Официалната цел на срещата в Техеран във формат 3+3 с

...
Официалната цел на срещата в Техеран във формат 3+3 с
Коментари Харесай

Висша аритметика. Лавров реши два проблема в Техеран

Официалната цел на срещата в Техеран във формат " 3+3 " с присъединяване на шефа на съветската дипломация Сергей Лавров беше " разискване на събитията в Южен Кавказ ". Или, както посочи иранската държавна организация ИРНА в навечерието на срещата, мирните договаряния сред Азербайджан и Армения.

В този смисъл срещата на външните министри на „ двете тройки ” (три закавказки страни – Армения, Азербайджан и Грузия и три огромни съседки – Русия, Турция и Иран) не донесе необикновен пробив.

„ Като цяло спорът е решен. Страните се съгласиха, че Нагорни Карабах принадлежи на Азербайджан. Това беше главният неуреден проблем “, сподели Лавров. Сега остават механически детайлности: подготовката на кротичък контракт, премахването на транспортните спънки (за което упорства Баку) и делимитацията на границите сред Армения и Азербайджан (за което Москва непринудено се съгласи да помогне). Като че ли с това изявление се изчерпа „ простата аритметика ” на срещата.

Но, както означават специалистите, главната задача на съветския представител в Техеран беше друга.

За да разберете задачата, е належащо да се изясни по какъв начин е зародил форматът „ три плюс три “ и за каква цел е основан. Предишната и до момента единствена среща на двете „ тройки “ – „ Русия, Турция, Иран “ и „ Азербайджан, Армения, Грузия “ – се организира през декември 2021 година в Москва на равнище заместник-министри. Идеята за основаване на платформа, където проблемите на Кавказ се вземат решение извънредно от кавказките страни, в началото пристигна от Турция. Идеята беше подкрепена в Москва и Техеран.

Всички съществени районни играчи са се съгласили да изключат от полемиката външни сили, които са заинтригувани не толкоз от решаването на проблемите на района, колкото от оптималната му дестабилизация, с цел да овладеят Турция, Иран и Русия (за които Кавказ е най-важна част от „ слабините “ им).

За Русия, която поддържа многополюсния свят и регионализацията (т.е. решаването на районните проблеми от районните страни), платформата „ 3+3 “ е изключително значима. В последна сметка това в действителност е втората платформа след ШОС, където този принцип на регионализация се ползва на процедура. Иранците се надяват посредством този формат да прогонят както американците и европейците, по този начин и израелците от територията на Южен Кавказ.

Сега задачата наподобява явно сложна за осъществяване. „ Засега това е по-скоро желание, в сравнение с съответно решение по какъв начин да го създадем. Вероятно няма да можем изцяло да се освободим от въздействието на Съединени американски щати и Европа – нито Вашингтон, нито Брюксел ще оставят района на мира “, споделя в коментар за ИА Regnum политологът-международник и специалист в Руския съвет по интернационалните връзки Елена Супонина..

Но даже минимизирането на това въздействие ще удовлетвори участващите страни. Вярно е, че за това е належащо да се решат две задания: аритметична и пропорционална.

Първо се уверете, че 3+3 не е равно на пет. Нека поясним: до през днешния ден единствено пет страни са взели участие в срещите на платформата - всички като се изключи Грузия.

В момента Тбилиси не счита присъединяване във формата на „ двете тройки “ за уместно. Първо, тъй като не взаимодейства с Русия на високо равнище (не забравяйте, че няма дипломатически връзки сред страните). Второ, тъй като страната има други цели.

„ Грузия беше скептична към тази формула, предпочитайки да ускори връзките със Запада. В лицето на Запада тя постоянно е търсила контраст на съветското, турското и иранското въздействие в Закавказието “, напомня за ИА Regnum Николай Силаев, водещ откривател в Института за интернационалните проучвания на МГИМО на Министерство на външните работи на Русия..

Геополитически, несъмнено, форматът в действителност е много опасен за Грузия. За разлика от Армения и Азербайджан, Тбилиси няма съдружници измежду участващите велики сили. Освен това две от силите, (Русия и Иран) са директни съперници на западния клуб, към който Грузия толкоз се стреми да се причисли. Следователно Грузия демонстративно пренебрегва антизападната платформа, която е 3+3.

Наистина, тук има лъч вяра - опитите на Запада да накаже Грузия за неучастието й в украинския спор водят до все по-голямо отчаяние у Тбилиси във връзка с евроатлантическия курс. Да, лъчът към момента е слаб.

„ Въпреки че са почнали да слагат под въпрос предишното си разбиране във всемогъществото и вседоброжелателството на Запада, те не се отхвърлят от предходните си външнополитически цели. Смятам, че последователно се случва преосмисляне на тяхната тактика, само че не се е стигнало до такава степен, че Грузия да промени нормалните си настройки “, уверен е Силаев.

Но в случай че Западът продължи да дискриминира грузинците и ръководещата партия „ Грузинска фантазия “ не се отклони от прагматичния си курс, рано или късно това ще се случи. „ При всички условия актуалните управляващи в Грузия във всичките си дейности изхождат от фундаментални национални ползи, както неведнъж потвърдиха. Това дава съображение да се счита, че в близко бъдеще може да проработи пълностоен формат „ 3+3 “, изясни Сергей Лавров.

Втората задача, нужна за сполучливото действие на формата, е поддържането на симетричен баланс на ползите на играчите от „ огромната тройка “: Русия, Турция и Иран. Баланс, който ще им разреши да работят дружно.

Засега подобен симетричен баланс няма - той в действителност беше опустошен от резултатите от арменско-азербайджанския спор.

„ Турция наподобява бенефициент от случилото се, а в Техеран има терзания по какъв начин ще се развият събитията по-нататък. Това се отнася в по-голяма степен за Нахичеван и Зангезурския кулоар (т.е. проектите на Азербайджан да сътвори сухопътен кулоар сред главната територия на страната и Нахичеван през територията на Армения). Тези проекти, подкрепяни от Азербайджан и Турция, не са доста известни измежду Техеран. Особено на фона на взаимни военни учения сред Турция и Азербайджан “, - отбелязва Супонина.

По време на полемики в Техеран ирански дипломати споделиха, че гледат на възхода на Турция в Кавказ като на директна опасност за тяхната национална сигурност. Макар и единствено тъй като Анкара и Баку, съгласно иранската страна, предизвикват тюркския шовинизъм в азербайджанските провинции на самия Иран, като по този метод предизвикат районен фракционизъм.

Освен това турците лишават Иран от редица инфраструктурни благоприятни условия - по-специално за създаване на коридори Север-Юг, които не се управляват от Турция.

Самите иранци не могат да се опълчват на турско-азербайджанския съюз (тогава ще стартират безредици измежду иранските азербайджанци). Само в краен случай – да вземем за пример в случай че Азербайджан реши да окупира арменска територия.

Техеран вижда Русия като излаз от обстановката. Иранците считат, че по-силното съветско наличие в Кавказ ще балансира турското въздействие и ще ограничи упоритостите на Анкара. Което ще бъде по-лесно да се направи, в случай че американците и европейците не изхвърлят Армения от съветската сфера на въздействие и всички районни въпроси се вземат решение извънредно от страните от района. Тоест във формат 3+3.

Превод: Европейски Съюз

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. 
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР