Олена Пшенична*, Киев Никога не съм знаела, че омразата има

Олена Пшенична*, Киев

Никога не съм знаела, че омразата има последователност. Оказва се, че тя има разнообразни степени. А аз не знаех. Може би тъй като в никакъв случай не съм ненавиждала същински. Но в този момент знам.

Първата степен на ненавист е гореща

Горещата ненавист е първата ти реакция. В нашия случай, първата реакция на войната. Първите детонации. Първите ракети. Първите смъртни случаи. Първите пленници. Първите убити деца. Горещата ненавист те кара да се чувстваш като вулкан, от който изтича смъртоносно гореща лава. Изпепеляваща комбинация от боязън, суматоха, яд, ненавист, болежка и сълзи. Лавата е неконтролируема. Лавата безредно пръска от теб в разнообразни направления. Лавата тече от самото сърце, изгаряйки всичко и всеки по пътя си. Ти не знаеш по какъв начин да я спреш. И, почтено казано, не искаш. За теб е жизненоважно тази лава да излезе от теб. Необходимо е, с цел да оцелееш. Вулканът вътре в теб не заспива нито за момент. И с всяка вест избухва още по-силно.

Но след горещата ненавист следва омразата от втора степен - гняв.

Яростната ненавист,

за разлика от горещата, към този момент не те изгаря. Напротив – тя става твоя опора. Защото единствено като се държиш за нея, ти можеш да устоиш на всички тези всеобщи гробове от Буча, изтезания в Мотижин и ужасни фрагменти от разгромения Ирпен. Ожесточена ненавист се издава без рецепта. И доближава върха си безусловно за момент. Ожесточената ненавист има типични признаци: компактно притисната челюст, пулсиращи проклятия в главата и проблеми със сълзенето. Ожесточената ненавист също предизвиква отравяне. Ти безусловно усещаш по какъв начин ти се гади от количеството яд и гняв вътре в теб. Искаш да ги изхвърлиш. Искаш да се измиеш. Но колкото и да търкаш, единствено кожата се откъсва. А тяло без кожа не може да издържи на целия този смут. И с цел да не умреш от замайване с гневна ненавист, умишлено я сменяш с ненавист от идващото равнище – студена ненавист.

Студената ненавист

е третото, само че не съм сигурна, че е последното равнище. Просто в този момент се намирам тук. Студената ненавист се характеризира с липса на сълзи. По-точно наличието вътре в теб на някакъв незабележим контейнер, в който сълзите се събират седмици наред. За да разядат внезапно метала на самосъхранението и да изтекат от него до последната капка. Студената ненавист притъпява добре болката. Тя стопира да бъде толкоз остра. Но сходно на сверло ден след ден методично се завинтва в теб все по-дълбоко и по-дълбоко. Студената ненавист е толкоз студена, че замразява всичките ти рецептори. Изглежда, че усещаш, само че не. И в един миг даже се съмняваш - аз въобще жив ли съм? Студената ненавист е единственият метод да се спасиш, когато скръбта е в промишленни мащаби.

Аз не знам каква степен на омразата е идната. Струва ми се, че

омразата-бетон

Излива се право в сърцето ти, втвърдява се като камък и го носиш с години. Вече не пуши, не трови, не замръзва. Просто е толкоз тежко, че не можеш да забравиш. Нищо. Никога. Никъде... По принцип желаех да напиша пост за обич. Но Одеса, Кременчук, Харков, Мариупол… по-късно всичко е като в мъгла. Не се предаваме, котета

* Олена Пшенична e продуцент от Киев. Часове след клането на украинци в Буча тя разгласява на страницата си във фейсбук есе, обвинявайки руснаците по света, че цинично трансферират виновността за закононарушенията на Путин, прикривайки се зад съветската просвета.
Текстът и бе преведен на десетки езици (виж,, както и с нея,б.р.) и публикуван по света, а Кремъл изиска от Facebook да отстрани поста й. Но „ истината не може да бъде спряна “, споделя Олена.

Превод: Катерина Грънчарова