Щипка сол във водата на Европа
Океанът под ледената повърхнина на Европа, луната на Юпитер, може да се окаже най-хубавият развъдник на извънземен живот в нашата слънчева система. Океанът на Европа е затрупан с лед, което е проблем за астробиолозите, които непременно желаят да погледнат какво има там. За благополучие те могат да схванат нещо, като проучват усета на повърхността. Резултатът е доста озадачаващ – океанът на Европа е солен.
Новата научна работа, оповестена тази седмица в Science Advances, допуска че на повърхността на Европа и в нейния океан има натриев хлорид – вещество, с което се срещаме всеки ден и го познаваме като готварска сол . Солта бе открита в замръзналата морска вода от недрата на естествения сателит на Юпитер, а това значи, че в океана на планетата има разперен натриев хлорид. Това е значим фактор за съществуването на извънземен живот.
Разбира се, учените не са пробвали на усет водата на далечната луна. За да се проучва какъв е съставът на тази вода бе изучена светлината отразена от нейната повърхнина, по-точно нейния набор, който демонстрира кои дължини на вълните се гълтам и кои се излъчват от този отдалечен свят.
По време на тези проучвания породи сериозен проблем: елементарната готварска сол е бяла на цвят и елементарно може да бъде объркана с редица други бели субстанции. Учените допуснаха, че твърдата радиация на повърхността на Европа може да промени цвета на натриевия хлорид. Тази концепция за първи път бе тествана през 2015 година, когато планетолозите на НАСА Кевин Хънд и Робърт Карлсън разгласиха проучване, в което допуснаха, че жълтокафявата тиня на повърхността на Европа може да е готварска сол, трансформирала свойствата си под въздействието на мощната радиация.
За да ревизират тази концепция, Хънд и Карлсън пресъздадоха изискванията на Европа в специфични вакуумни камери. Те сложиха натриев хлорид в тези камери и понижиха налягането и температурата, с цел да имитират изискванията на повърхността на луната на Юпитер и бомбардираха солта с частици с висока сила, получени благодарение на електронна пушка, с цел да имитират интензивно лъчение.
Част от излъчените електрони останаха в кристалната решетка на солта и трансфораха нейния цвят от бял в жълтокафяв, който извънредно доста наподобява на цвета на тайнственото вещество, което запълва пукнатините и пропастите на повърхността на Европа. Това бе първият симптом, че веществото на повърхността на тази луна е облъчен от мощна радиация натриев хлорид.
Разбира се, съвпадението на цвета към момента нищо не значи, тъй като прекалено много субстанции имат същия цвят. Твърдо доказателство, че тази концепция е истина биха станали ясните спектрографски признаци, като да вземем за пример линията на усвояване на дължина на вълната 450 нанометра във забележимата област на електромагнитното лъчение. Именно тази линия на усвояване се появи в облъчената във вакуумните камери готварска сол.
Тази информация бе задоволителна, с цел да накара аспирантката Саманта Трамбо и нейният теоретичен началник Майкъл Браун, както и планетолога Кевин Хънд да завъртят галактическия телескоп Хъбъл и да го насочат към далечната луна, с цел да търсят точно тази линия на усвояване. И след четирите наблюдения, осъществени от месец май до месец август 2017 година, те я откриха.
„Съвпадението на лабораторните и телескопичните данни е просто поразително“ – зави Хънд. „Това потвърди, че на повърхността на Европа в действителност има натриев хлорид, освен това най-вече в региона Тара Реджио (Tara Regio), в която има млад лед, за който считаме, че се е появил напълно неотдавна. Ако можехте да близнете повърхността на Европа в това място, щяхте да усетите, че тя е солена“ – добавя Тръмбо.
Реджи Хедсън, астрохимик от центъра за галактически полети „Годард“, който не е взел участие в това проучване, е мощно впечатлен от откритието.
„Това е един доста добър резултат, който сплотява осъществената лабораторна работа с данните от Хъбъл, радиационната химия и планетологията“ – сподели Хедсън.
В продължение на доста години астрономите считаха, че на повърхността на Европа е публикуван различен тип сол – магнезиевия сулфат. Но новото проучване и научната работа след него демонстрираха, че океанът на Европа е формиран от елементарна вода, в която е разтворена готварска сол – какъвто е в действителност съставът и на земните океани.
„Откритието е в действителност значима смяна спрямо това, което се считаше през последните 20 години“ – сподели Тръмбо. „Ако във водата на океана на Европа в действителност има натриев хлорид, то той доста ще наподобява на океана на Земята“.
Това проучване сподели, че шансът за пораждане и развиване на живот на Европа е доста огромен. Но учените към този момент не могат да кажат какво количеството на солта под ледовете. Може да се окаже, че океанът на Европа е прекомерно солен за съществуването на живот, какъвто ние познаваме.
От друга страна, в случай че солта не е доста, то на Европа има условия за преуспяващ живот, изключително в случай че този океан е по този начин деен като и нашия.
Тези проучвания демонстрираха, че районът Тара Реджио е мястото, което би трябвало да се изследва преди всичко. Това ще стане по време на задачата на НАСА Europa Clipper . В рамките на тази задача в космоса ще бъде изведена галактическа сонда, която ще влезе в орбита към Юпитер и 45 пъти ще прелети ще прелети покрай Европа. Ще бъдат търсени и следи от органични субстанции, които биха могли да се окажат на солената повърхнина на тази луна. Сега се обмисля разширението на тази задача, с включването на уред, който да кацне на повърхността на Европа.
Новата научна работа, оповестена тази седмица в Science Advances, допуска че на повърхността на Европа и в нейния океан има натриев хлорид – вещество, с което се срещаме всеки ден и го познаваме като готварска сол . Солта бе открита в замръзналата морска вода от недрата на естествения сателит на Юпитер, а това значи, че в океана на планетата има разперен натриев хлорид. Това е значим фактор за съществуването на извънземен живот.
Разбира се, учените не са пробвали на усет водата на далечната луна. За да се проучва какъв е съставът на тази вода бе изучена светлината отразена от нейната повърхнина, по-точно нейния набор, който демонстрира кои дължини на вълните се гълтам и кои се излъчват от този отдалечен свят.
По време на тези проучвания породи сериозен проблем: елементарната готварска сол е бяла на цвят и елементарно може да бъде объркана с редица други бели субстанции. Учените допуснаха, че твърдата радиация на повърхността на Европа може да промени цвета на натриевия хлорид. Тази концепция за първи път бе тествана през 2015 година, когато планетолозите на НАСА Кевин Хънд и Робърт Карлсън разгласиха проучване, в което допуснаха, че жълтокафявата тиня на повърхността на Европа може да е готварска сол, трансформирала свойствата си под въздействието на мощната радиация.
За да ревизират тази концепция, Хънд и Карлсън пресъздадоха изискванията на Европа в специфични вакуумни камери. Те сложиха натриев хлорид в тези камери и понижиха налягането и температурата, с цел да имитират изискванията на повърхността на луната на Юпитер и бомбардираха солта с частици с висока сила, получени благодарение на електронна пушка, с цел да имитират интензивно лъчение.
Част от излъчените електрони останаха в кристалната решетка на солта и трансфораха нейния цвят от бял в жълтокафяв, който извънредно доста наподобява на цвета на тайнственото вещество, което запълва пукнатините и пропастите на повърхността на Европа. Това бе първият симптом, че веществото на повърхността на тази луна е облъчен от мощна радиация натриев хлорид.
Разбира се, съвпадението на цвета към момента нищо не значи, тъй като прекалено много субстанции имат същия цвят. Твърдо доказателство, че тази концепция е истина биха станали ясните спектрографски признаци, като да вземем за пример линията на усвояване на дължина на вълната 450 нанометра във забележимата област на електромагнитното лъчение. Именно тази линия на усвояване се появи в облъчената във вакуумните камери готварска сол.
Тази информация бе задоволителна, с цел да накара аспирантката Саманта Трамбо и нейният теоретичен началник Майкъл Браун, както и планетолога Кевин Хънд да завъртят галактическия телескоп Хъбъл и да го насочат към далечната луна, с цел да търсят точно тази линия на усвояване. И след четирите наблюдения, осъществени от месец май до месец август 2017 година, те я откриха.
„Съвпадението на лабораторните и телескопичните данни е просто поразително“ – зави Хънд. „Това потвърди, че на повърхността на Европа в действителност има натриев хлорид, освен това най-вече в региона Тара Реджио (Tara Regio), в която има млад лед, за който считаме, че се е появил напълно неотдавна. Ако можехте да близнете повърхността на Европа в това място, щяхте да усетите, че тя е солена“ – добавя Тръмбо.
Реджи Хедсън, астрохимик от центъра за галактически полети „Годард“, който не е взел участие в това проучване, е мощно впечатлен от откритието.
„Това е един доста добър резултат, който сплотява осъществената лабораторна работа с данните от Хъбъл, радиационната химия и планетологията“ – сподели Хедсън.
В продължение на доста години астрономите считаха, че на повърхността на Европа е публикуван различен тип сол – магнезиевия сулфат. Но новото проучване и научната работа след него демонстрираха, че океанът на Европа е формиран от елементарна вода, в която е разтворена готварска сол – какъвто е в действителност съставът и на земните океани.
„Откритието е в действителност значима смяна спрямо това, което се считаше през последните 20 години“ – сподели Тръмбо. „Ако във водата на океана на Европа в действителност има натриев хлорид, то той доста ще наподобява на океана на Земята“.
Това проучване сподели, че шансът за пораждане и развиване на живот на Европа е доста огромен. Но учените към този момент не могат да кажат какво количеството на солта под ледовете. Може да се окаже, че океанът на Европа е прекомерно солен за съществуването на живот, какъвто ние познаваме.
От друга страна, в случай че солта не е доста, то на Европа има условия за преуспяващ живот, изключително в случай че този океан е по този начин деен като и нашия.
Тези проучвания демонстрираха, че районът Тара Реджио е мястото, което би трябвало да се изследва преди всичко. Това ще стане по време на задачата на НАСА Europa Clipper . В рамките на тази задача в космоса ще бъде изведена галактическа сонда, която ще влезе в орбита към Юпитер и 45 пъти ще прелети ще прелети покрай Европа. Ще бъдат търсени и следи от органични субстанции, които биха могли да се окажат на солената повърхнина на тази луна. Сега се обмисля разширението на тази задача, с включването на уред, който да кацне на повърхността на Европа.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ