Израел, арабите и окото на клечка
Окото на съчка е един символичен облик, който се появява в края на моята книга, наречена " Додекамерон " (2014), с цел да покаже какъв брой значима е гледната точка към събитията - боднеш клечката с окото тук и виждаш една картина, боднеш я там и виждаш напълно друга. Боднеш я в България някъде през 10 век и виждаш една напълно прилична и цивилизована държава; боднеш я 6-7 века по-късно и виждаш безпросветна и кална османска провинция; боднеш я в 7 век и твоите по детски почтени византийски очи, очи на римски жител, виждат по какъв начин на Дунава се изсипват някакви диваци на коне, един от тях слиза, внимавайки да не събори пастърмата, която шупва под корема на коня, забива меча си в земята и споделя: " Тук ще бъде България! " на език, които не е нито латински, нито гръцки и това стартира да те тормози.
В събота в Ивицата Газа се случиха демонски неща, Бог да се смили над хората там! Обаче, вместо да замръзнат в " потрес и смут ", вместо да се запитат какво в действителност се случва, какви сметки плащаме и накъде върви светът, фейсбук учените, възбудени от това, че нещо разчупва скуката, се хвърлиха енергично да реагират и в детайлности да ни срещат с придвижванията на сензитивните си души. Един от тях, увъртян отвред към този момент освен с украински флагове, само че и с Давидови звезди, пусна фотоси на силуети на бойци и рече: " Екипите потеглят, никой няма да остане жив в Палестина и Газа ". Бива ли това да е мотив за наслада? Очевидно бива.
Друг талант написа, че ракетните удари против Израел били замислени от Путин като подарък за личния му рожден ден. Ако някой ден Китай анексира Тайван, отново ли Путин ще е в дъното на всичко?
Друга известна доктрина е тази, че всички се надпреварват да пращат на Украйна оръжия, пък тя ги препродавала на трети съмнителни страни. И с тези точно оръжия третите страни атакуват първите и вторите. Дори да звучи напълно правдоподобно, няма доказателства, че това е по този начин - единствено гъдел в устите на пустословците.
Хем им обясниха, че сега текат невиждани договаряния сред Израел и Саудитска Арабия за икономическо и политическо доближаване, обясниха им, че останалият арабски свят е угрижен, тъй като вижда, че в случай че тези договаряния съумеят, картинката в Близкия Изток към този момент ще бъде радикално друга. Обясниха им, че изключително раздразнителен от цялата тая работа е Иран, който обичайно поддържа и работи посредством Хамас. Умни хора им го обясниха, осведомени хора, само че не - Путин!
Винаги, тъкмо както в детските приказки, би трябвало да има един, който е напълно и единствено неприятен, и един, който е напълно и единствено добър. Затова всеобщият човек изпитва крещяща потребност да му се каже кой е положителният и кой е неприятният, кой е юнакът и коя е ламята, кои са стражарите и кои са апашите, кои са индианците и кои - " ковбойците ". И евентуално по този начин би трябвало да бъде, с цел да е в положение индивидът да построи своя нравствена, социална и политическа позиция. Бог (и единствено Той, никой друг) е безусловно добър, а пък сатаната е безусловно неприятен (макар че съгласно Ориген и това не е до дъно така).
Извън всяка прочувствена непросветеност (аз също съм незапознат, само че най-малко не съм прочувствен, очите ми не горят с напрегнат цивилен активизъм) постоянно ще стои въпросът кой е положителният и кой е неприятният, та да знаем чия страна да вземем. И забележете: не е задоволително единият да се окаже недвусмислено неприятен, с цел да обявим другия за дефинитивно добър и назад. Същинското зло е отвън хората. Те единствено го избират непринудено и го разнасят по всички страни.
Тук не мога да не се сетя за разтърсващия дебат сред двамата претенденти на Сглобката по Дарик. Най-смешното е, че незабавно след него превъзбуденото поданство се раздели на две. Едните споделиха: " Хекимян размаза Терзиев! ". " Терзиев размаза Хекимян! ", рекоха другите и всеки се прибра удовлетворен в личната си полева палатка, всеки беше благополучен в уютната капсула на персоналната си справедливост, върху която никой не може, няма право да посегне.
В нашия случай с евреите и арабите въпросът се свежда до това чия по право е тази земя и кой от кого желае да я открадне. Да забележим.
Арабите може и да са прави, тъй като, както спокойно си пасат камилите и вършат каквото там вършат арабите, внезапно, през 1948, три години след формалния завършек на Втората международна война, целокупното човечество взема решение, че там ще има еврейска страна - безусловно изкуствена. Все едно целокупното човечество да ни уведоми, че би трябвало да освободим територията от Бургас до Синеморец, тъй като там ще има каракачанска страна. Не че не реши нещо сходно за Косово, въпреки да се кълнеше, че границите след Войната не се пипат! И не че посмя да реши нещо сходно за кюрдите. Представяте ли си един ден Организация на обединените нации да каже на турците: аркадашлар, я отцепете тука малко територия, че ще вършим нова страна! Къде съгласно вас е правдата - с кюрдите или с турците? Кои са положителните и кои са неприятните?
Да, но и евреите може да са прави, че страната им не е напълно изкуствена, а е на мястото на остаряла такава страна. И това място не е какво да е, а Мястото, което Бог персонално е заречен на евреите. Наистина, има заядливи учени, които настояват, че Обетованата земя се е намирала много надалеч от днешната Ивици Газа, само че международната общност гледа да не им обръща доста внимание.
Пък и Йерусалим е срутен със земята от Тит през 70 година (макар по това време евреите от дълго време да не са имали самостоятелна държава), тъй като самите те са се осъдили на това. Евангелието ясно свидетелства: " Пилат, като видя, че нищо не оказва помощ, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: почтен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му дано бъде върху нас и върху чедата ни (Мат. 27:24, 25). И по този начин Израиля се разпилява по целия свят. А пък претенцията за обетоваността на която и да е земя, губи тежест.
Да, но и арабите не са прави, тъй като са отвоювали принудително тези земи, които в този момент бранят като свои, от кръстоносците.
Да, но и кръстоносците не са прави, тъй като преди този момент за завоювали същите тези земи от арабите.
Да, но арабите отново не са прави, тъй като още по-рано са откъснали тези земи от византийците и персите. Днес Близкият Изток и Северна Африка са синоним на свидливост и неуредени страни. До 7 век обаче не е било по този начин. Магреба, Анатолия (Анадола), Близкият Изток и най-много Плодородният полумесец - долината на Нил, Палестина, сегашен Израел, Финикия, Асирия, Месопотамия с долините на Тигър и Ефрат чак до Персийския залив - това е било пъпът на света, спрямо който днешният пъп по това време е изглеждал напълно непретенциозно. Какво е останало през днешния ден от великите градове Александрия и Антиохия? Какво е останало от плодородния полумесец? Арабите трансформират огромни елементи от него в пустини. Голите чукари към днешна Антакя (Антиохия) в късната древност са били тучни гори с глигани и елени.
Къде да сложим клечката с окото? Къде да я сложим, с цел да отсечем кой добър и кой неприятен.
И каква е поуката от всичко това? Няма поука. Просто въпрос: какво ли би било, в случай че за всичко мислехме по гореизложения метод, отвън моментната фотография, в случай че светът за нас беше повече от неблаговиден спор сред Терзиев и Хекимян? Сами пълним живота си с демони, основани от нас, като че ли не е задоволително цялостен с паднали ангели.
- Добре, де! - ще кажете. - Какво предлагаш да вършим при цялото това състояние?
Да замълчим. Да замълчим и да помълчим най-малко няколко минути. Ние не сме гласът на правдата. Правдата ще се прояви и без нашия краткотраен ексхибиционизъм.
И въпреки всичко има някаква поука. Да не злорадстваме над непознато злощастие, да не го употребяваме като мотив да манифестираме нравственото си съвършенство, и то не тъй като и на нас може да ни се случи същото злощастие, а просто тъй като не е хубаво, не е човешко. Омразата към злото единствено умножава омразата и злото. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. С обич и с грижа за идните генерации.
В събота в Ивицата Газа се случиха демонски неща, Бог да се смили над хората там! Обаче, вместо да замръзнат в " потрес и смут ", вместо да се запитат какво в действителност се случва, какви сметки плащаме и накъде върви светът, фейсбук учените, възбудени от това, че нещо разчупва скуката, се хвърлиха енергично да реагират и в детайлности да ни срещат с придвижванията на сензитивните си души. Един от тях, увъртян отвред към този момент освен с украински флагове, само че и с Давидови звезди, пусна фотоси на силуети на бойци и рече: " Екипите потеглят, никой няма да остане жив в Палестина и Газа ". Бива ли това да е мотив за наслада? Очевидно бива.
Друг талант написа, че ракетните удари против Израел били замислени от Путин като подарък за личния му рожден ден. Ако някой ден Китай анексира Тайван, отново ли Путин ще е в дъното на всичко?
Друга известна доктрина е тази, че всички се надпреварват да пращат на Украйна оръжия, пък тя ги препродавала на трети съмнителни страни. И с тези точно оръжия третите страни атакуват първите и вторите. Дори да звучи напълно правдоподобно, няма доказателства, че това е по този начин - единствено гъдел в устите на пустословците.
Хем им обясниха, че сега текат невиждани договаряния сред Израел и Саудитска Арабия за икономическо и политическо доближаване, обясниха им, че останалият арабски свят е угрижен, тъй като вижда, че в случай че тези договаряния съумеят, картинката в Близкия Изток към този момент ще бъде радикално друга. Обясниха им, че изключително раздразнителен от цялата тая работа е Иран, който обичайно поддържа и работи посредством Хамас. Умни хора им го обясниха, осведомени хора, само че не - Путин!
Винаги, тъкмо както в детските приказки, би трябвало да има един, който е напълно и единствено неприятен, и един, който е напълно и единствено добър. Затова всеобщият човек изпитва крещяща потребност да му се каже кой е положителният и кой е неприятният, кой е юнакът и коя е ламята, кои са стражарите и кои са апашите, кои са индианците и кои - " ковбойците ". И евентуално по този начин би трябвало да бъде, с цел да е в положение индивидът да построи своя нравствена, социална и политическа позиция. Бог (и единствено Той, никой друг) е безусловно добър, а пък сатаната е безусловно неприятен (макар че съгласно Ориген и това не е до дъно така).
Извън всяка прочувствена непросветеност (аз също съм незапознат, само че най-малко не съм прочувствен, очите ми не горят с напрегнат цивилен активизъм) постоянно ще стои въпросът кой е положителният и кой е неприятният, та да знаем чия страна да вземем. И забележете: не е задоволително единият да се окаже недвусмислено неприятен, с цел да обявим другия за дефинитивно добър и назад. Същинското зло е отвън хората. Те единствено го избират непринудено и го разнасят по всички страни.
Тук не мога да не се сетя за разтърсващия дебат сред двамата претенденти на Сглобката по Дарик. Най-смешното е, че незабавно след него превъзбуденото поданство се раздели на две. Едните споделиха: " Хекимян размаза Терзиев! ". " Терзиев размаза Хекимян! ", рекоха другите и всеки се прибра удовлетворен в личната си полева палатка, всеки беше благополучен в уютната капсула на персоналната си справедливост, върху която никой не може, няма право да посегне.
В нашия случай с евреите и арабите въпросът се свежда до това чия по право е тази земя и кой от кого желае да я открадне. Да забележим.
Арабите може и да са прави, тъй като, както спокойно си пасат камилите и вършат каквото там вършат арабите, внезапно, през 1948, три години след формалния завършек на Втората международна война, целокупното човечество взема решение, че там ще има еврейска страна - безусловно изкуствена. Все едно целокупното човечество да ни уведоми, че би трябвало да освободим територията от Бургас до Синеморец, тъй като там ще има каракачанска страна. Не че не реши нещо сходно за Косово, въпреки да се кълнеше, че границите след Войната не се пипат! И не че посмя да реши нещо сходно за кюрдите. Представяте ли си един ден Организация на обединените нации да каже на турците: аркадашлар, я отцепете тука малко територия, че ще вършим нова страна! Къде съгласно вас е правдата - с кюрдите или с турците? Кои са положителните и кои са неприятните?
Да, но и евреите може да са прави, че страната им не е напълно изкуствена, а е на мястото на остаряла такава страна. И това място не е какво да е, а Мястото, което Бог персонално е заречен на евреите. Наистина, има заядливи учени, които настояват, че Обетованата земя се е намирала много надалеч от днешната Ивици Газа, само че международната общност гледа да не им обръща доста внимание.
Пък и Йерусалим е срутен със земята от Тит през 70 година (макар по това време евреите от дълго време да не са имали самостоятелна държава), тъй като самите те са се осъдили на това. Евангелието ясно свидетелства: " Пилат, като видя, че нищо не оказва помощ, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: почтен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му дано бъде върху нас и върху чедата ни (Мат. 27:24, 25). И по този начин Израиля се разпилява по целия свят. А пък претенцията за обетоваността на която и да е земя, губи тежест.
Да, но и арабите не са прави, тъй като са отвоювали принудително тези земи, които в този момент бранят като свои, от кръстоносците.
Да, но и кръстоносците не са прави, тъй като преди този момент за завоювали същите тези земи от арабите.
Да, но арабите отново не са прави, тъй като още по-рано са откъснали тези земи от византийците и персите. Днес Близкият Изток и Северна Африка са синоним на свидливост и неуредени страни. До 7 век обаче не е било по този начин. Магреба, Анатолия (Анадола), Близкият Изток и най-много Плодородният полумесец - долината на Нил, Палестина, сегашен Израел, Финикия, Асирия, Месопотамия с долините на Тигър и Ефрат чак до Персийския залив - това е било пъпът на света, спрямо който днешният пъп по това време е изглеждал напълно непретенциозно. Какво е останало през днешния ден от великите градове Александрия и Антиохия? Какво е останало от плодородния полумесец? Арабите трансформират огромни елементи от него в пустини. Голите чукари към днешна Антакя (Антиохия) в късната древност са били тучни гори с глигани и елени.
Къде да сложим клечката с окото? Къде да я сложим, с цел да отсечем кой добър и кой неприятен.
И каква е поуката от всичко това? Няма поука. Просто въпрос: какво ли би било, в случай че за всичко мислехме по гореизложения метод, отвън моментната фотография, в случай че светът за нас беше повече от неблаговиден спор сред Терзиев и Хекимян? Сами пълним живота си с демони, основани от нас, като че ли не е задоволително цялостен с паднали ангели.
- Добре, де! - ще кажете. - Какво предлагаш да вършим при цялото това състояние?
Да замълчим. Да замълчим и да помълчим най-малко няколко минути. Ние не сме гласът на правдата. Правдата ще се прояви и без нашия краткотраен ексхибиционизъм.
И въпреки всичко има някаква поука. Да не злорадстваме над непознато злощастие, да не го употребяваме като мотив да манифестираме нравственото си съвършенство, и то не тъй като и на нас може да ни се случи същото злощастие, а просто тъй като не е хубаво, не е човешко. Омразата към злото единствено умножава омразата и злото. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. С обич и с грижа за идните генерации.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ