България остава седма в Сеул заради две отнети титли и бягството на Наим
Олимпиадата в Сеул се счита за най-успешната в историята на българския спорт. По две аргументи. Първо, вземаме невероятните 10 златни медала, което не се е случвало досега. И второ - вършим го в изискванията на тотална конкуренция против най-хубавите на планетата.
Реално на игрите в Сеул вземаме с 6 медала по-малко от тези в Москва, само че тогава има протест от Съединени американски щати и Западна Европа, където са едни от топатлетите на планетата. През 1980 година вземаме 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови, като сме на трето място в класирането. В Южна Корея към небивалите 10 трофеи прибавяме 12 сребърни и 13 бронзови медала, или общо 35 оценки.
В класирането по медали сме на седмо място след Съюз на съветските социалистически републики (55 титли), Германска демократична република (37), Съединени американски щати (36), домакините (12), Федерална Република Германия и Унгария - по 11.
И тук идва огромното отчаяние. Реално България е четвърта мощ на олимпиадата, в случай че не бе мегаскандалът с отнетите трофеи на щангистите Митко Гръблев и Ангел Генчев поради използването на фуросемид, маскиращ медикамент след вземането на стероиди.
Само с тези два медала минавахме пред домакините поради множеството втори места и щяхме да се наредим след най-великите сили в спорта.
Скандалът води до изваждането на тима ни от олимпиадата и прибирането му в София. Реално по този начин губим още четири сигурни медала, тъй като остават да подвигат олимпийският първенец от Москва Асен Златев, Благой Благоев, Стефан Ботев и Антонио Кръстев. Все имена от международния хайлайф.
Трябва да минат 12 година, с цел да се разбере, че никой не е имал право да отстранява
целия тим. След сходен скандал в Сидни интернационалната федерация наложи същата глоба. Иван Славков-Батето се обърна към арбитражния съд, който я разгласи за оскъдна, и по този начин Алан Цагаев съумя да стане олимпийски вицешампион.
Според документите на Държавна сигурност от този интервал се вижда, че е имало съществени проблеми с допинглабораторията в София, като съгласно някои тъкмо неточности на апаратурата са довели до абсурда. Защото пробите, които са били тествани от състезателите на Иван Абаджиев, са дали негативен резултат. Щангистите ни даже влизали единствено за броени часове в олимпийското село, с цел да не им създадат неочакван надзор, а стояли в Япония, където били на подготвителен лагер.
И това не е всичко. След дълги договаряния и изплащането на над 1 милион $ даваме и права на Наим Сюлейманоглу да подвига за Турция. И той носи първата в историята им олимпийска купа, като побеждава Стефан Топуров с 30 кг разлика за златото. Със международни върхове във всяко едно придвижване.
Така действително оставаме даже без цели три златни медала, които щяха да ни изстрелят съвсем на върха в класирането по медали.
В Сеул за първи път в историята на родния спорт един играч става притежател на
цялостен комплект медали от една олимпиада. Това е Ваня Гешева. Тя печели златото на едноместен каяк при дамите. С Дияна Палийска са втори при двуместния каяк, като са изпреварени единствено с 6 десети от секундата от представителките на Германска демократична република Биргит Фишер и Анке Нотнагел. И най-после с Дияна, Борислава Иванова и Огняна Петкова е с бронз в четворките.
В леката атлетика златни медали печелят Христо Марков на троен скок (единствената купа при мъжете в този спорт и до днес) и Йорданка Донкова на 100 метра с трудности. Ивайло Маринов или Исмаил Мустафов преодолява повече спънки в България поради промяната на името, в сравнение с кръга в Корея за златото при най-леките боксьори. Любомир Герасков е над всички на кон с гривни в спортната гимнастика. Таню Киряков взема първата от двете си олимпийски трофеи в стрелбата. Севдалин Маринов и Борислав Гидиков резервират златните медали в щангите. Таня Богомилова взема единствената в историята на родното плуване купа на 100 метра бруст. В този спорт Германска демократична република изпуска единствено 5 първи места при дамите. Три са за американката Джанет Евънс и по едно - за Таня и унгарката Кристина Егерсеги. За да е цялостен триумфът, след Богомилова финишира Антоанета Френкева. А починалият към този момент Атанас Комшев победи в класическата битка.
Олимпиадата в Сеул остава вечно в историята и поради най-големия скандал с допинг в историята. И той не е с българските щангисти.
Канадецът Бен Джонсън печели купата в спринта на 100 метра с невероятния международен връх от 9,79 секунди. Вторият Карл Луис (САЩ) е на цели 13 стотни, голяма разлика за тази отдалеченост. Но в тестът на Джонсън е открит анаболът станозолол. И всички негови трофеи и върхове са отнети.
Така Луис печели една от 8-те си олимпийски трофеи, което е връх в атлетиката до през днешния ден.
Но финалът на 100 метра остава като “най-мръсното съревнование в историята ”. По време на американското състезание за установяване на състава за олимпиадата Луис дава позитивна проба за псевдоефедрин, ефедрин и фенилпропаноламин, всичките в забранителния лист на МОК като маскиращи сътрудници. Но Съединени американски щати покриват тестът и го оставят да се състезава. Всъщност от всички осем финалисти само Калвин Смит (САЩ) в никакъв случай не е хващан с допинг през кариерата си.
На всичко от горната страна на повторенията ясно се вижда, че Карл Луис на три пъти стъпва в прилежащ кулоар, като това е трябвало да докара до дисквалификацията му.
Реално на игрите в Сеул вземаме с 6 медала по-малко от тези в Москва, само че тогава има протест от Съединени американски щати и Западна Европа, където са едни от топатлетите на планетата. През 1980 година вземаме 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови, като сме на трето място в класирането. В Южна Корея към небивалите 10 трофеи прибавяме 12 сребърни и 13 бронзови медала, или общо 35 оценки.
В класирането по медали сме на седмо място след Съюз на съветските социалистически републики (55 титли), Германска демократична република (37), Съединени американски щати (36), домакините (12), Федерална Република Германия и Унгария - по 11.
И тук идва огромното отчаяние. Реално България е четвърта мощ на олимпиадата, в случай че не бе мегаскандалът с отнетите трофеи на щангистите Митко Гръблев и Ангел Генчев поради използването на фуросемид, маскиращ медикамент след вземането на стероиди.
Само с тези два медала минавахме пред домакините поради множеството втори места и щяхме да се наредим след най-великите сили в спорта.
Скандалът води до изваждането на тима ни от олимпиадата и прибирането му в София. Реално по този начин губим още четири сигурни медала, тъй като остават да подвигат олимпийският първенец от Москва Асен Златев, Благой Благоев, Стефан Ботев и Антонио Кръстев. Все имена от международния хайлайф.
Трябва да минат 12 година, с цел да се разбере, че никой не е имал право да отстранява
целия тим. След сходен скандал в Сидни интернационалната федерация наложи същата глоба. Иван Славков-Батето се обърна към арбитражния съд, който я разгласи за оскъдна, и по този начин Алан Цагаев съумя да стане олимпийски вицешампион.
Според документите на Държавна сигурност от този интервал се вижда, че е имало съществени проблеми с допинглабораторията в София, като съгласно някои тъкмо неточности на апаратурата са довели до абсурда. Защото пробите, които са били тествани от състезателите на Иван Абаджиев, са дали негативен резултат. Щангистите ни даже влизали единствено за броени часове в олимпийското село, с цел да не им създадат неочакван надзор, а стояли в Япония, където били на подготвителен лагер.
И това не е всичко. След дълги договаряния и изплащането на над 1 милион $ даваме и права на Наим Сюлейманоглу да подвига за Турция. И той носи първата в историята им олимпийска купа, като побеждава Стефан Топуров с 30 кг разлика за златото. Със международни върхове във всяко едно придвижване.
Така действително оставаме даже без цели три златни медала, които щяха да ни изстрелят съвсем на върха в класирането по медали.
В Сеул за първи път в историята на родния спорт един играч става притежател на
цялостен комплект медали от една олимпиада. Това е Ваня Гешева. Тя печели златото на едноместен каяк при дамите. С Дияна Палийска са втори при двуместния каяк, като са изпреварени единствено с 6 десети от секундата от представителките на Германска демократична република Биргит Фишер и Анке Нотнагел. И най-после с Дияна, Борислава Иванова и Огняна Петкова е с бронз в четворките.
В леката атлетика златни медали печелят Христо Марков на троен скок (единствената купа при мъжете в този спорт и до днес) и Йорданка Донкова на 100 метра с трудности. Ивайло Маринов или Исмаил Мустафов преодолява повече спънки в България поради промяната на името, в сравнение с кръга в Корея за златото при най-леките боксьори. Любомир Герасков е над всички на кон с гривни в спортната гимнастика. Таню Киряков взема първата от двете си олимпийски трофеи в стрелбата. Севдалин Маринов и Борислав Гидиков резервират златните медали в щангите. Таня Богомилова взема единствената в историята на родното плуване купа на 100 метра бруст. В този спорт Германска демократична република изпуска единствено 5 първи места при дамите. Три са за американката Джанет Евънс и по едно - за Таня и унгарката Кристина Егерсеги. За да е цялостен триумфът, след Богомилова финишира Антоанета Френкева. А починалият към този момент Атанас Комшев победи в класическата битка.
Олимпиадата в Сеул остава вечно в историята и поради най-големия скандал с допинг в историята. И той не е с българските щангисти.
Канадецът Бен Джонсън печели купата в спринта на 100 метра с невероятния международен връх от 9,79 секунди. Вторият Карл Луис (САЩ) е на цели 13 стотни, голяма разлика за тази отдалеченост. Но в тестът на Джонсън е открит анаболът станозолол. И всички негови трофеи и върхове са отнети.
Така Луис печели една от 8-те си олимпийски трофеи, което е връх в атлетиката до през днешния ден.
Но финалът на 100 метра остава като “най-мръсното съревнование в историята ”. По време на американското състезание за установяване на състава за олимпиадата Луис дава позитивна проба за псевдоефедрин, ефедрин и фенилпропаноламин, всичките в забранителния лист на МОК като маскиращи сътрудници. Но Съединени американски щати покриват тестът и го оставят да се състезава. Всъщност от всички осем финалисти само Калвин Смит (САЩ) в никакъв случай не е хващан с допинг през кариерата си.
На всичко от горната страна на повторенията ясно се вижда, че Карл Луис на три пъти стъпва в прилежащ кулоар, като това е трябвало да докара до дисквалификацията му.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ