държавно управление. Тогава хората, които се прегърнаха с някогашната комунистическа партия, с цел да се преборят с “крайно скверния, вманиачен, екстремистки модел на Филип Димитров”, бяха отхвърлени от историята. Но по този начин или другояче, тогава те реализираха своя резултат и държавното управление на Беров знаете до каква степен докара страната”, описа някогашният министър-председател.
По думите му малцинствата са нещо доста подозрително. “Правителство на малцинството” значи, че постоянно има част от останалите, която е подготвена да те поддържа. Това значи разговор, това значи някаква приемливост в връзките, и макар несугласие по някои значими въпроси, подготвеност на тези хора, с които ти се отнасяш човешки и в прочут смисъл рационално и другарски, да ти дадат поддръжката си, прецизира Димитров.
“България още не е починала. Но в случай че нещата не престават по този метод, не ни чака положително. Единственият метод да се излезе от тази скица е целият този псевдореволюционен, храбър възторг, в който шепа “спасители на нацията” имат желание да преодолеят всичко, що е било до момента, би трябвало да свърши. Иначе, тежко ни”, споделя някогашният министър председател по отношение на сегашната политическа обстановка.
“Има нещо, което доста ме нервира - непрекъснатото повторение по какъв начин България не е на равнището на Европейския съюз, по какъв начин не е наред и така нататък Това в действителност ни прави по-лесна плячка на феновете на Путин.”
По мое време ние се мъчехме да потвърдим, че страната ни е доста хубава, просто при комунизма тя е била смачкана и свита в ъгъла. Но самата страна, ние българите, нацията, сме ОК, показва Димитров.
Това, което следя в последните 6-7 години, е държание на едни хора, които в случай че докажеш, че татко ти е алкохолик, а майка ти е необразована, само че ти си интелигентен и хубав, възможностите да получиш стипендия са доста огромни. Някаква такава настройка сякаш се стартира в България - България е ужасна, в България всичко е наобратно, тя е най-корумпираната страна... Ако приказваш на порядъчен британски, познаваш жаргона на съответните институции и разказваш тази история още веднъж и още веднъж, естествено, че ще ти повярват, естествено, че няма да се съмняват в това. Но дали България печели от това?
Всяка Конституция съдържа в себе си подводни камъни, непълноти и опасности, счита конституционният арбитър.
“Няма нещо, което човешка ръка да е написала и да е напълно. Тия нелепости, които слушаме - по какъв начин ще създадем такива закони, за които всички шапка ще ни смъкват, и ще си създадем веднъж вечно Конституцията такава, каквато никой да не ѝ се сърди за нищо - всичко това са приказки на хора, които си показват правото като активност на компютър. Животът не е издигнат по този метод. Демокрацията следва разпоредбите на действителния живот и тя също не е издигната по този начин”, уверен е магистратът.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ