Около 6:00 часа сутринта в понеделник, 13 ноември 1536 г.,

Около 6:00 часа сутринта в понеделник, 13 ноември 1536 година, Робърт Пакингтън напуща къщата си в Чийпсайд, Лондон – или тъкмо зад ъгъла в Соупърс Лейн – с цел да отиде на ранната литургия в параклиса Мърсърс в северната част на Уест Чийп. Пътят му е къс, само че Пакингтън, най-вероятно, носи фенер: нощта е тъмна и димът от хилядите комини, разбъркан с мъгла от Темза, понижава видимостта на няколко крачки.

Почти незабавно откакто тялото му удря земята, към него се събира навалица и въпросите стартират. Защо някой би желал да отстрани една от най-уважаваните фигури в Лондон – Пакингтън е освен изтъкнат търговец и водеща светлина в Уършипфул Мърсърс Къмпани (чийто герб е на основната снимка), само че и член на Народното събрание. Защо килърът избира толкоз натоварена с хора част на Лондон – всекидневен пункт, където се събират безработни мъже, които се надяват да бъдат наети на работа – за осъществяване на закононарушението?

И за какво никой не забеляза извършителя или оръжието му? Единствените огнестрелни оръжия, употребявани по това време, са аркебузите – и те надали са доста комфортни за един палач, които желае да нанесе бърз и прецизен удар. Аркебузите са с дължина повече от метър и би трябвало да се държат с две ръце. Барутът се възпламенява благодарение на съчка кибрит и създава мълния – всичко това си проличава на мрачно.

Дори в мъглата на това ноемврийско утро всеки, който носи, камо ли да употребява такова огнестрелно оръжие, ще притегли внимание. И въпреки всичко този палач, явно, на метри от навалица, вади оръжието и натиска спусъка, следва мълния и детонация, само че все пак никой не го вижда.

Аркебуз

Причината, заради която килърът съумява да изчезне неусетен в тъмнината, е, става известно, че той въобще не употребява аркебуз, а доста по-малкия, по-дискретен револвер с колесен запалващ механизъм. Всъщност бедният Робърт Пакингтън евентуално държи оценката на първият човек в Англия, погубен с пистолет…

Пистолет с колесен запалващ механизъм

Когато есенното слънце разсейва мъглата, шокиращата вест за убийството на търговеца към този момент е из целия град. И до този миг се появява още един въпрос – и четири дни по-късно този въпрос към момента нямаше отговор. Пишейки на господаря си виконт Лийл в Кале, Франсис Хол оповестява: „ Убиецът на господин Пакингтън в Чийпсайд, към момента не е прочут “. Защо, макар препоръчаната огромната премия от лорд-кмета, към момента няма задържан?

Това не значи, че няма подозрения. Джон Бейл, абсурден протестант, написа десетилетие по-късно, че е сигурен, че подбудителите на убийството са католическите епископи. Скоро след това „ Хрониката на Хол “ на Едуард Хол е на щандовете с по-подробна информация за случая. Той прибавя, че защото Пакингтън жигосва „ алчността и жестокостта на духовенството “, най-вероятно „ той е бил по този начин срамно погубен от един от тях “.

Хенри VIII

По времето, когато Джон Фокс написа своята „ Книга на мъчениците “ (първо издание на латински от 1559 г.), към този момент има съответни обвинени.

Но преди да стигнем до тях, би трябвало да обърнем внимание за предишното на убийството. 1536 година е annus horribilis – най-напрегнатата и бурна година от ръководството на Хенри VIII.

Първото злокобно събитие е гибелта на Катерина Арагонска през януари – към момента доста обичана от доста от поданиците на Хенри. Споменът за нейната гибел едвам стартира да избледнява, когато се появяват вести, че втората брачна половинка на краля, Ан Болейн, е задържана и следва да бъде екзекутирана. Малцина оплакват гибелта на „ френската курва “, само че мнозина са обезпокоени от метода на нейната гибел. Кралят към този момент е направил толкоз доста ужасни неща – в това число и да се провъзгласи за папа в Англия. Какво може да измисли по-късно?

Отговорът е: ще стартира да разглобява тъканта на националната вяра като затвори по-малките манастири. От това избухва гневна война с брошури сред обичайните и реформаторските партии. Съседът упреква съседа, че е „ папист “ или „ разколник “ и се появява необятно публикуван боязън, че обидите скоро ще преминат в принуждение. Кромуел даже заповядва всички свещеници да предадат всички си оръжия. След това, през октомври, задаващата се стихия удря. До Лондон доближават вести, че хората в Мидландс и на север са се вдигнали на протест против религиозните промени и скоро ще тръгнат на юг. Хенри и неговият двор се затварят в замъка Уиндзор. Гражданите се притесняват, че скоро по улиците им ще тече кръв. И по този начин и става.

Сега, в случай че някой лондонец се възмущава от силата на духовенството, то това са търговците, юристите и парламентаристите в града. Пакингтън е прям критик. Но по всяка възможност е и освен това – евангелски деятел, който се занимава с контрабандата на неразрешения превод на Уилям Тиндал на Новия завет и други еретични книги в Англия. Изглежда, той също е и помощник на Кромуел и придвижва известия сред министъра и евангелските деятели в Антверпен.

Така че, когато Пакингтън е брутално погубен, малко хора се съмняваха, че той е жертва на католически реакционери и че гибелта му е изстрел по протестантите, изстрелян от висшето духовенство или даже от самия свещеник на Лондон, Джон Стоксли.

Джон Фокс стигна по-далеч в своите „ Актове и Устои на Християнската Религия “. Стоуксли, написа той, заплаща на някого 60 златни монети, за да извърши убийството. Въпреки това, в изданието на книгата от 1570 година Фокс трансформира името на подбудителя. Сега той разпознава Джон Инсент, каноник на Сейнт Пол (и по-късно декан), като платеца – закононарушение, за което се твърди, че Инсент признава на смъртното си легло през 1545 година Действителният нападател към този момент е разпознат като италианец. За да се обърка казуса още повече, различен източник – Holinshed’s Chronicles (1577 г.) – приписва закононарушението на неназован нарушител, след това обесен в Банбъри за настрана закононарушение.

Можем ли, почти 500 години по-късно, да осмислим спорните доказателства? Атаката има всички отличителни белези на професионален „ удар “. Оръжието, местоположението, времето – всичко сочи за деликатно планувано ликвидиране.

Наемните убийци не са евтини. Ако злодеят, който натиска спусъка, е този, който по-късно е екзекутиран в Банбъри, ние оставаме с двама обвинени като вероятни подбудители на зверството. Фокс е уверен в признанието на Инсент. Това е, съобщи той, засвидетелствано „ от хора с огромни заслуги и почтена преценка “…