Съпругът ми каза, че съм била като слугиня за него, а не като любима жена
Оженихме се по обич, най-малко по този начин си мислех. От пет години бяхме дружно, синът ни беше на три години тогава. Съпругът изключително деликатен в никакъв случай не е бил, почтено казано. Не ме е носил на ръце, не ми е дарявал цветя, мислех, че по природа си е подобен.
Изпълнявах ролята си на брачна половинка изрядно: гладех, перях, готвех за цялото семейство, настрана и на брачна половинка ми за работа. Разбира се, че се изморявах, нали всички по този начин живеят, като мен.
За моя изненада започнах да виждам, че брачният партньор ми съмнително обръща доста внимание на брачната половинка на съседа ни на вилата. Те също са млади, брачната половинка му постоянно е с маникюр, прическа, облечена съвременно, а не като мен. Заради непрекъснатите домашни отговорности, нямах време и едно кафе да изпия – по този начин се изморявах.
Ходих на работа и вършех всичката работа вкъщи, работех като вол. Пък онази в никакъв случай няма да влезе в градината, няма да сготви нещо, само че постоянно е „ нагласена “.
Забелязах, че, в случай че се случи нещо в тях, брачният партньор ми незабавно бърза да я „ избавя “. И вода ще им напомпа, и пещта ще им възпламени. На тяхната вила той прекарва повече време, в сравнение с нашата.
Казах му всичко, каквото мисля. И за моя изненада той ми отговори: „ Какво искаш? Да ти подарявам цветя цялостен живот? Ти си брачна половинка и майка! Така че твоята работа е да готвиш и переш! Имам потребност от стопанка, а не от кифла с маникюр! Ако си решила да показваш характера си, махай се отсам! “
Това, което тогава претърпях от думите му, не мога да го изкажа…
Събрах си в същия ден нещата и с детето го напуснахме. Сега имам различен живот, работя, към този момент три години са минали.
Той нито желае да вижда сина си, нито прехрана заплаща, като че ли не сме в живота му. Но всяко зло за положително, детето ми не се нуждае от подобен „ татко ”.
