Бърз градски транспорт – направете му път
Огромен проблем на всяка система за градски превоз е напредването в трафика. Липсата на обособени платна - така наречен обособени трасета - принуждава средствата на публичния превоз - трамваи, тролеи, рейсове, маршрутни таксита и така нататък - да се движат в общия трафик. При липса на задоволителна инфраструктура за един разрастващ се град това води до ниска скорост на придвижване, нужда от доста на брой транспортни средства и водачи, с цел да съблюдават график за придвижване, и неефективност заради ниския комфорт (все отново стоите прави) и забележителното време, належащо, с цел да стигнете от точка А до точка Б.
Защо ниската скорост води до високи разноски
и ниска успеваемост? За да може транспортният оператор да обезпечи нужните средства, да вземем за пример на 5 мин., той следва да приведе в придвижване избран брой транспортни средства, който зависи от скоростта на напредване. При маршрут от 20 км и междинна скорост от 10 км/час, с цел да обезпечи прекосяване на всеки 5 минути, операторът следва да " пусне " по линията 24 транспортни средства ведно с 24-ма водачи. Ако скоростта е 20 км/час, нужните транспортни средства и водачи са единствено 12. В същото време, с цел да изминете 5 км - нормалното пътешестване в незначителен град, ще ви бъдат нужни 30 минути в първия случай и единствено 15 - във втория.
Какво би трябвало да направи една община,
с цел да обезпечи предпочитано напредване, надеждност и успеваемост на градския превоз? Отговорите не са доста: обособени трасета и надзор.
При незадоволителна инфраструктура блокирането на платна за придвижване на градския превоз би довело до доста неодобрение на всички, придвижващи се със личен превоз, изключително в случай че това е непрекъсната или целодневна мярка. Сполучливо решение би било тези ограничавания да бъдат наложени в пиковите часове - да вземем за пример от 8 до 10 и от 17 до 19 ч. Това би спомогнало доста за извозването на работещите и учащите се в тези часове, до момента в който за придвижващите се със личен превоз остават други възможности: да употребяват публичен превоз, да се придвижват отвън тези часове или да вземат участие в общото, все по-натоварено запушване. Несъмнено при подобаващ график на придвижване биха избрали първото, в краен случай второто.
Как се " обособяват трасета "?
Съществува набор от механически разновидности:
1) физическо отделяне - колчета, ленти, синджири, бордюри, преносими бариери;
2) виртуално отделяне - посредством средства за сигнализиране: светофарни уредби, пътни знаци и маркировка.
В взаимозависимост от равнището на надзор и бързина на глобите всяка община може да избере съответните средства. Разходите за тези решения имат интервал на погашение доста под една година, т.е. икономиите, осъществени от увеличената скорост и понижената нужда от транспортни средства, ще изплатят нужните вложения в колчета, бордюри, светофарни уредби или контролни органи в границите на настоящия интервал и ще имат дълготраен резултат върху икономическата успеваемост освен на публичния превоз, а и на града като цяло:
1) повече ползватели на публичния превоз, затова по-високи доходи за него;
2) по-висока скорост на напредване на пасажерите, затова по-малко изгубено време в придвижване;
3) по-малко трафик - по-бързо напредване даже и за хората, ползващи личен превоз.
И по какъв начин да действа въпросната община:
1) Изследва и разпознава невралгичните трасета.
2) Одобрява техническо решение - композиция от физически и виртуални ограничения.
3) Поставя съответните контролни механизми - физическо наличие на орган на реда, камера, преграда.
Кой печели и кой губи от ефикасен публичен превоз?
Печелим всички - и тези, които го употребяваме, и тези, които избираме да караме личния си автомобил. Кой губи? Май никой... Може ли такава скица да бъде финансирана? При състояние, че се изплаща сама за по-малко от година, би трябвало да не е никакъв проблем.
Адам Ковачев
