Лакардии и декларации на малоумни родни чиновници от върховете срамят България като нация и държава
Огнян Минчев*
Сърбия си навреди доста с войните при разпада на Югославия и с твърдата си непреклонност по основни проблеми на интернационалните връзки в Европа и на Балканите. Но за разлика от нас Сърбия запази ефикасна и способена държавност, наследена от ръководството на " последния Хабсбург " - Йосип Броз Тито. (Ние и до момента се мъчим да излезем от батака на един постсъветски бантустан.) От Сърбия можете да очаквате коренно националистическо - до национализъм държание, само че не можете да очаквате Министерство на външните работи в Белград да излезе с малоумна декларация, от текста на която излиза наяве, че това ведомство се управлява от хора, които не знаят какво е език, не знаят какво е суверенитет, нито знаят какво е страна.
Когато Югославия се разпадна в кървави войни през 90-те, някогашните републики, придобили суверенитет се заеха с две неща, обичайно най-важни на Балканите. Първо, да пренапишат националната си история и, второ, да учредят собствен личен формален език, посредством който да отхвърлят единния сърбохърватски език, практикуван в Титова Югославия. Хърватия публично сътвори хърватски език и в продължение на три десетилетия направи целенасочени старания да го обособи и разграничи оптимално от езика на своите съседи. Същото направиха и бошняците-мюсюлмани, интегрирайки в формалния си език много думи с близкоизточен генезис, навлезли в предишното или в сегашното посредством исляма. Дори и черногорците вършат систематични старания да разграничат своята публична езикова норма от сръбската като по този метод поддържат своята самостоятелност.
В Белград още от 90-те реагират на тези езикови старания със състрадание и многочислени вицове. Но не можете да намерите нито един формален политически документ, в който съществуването на тези новопоявили се съседски езици да се отхвърля или проблематизира. Разбира се, в САНУ (Сръбската академия на науките и изкуствата), в университетите и в профилираните университетски общности на езиковеди и литературоведи тези съседски езици не се признават - те не престават да бъдат обсъждани като официализирани местни езикови правила на сърбохърватския език. Но сръбската страна нито проблематизира този въпрос, нито го употребява в междудържавните си връзки със страните от някогашна Югославия като мотив. Защо?
Защото способният политик, посланик и админ знае какво е страна и какви са нейните преимущества. Ако признавате суверенитета на една страна, вие признавате нейното право да се разпорежда с избран кръг от феномени, процеси, изобщо - действителности, отнасящи се до съществуването на нейната територия и хората, които я обитават в качеството си на национална общественост. Част от тези суверенни права е и образуването на публична езикова норма на страната.
Това е логиката, по която през 1999 и 2017 година сред Република България и Република Македония бяха подписани двустранна декларация и двустранен контракт " на български език съгласно Конституцията на Република България и на македонски език съгласно Конституцията на РМ ". Споменаването на конституциите не е наложително - то се подразбира, само че в нашия случай то бе направено, с цел да няма никакви подозрения, че ние на процедура признаваме правото на РМ да учредява собствен формален език, само че в изчерпателен проект резервираме убеждението си, че той е " втора литературна норма " на българския език. Толкова - ни дума повече! Езиковедите в Българска академия на науките си дискутират и утвърждават принадлежността на македонския език към българския, на " Пиротска " запасват юначен пояси и пият руйно вино, а в Скопие и в останалата част на РМ си приказват на този формален език, който е одобрен от суверенната им страна. Държава, която България призна първа. И с това й призна всички тези права, които произтичат от суверенитета й.
Ако питате един сърбин дали има хърватски или босански език, той ще се изсмее. Сръбската страна не си прави проблеми от това. Сигурно има по-важна работа.
Останалото са лакърдии и заявления на малоумни служители, издигнали се до върхове, на които срамят България като нация и като страна.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Сърбия си навреди доста с войните при разпада на Югославия и с твърдата си непреклонност по основни проблеми на интернационалните връзки в Европа и на Балканите. Но за разлика от нас Сърбия запази ефикасна и способена държавност, наследена от ръководството на " последния Хабсбург " - Йосип Броз Тито. (Ние и до момента се мъчим да излезем от батака на един постсъветски бантустан.) От Сърбия можете да очаквате коренно националистическо - до национализъм държание, само че не можете да очаквате Министерство на външните работи в Белград да излезе с малоумна декларация, от текста на която излиза наяве, че това ведомство се управлява от хора, които не знаят какво е език, не знаят какво е суверенитет, нито знаят какво е страна.
Когато Югославия се разпадна в кървави войни през 90-те, някогашните републики, придобили суверенитет се заеха с две неща, обичайно най-важни на Балканите. Първо, да пренапишат националната си история и, второ, да учредят собствен личен формален език, посредством който да отхвърлят единния сърбохърватски език, практикуван в Титова Югославия. Хърватия публично сътвори хърватски език и в продължение на три десетилетия направи целенасочени старания да го обособи и разграничи оптимално от езика на своите съседи. Същото направиха и бошняците-мюсюлмани, интегрирайки в формалния си език много думи с близкоизточен генезис, навлезли в предишното или в сегашното посредством исляма. Дори и черногорците вършат систематични старания да разграничат своята публична езикова норма от сръбската като по този метод поддържат своята самостоятелност.
В Белград още от 90-те реагират на тези езикови старания със състрадание и многочислени вицове. Но не можете да намерите нито един формален политически документ, в който съществуването на тези новопоявили се съседски езици да се отхвърля или проблематизира. Разбира се, в САНУ (Сръбската академия на науките и изкуствата), в университетите и в профилираните университетски общности на езиковеди и литературоведи тези съседски езици не се признават - те не престават да бъдат обсъждани като официализирани местни езикови правила на сърбохърватския език. Но сръбската страна нито проблематизира този въпрос, нито го употребява в междудържавните си връзки със страните от някогашна Югославия като мотив. Защо?
Защото способният политик, посланик и админ знае какво е страна и какви са нейните преимущества. Ако признавате суверенитета на една страна, вие признавате нейното право да се разпорежда с избран кръг от феномени, процеси, изобщо - действителности, отнасящи се до съществуването на нейната територия и хората, които я обитават в качеството си на национална общественост. Част от тези суверенни права е и образуването на публична езикова норма на страната.
Това е логиката, по която през 1999 и 2017 година сред Република България и Република Македония бяха подписани двустранна декларация и двустранен контракт " на български език съгласно Конституцията на Република България и на македонски език съгласно Конституцията на РМ ". Споменаването на конституциите не е наложително - то се подразбира, само че в нашия случай то бе направено, с цел да няма никакви подозрения, че ние на процедура признаваме правото на РМ да учредява собствен формален език, само че в изчерпателен проект резервираме убеждението си, че той е " втора литературна норма " на българския език. Толкова - ни дума повече! Езиковедите в Българска академия на науките си дискутират и утвърждават принадлежността на македонския език към българския, на " Пиротска " запасват юначен пояси и пият руйно вино, а в Скопие и в останалата част на РМ си приказват на този формален език, който е одобрен от суверенната им страна. Държава, която България призна първа. И с това й призна всички тези права, които произтичат от суверенитета й.
Ако питате един сърбин дали има хърватски или босански език, той ще се изсмее. Сръбската страна не си прави проблеми от това. Сигурно има по-важна работа.
Останалото са лакърдии и заявления на малоумни служители, издигнали се до върхове, на които срамят България като нация и като страна.
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ