Олумид Гбенро никога не е наричал едно място „дом“ за

Олумид Гбенро в никакъв случай не е наричал едно място „ дом “ за дълго време.33-годишният бизнесмен израства в Нигерия, до момента в който не навършва шестгодишна възраст, когато родителите му свещеници вземат решение да се реалокират в Лондон. След това, седем години по-късно, семейство Гбенро получава виза за имигриране в Съединените щати посредством лотарията за зелена карта на страната – по този начин Олумид, дружно с родители си, брат си и сестра си се местят в Кълъмбъс, Охайо.„ Като цветнокож човек, усещах, че има избрани моменти в живота ми, в които просто не се усещах скъп като човешко създание “, споделя Гбенро пред CNBC Make It за израстването като негър в Средния Запад. „ Винаги съм се чувствал зарязан “.Гбенро желае креативен живот: подобен, който да бъде изпълнен с пътувания, изкуство и благоприятни условия да се среща с хора от всички краища на света. Но родителите му желаят той да стане доктор, юрист или инженер.През 2016 година получава двойна магистърска степен по епидемиология и поведенчески науки от Държавния университет в Сан Диего. Той се озовава в капан сред два пътя: да постъпи в здравно учебно заведение и да стане доктор или да пътува по света.„ През целия си живот просто съблюдавах разпоредбите, без значение дали това е от родителите ми, религията или обществото “, споделя той. „ Но надълбоко в себе си знаех, че в случай че заема вляза в аспирантура, в никакъв случай няма да мога да се върна, в никакъв случай няма да мога да отида в чужбина... щях да остана в лабораторията, по тази причина взех решение да кажа „ не “.Гбенро събира всичките си движимости и напуща Съединените щати, с цел да види света, само че ще да му отнеме години, с цел да кацне в Бали – неговият безконечен дом.Да станеш цифров бродяга Първата спирка на Гбенро е Берлин, където има другари от аспирантурата. Той прекарва там три месеца с туристическа виза, прескачайки сред дивани на другари и общежития.Когато Гбенро напуща Съединените щати, той има „ съвсем нулеви спестявания и никакъв проект “. Той бързо уголемява своя Instagram профил, като разгласява препоръки за пътешестване, танцови видеоклипове и друго наличие. Гбенро взема решение да си обезпечи доходи от заниманието си: той изпраща известия до други основатели и компании в Instagram и им предлага да помогне да подобрят тактиката си за обществени медии против възнаграждение (често 250 долара).Стартирането на далечен бизнес беше „ в действителност мъчно първоначално “, спомня си Гбенро, само че скоро той има цялостен лист с клиенти и задоволително доходи, с цел да трансформира обществените медии в работа на цялостен работен ден. Той взима онлайн курс по маркетинг в обществените медии, който му оказва помощ да структурира бизнеса си, а остарял другар в Сан Диего го насочва към първите му двама клиенти.След като визата му изтича, той пътува до Мексико за четири месеца, преди да се върне в Сан Диего. „ Но разбрах, че към момента не обичам да пребивавам в Америка “, споделя той. „ Имаше нещо в живота в Америка, което ме караше да се усещам по този начин, като че ли не раста “.Той продължава: „ Като негър, изпитвах психическа контузия и напън, живеейки там, изключително като преселник, чувствайки, че не се регистрирам “.Гбенро публично започва собствен бизнес маркетинг в обществените мрежи, Olumide Gbenro PR & Brand Monetization, през 2018 година, когато той към момента е в Сан Диего, в партньорство с известни готвачи, сътрудници по недвижими парцели, бизнес треньори и доста други. Въпреки че се отличава на работа, Гбенро към момента копнее за смяна.Един следобяд той прелиства Instagram и се стопира на фотография на една от приятелките му, която пътува из Бали. Тя лежи отпуснато на плажа, заобиколена от буйни палми, с кокос в ръка.„ Изглеждаше като идеалното място за живеене “, споделя Гбенро. „ Разликата сред Бали и всеки различен град, който съм изследвал, е, че той наподобява доста прелестно – всички локални поданици, даже на фотосите в интернет, наподобяват откровено щастливи и като че ли прекарват доста време измежду природата “.През 2019 година той откри апартамент в Бали посредством прочут в Instagram, резервира еднопосочен самолетен билет и в никакъв случай не поглежда обратно.„ Живея първокласен живот “ Откакто се мести в Бали, Гбенро съумява да похарчи повече за пътувания, заведения за хранене и други занимания, както и да усили спестяванията си. „ Никога повече не се тормозя за парите, тъй като в Бали разноските за живот са доста по-ниски, в сравнение с в Съединени американски щати “, споделя той.През първите девет месеца от престоя си в Бали Гбенро употребява туристическа виза. Индонезия предлага на туристите еднократна виза, която е годна за 60 дни и разрешава четири снадки по 30 дни, общо до шест месеца престой. Гбенро лети до Сингапур или Малайзия за къси пътувания незабавно щом визата му изтича и по-късно я възобновява при завръщането си.Скоро по-късно той минава към виза за вложител, която изисква доказателство, че способства за локалната стопанска система. Гбенро уголемява маркетинговия си бизнес, с цел да помогне на хората да популяризират парцелите си в Индонезия, като получава виза, която възобновява с локалните управляващи на всеки две години.Като бизнесмен Гбенро печели към 140 000 $ годишно. В допълнение към консултантския си бизнес, Гбенро е хазаин на няколко конференции за цифрови номади, в това число срещата на върха за цифрови номади, която притегля хиляди хора и ще се организира в Бали този септември.Най-големите му разноски са наемите и комуналните услуги, които дружно възлизат на към 1010 $ на месец. Гбенро живее в апартамент с една спалня в постройка с частна фитнес зала, басейн и ресторант изпод.Той харчи към 600 $ на месец за доставка на храна и хранене на открито, като постоянно поръчва храна от локални заведения за хранене в известно приложение, наречено Gojek. Други по-големи разноски на Гбенро включват здравна застраховка, превоз (той наема мотоциклет) и пътувания.Гбенро обича да пътува най-малко един път месечно и постоянно пътува в Улувату, дребен район в югозападната част на Бали, прочут със своята опция за сърфиране.„ Вероятно разходвам почти толкоз пари, колкото бих харчил всеки месец, в случай че живеех в Сан Диего, само че качеството ми на живот е доста по-високо “, споделя той. „ Живея първокласен живот “.Ето месечната разбивка на разноските на Гбенро (към януари 2022 г.):Наем и комунални услуги: 1010 долараХрана: 600 долараТранспорт: 98 долараТелефон: 28 долараЗдравна застраховка: 137 долараПътувания: 300 долараПране: 60 долараОбщо: 2233 долараДа се влюбиш в Бали Гбенро споделя, че най-трудната част от построяването на новия му живот в Бали е битката със самотата. „ Ходих на плажа всеки ден, пиех вода от кокосови орехи и се възхищавах на красивите залези, само че живеех самичък и нямах другари тук “, изяснява той.След като стартира да посещава споделено работно пространство в Бали и да участва на персонални мрежови събития, Гбенро споделя, че му е станало доста по-лесно да основава близки другарства с други емигранти и локални поданици. Той знае всекидневен индонезийски, само че споделя, че доста хора, живеещи в Бали, също приказват британски.„ Наистина бях обикнат и добре приветстван от балийците “, споделя той. „ Всички постоянно се усмихват – тук има в действителност откровен, сърдечен звук, който няма да чуете на никое място другаде “.Гбенро споделя, че също не изпитва същия дискомфорт и дискриминация, с които се е сблъсквал в Съединените щати. „ Бали няма същата история като Америка с расизъм и дискриминация – съгласно мен те са по-толерантни към чужденци и хора от разнообразни среди... хората просто ме гледат като човек, а не като негър “.Той също по този начин възприема някои локални обичаи в всекидневието си: всяка заран се разсънва в 8:00 сутринта и медитира, преди да подготви чаша чай и да ревизира имейла си. Медитацията от дълго време е част от индуизма, който е известна вяра в Бали.„ Това е най-хубавото решение, което в миналото съм взимал “, споделя Гбенро за преместването си в Бали. Той възнамерява да прекара остатъка от живота си в Бали и да купи домове в Сан Диего, Турция и Карибите, които ще може да посещава няколко пъти в годината.„ Нещо в Бали ме кара да съм тук “, споделя той. „ Най-накрая се усещам като вкъщи си “.