Оживен дебат в Босилеград за проблемите на медиите на българското малцинство в Сърбия
Оживен спор за проблемите на медиите на българското малцинство в Сърбия протече в Културния център в Босилеград. Организаторите на събитието Сдружение „Глас“ Босилеград и Българска телеграфна агенция бяха поканили над 10 локални и национални медии.
В началото на дебата генералния шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев сподели, че България има водещо място на Балканите за евроинтеграцията на страните от района и медиите имат огромно значение в това отношение. Минчев регистрира положително партньорство с ТАНЮГ за решение на противоречивите въпроси.
Посланикът ни в Белград Радко Влайков сподели, че за него е доста значим въпросът за метода по който се пазят ползите на малцинствата, за тяхната осведоменост и за отношението към идни избори през есента.
Едвин Сугарев, общоприет консул в сръбската столица, беше непосредствен в оценките си за обстановката с българските медии в Сърбия. Той похвали локалните издания „Глас“ и „Фар“, които дават качествено наличие и новото списание „Визия“ и благодари на сръбската страна. Но какво е отношението сред тях и локалната власт, свободни ли са, е различен въпрос, както и по какъв начин българските медии в България отразяват тези процеси.
Георги Лозанов, специфичен посетител на медийния конгрес, сложи въпросите за културната еднаквост и какво съставлява тя през днешния ден, че тя към този момент не е ксенофобска, не би трябвало да мразиш другите и по този начин на дневен ред идва културната работа във връзка с медиите. Ако културата не свърши работа, се лее кръв, сподели Лозанов. По думите му трафикът на информацията би трябвало да е към болшинството и в Сърбия, само че и към България, би трябвало доста повече да се знае за българите тук, това е културна територия. Да се чувстваш част от една общественост, като клубен принцип, да търсиш информация, само че и да получаваш. Това е работата на медиите тук в Сърбия, плюс съдействие с българските и локалните медии, с цел да научат и във Варна, и в Русе какво става тук. Но да се знае за хибридната война, че през медиите се сблъскват геополитически ползи.
Мирослав Нацков от Димитровград (Цариброд), притежател на РТВЦ Цариброд показа, че след приватизацията медията е двуезична и скоро ще е допустимо всеки от от българска народност да гледат предаванията и в други елементи на Сърбия. Нецков сподели, че в последно време като гъби са се навъдили доста медии и това крие известни опасности за качеството, към този момент имало към 15 медии на българското малцинство.
Представителите на българските медии споделиха, че финансирането им не е задоволително и не дава отговор на обещанията на управляващите.
Иван Николов, ръководител на КИЦ „Босилеград“, беше най-критичен в изявлението си. Ние достигнахме до обсъждане на нашите проблеми на най-високо равнище, нека да има и решение. Правото на информация е главно право. Частните медии манипулират обществото с поддръжка на управляващите. Имаме застаряващо малцинство, обезлюдяване, за
страдание медиите носят отговорност за пагубното положение на българското малцинство. Това даже заплашва влизането на Сърбия в Европейския съюз, счита Николов. Според него проблемите ни са притежание на българските политици, само че не и тук, проблемите не са познати в Сърбия. Създадените стандарти към нас са още от времето на комунизма – че имаме повече права, че сме сепаратисти, че ни се дават доста права, сръбските медии не съумяха да ни показват като интегриращ фактор. Вестник „Братство“ се трансформира в частен вестник на ръководещите, сподели още той.
Дискусията се нажежи от изявлението на сръбската представителка на малцинствата в сръбската Скупщина – Драгана Сотировски, която загатна, че такава полемика би трябвало да има и в България за медиите на сръбското малцинство. Тя незабавно бе репликирана от участниците в полемиката, които и обясниха, че в България има 150 сърби, основно футболисти и предприемачи, а в Сърбия живее историческо българско малцинство.
Тонът на полемиката се повдигна и когато Едвин Сугарев повдигна въпроса към Драгана Сотировски, че предходната година медиите в Сърбия не са отразили визитата на 15 май на вицепрезидента Илияна Йотова. Няма разумно опрощение за това, добави го дипломат Радко Влайков. Ще ви изпратя цялата кореспонденция, с която е в съгласие визитата на госпожа Йотова, а медиите не го демонстрираха, добави той.
В началото на дебата генералния шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев сподели, че България има водещо място на Балканите за евроинтеграцията на страните от района и медиите имат огромно значение в това отношение. Минчев регистрира положително партньорство с ТАНЮГ за решение на противоречивите въпроси.
Посланикът ни в Белград Радко Влайков сподели, че за него е доста значим въпросът за метода по който се пазят ползите на малцинствата, за тяхната осведоменост и за отношението към идни избори през есента.
Едвин Сугарев, общоприет консул в сръбската столица, беше непосредствен в оценките си за обстановката с българските медии в Сърбия. Той похвали локалните издания „Глас“ и „Фар“, които дават качествено наличие и новото списание „Визия“ и благодари на сръбската страна. Но какво е отношението сред тях и локалната власт, свободни ли са, е различен въпрос, както и по какъв начин българските медии в България отразяват тези процеси.
Георги Лозанов, специфичен посетител на медийния конгрес, сложи въпросите за културната еднаквост и какво съставлява тя през днешния ден, че тя към този момент не е ксенофобска, не би трябвало да мразиш другите и по този начин на дневен ред идва културната работа във връзка с медиите. Ако културата не свърши работа, се лее кръв, сподели Лозанов. По думите му трафикът на информацията би трябвало да е към болшинството и в Сърбия, само че и към България, би трябвало доста повече да се знае за българите тук, това е културна територия. Да се чувстваш част от една общественост, като клубен принцип, да търсиш информация, само че и да получаваш. Това е работата на медиите тук в Сърбия, плюс съдействие с българските и локалните медии, с цел да научат и във Варна, и в Русе какво става тук. Но да се знае за хибридната война, че през медиите се сблъскват геополитически ползи.
Мирослав Нацков от Димитровград (Цариброд), притежател на РТВЦ Цариброд показа, че след приватизацията медията е двуезична и скоро ще е допустимо всеки от от българска народност да гледат предаванията и в други елементи на Сърбия. Нецков сподели, че в последно време като гъби са се навъдили доста медии и това крие известни опасности за качеството, към този момент имало към 15 медии на българското малцинство.
Представителите на българските медии споделиха, че финансирането им не е задоволително и не дава отговор на обещанията на управляващите.
Иван Николов, ръководител на КИЦ „Босилеград“, беше най-критичен в изявлението си. Ние достигнахме до обсъждане на нашите проблеми на най-високо равнище, нека да има и решение. Правото на информация е главно право. Частните медии манипулират обществото с поддръжка на управляващите. Имаме застаряващо малцинство, обезлюдяване, за
страдание медиите носят отговорност за пагубното положение на българското малцинство. Това даже заплашва влизането на Сърбия в Европейския съюз, счита Николов. Според него проблемите ни са притежание на българските политици, само че не и тук, проблемите не са познати в Сърбия. Създадените стандарти към нас са още от времето на комунизма – че имаме повече права, че сме сепаратисти, че ни се дават доста права, сръбските медии не съумяха да ни показват като интегриращ фактор. Вестник „Братство“ се трансформира в частен вестник на ръководещите, сподели още той.
Дискусията се нажежи от изявлението на сръбската представителка на малцинствата в сръбската Скупщина – Драгана Сотировски, която загатна, че такава полемика би трябвало да има и в България за медиите на сръбското малцинство. Тя незабавно бе репликирана от участниците в полемиката, които и обясниха, че в България има 150 сърби, основно футболисти и предприемачи, а в Сърбия живее историческо българско малцинство.
Тонът на полемиката се повдигна и когато Едвин Сугарев повдигна въпроса към Драгана Сотировски, че предходната година медиите в Сърбия не са отразили визитата на 15 май на вицепрезидента Илияна Йотова. Няма разумно опрощение за това, добави го дипломат Радко Влайков. Ще ви изпратя цялата кореспонденция, с която е в съгласие визитата на госпожа Йотова, а медиите не го демонстрираха, добави той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ