Над половин милиард лева дефицит само за март
Очакванията на Министерството на финансите за недостиг от 690 млн. лв. по Консолидираната фискална стратегия (КФП) в края на март утвърждава почналия от февруари развой по трупане на половин милиардни дефицити всеки месец.
Ще напомним, че в края на февруари той бе 190.9 милиарда лв.. Ако същият бюджетен месечен дефицит бъде регистриран и през април към този момент ще можем да приказваме за трайна отрицателна наклонност, която ще се задълбочава, в случай че не бъдат подхванати решителни ограничения за ограничение на бюджетните разноски.
Без такива, нищо чудно в края на годината приключим с недостиг от над 10 милиарда лв., който без значение дали ще имаме постоянно или служебно държавно управление, доста мъчно ще може да бъде финансиран на търпими за хазната цени.
Търговският недостиг на България се е нараснал до 4,6 милиарда лв. за 5 месеца
Според предварителните данни на Национален статистически институт
А че казуса на хазната е точно в разноските и тъкмо в тях би трябвало да се търси неговото решение, се вижда и от самото известие на Министерството на финансите за предстоящите през март резултати. Там се споделя:
" Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 година се чака да бъдат в размер на 14 643 млн. лева и нарастват с 2 260 млн. лева (18.2 на сто) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2 322 млн. лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 година са в размер на 15 333 млн. лв..
За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12 089 млн. лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, разноските за прехрана, разноските за личен състав, и други ".
С други думи увеличените разноски безусловно са погълнали регистрирания растеж на приходите, като го надвишават с близо 1 милиарда лв.. А обстановката в допълнение ще се утежни от средата на годината, в случай че бъде приложено швейцарското предписание за актуализация на пенсиите.
Още повече, че предстоящото закъснение на стопанските системи в Европа неизбежно ще рефлектира върху българския бизнес, а нестихващата инфлация ще удари потреблението.
Това на собствен ред ще се отрази отрицателно на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната индикации за което има още от 2022-а.
Всичките тези проблеми, които ще се случат с възможност над 80%, няма да могат да бъдат решени даже Народното събрание да одобри препоръчаните от служебния кабинет промени в данъчния режим и даже (ако бъдат приети) тези промени дадат упования от настоящия кабинет резултат от спомагателни доходи от 6 милиарда лв..
А последното към този момент се подлага на подозрение от множеството самостоятелни данъчни специалисти.
С други думи, с цел да сме сигурни, че в края на годината няма да има фискален срив, не е толкоз значимо да имаме постоянно държавно управление, колкото политиците в Народното събрание (или най-малко болшинството от тях) да се проявят като държавнице и да вземат решение за коренно орязване на бюджетните разноски.
Дефицитът в бюджета през 2023 година ще коства, колкото пенсиите за девет месеца
Министерството на финансите предвижда недостиг от 11.6 милиарда лева през идната година
Ще напомним, че в края на февруари той бе 190.9 милиарда лв.. Ако същият бюджетен месечен дефицит бъде регистриран и през април към този момент ще можем да приказваме за трайна отрицателна наклонност, която ще се задълбочава, в случай че не бъдат подхванати решителни ограничения за ограничение на бюджетните разноски.
Без такива, нищо чудно в края на годината приключим с недостиг от над 10 милиарда лв., който без значение дали ще имаме постоянно или служебно държавно управление, доста мъчно ще може да бъде финансиран на търпими за хазната цени.
Търговският недостиг на България се е нараснал до 4,6 милиарда лв. за 5 месеца
Според предварителните данни на Национален статистически институт
А че казуса на хазната е точно в разноските и тъкмо в тях би трябвало да се търси неговото решение, се вижда и от самото известие на Министерството на финансите за предстоящите през март резултати. Там се споделя:
" Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2023 година се чака да бъдат в размер на 14 643 млн. лева и нарастват с 2 260 млн. лева (18.2 на сто) по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2022 година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално по отношение на същия интервал на 2022 година с 2 322 млн. лв..
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2023 година са в размер на 15 333 млн. лв..
За съпоставяне, разноските по КФП към март 2022 година бяха в размер на 12 089 млн. лв.. В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при разноските за пенсии, както и в частта на разноските за дотации, разноските за прехрана, разноските за личен състав, и други ".
С други думи увеличените разноски безусловно са погълнали регистрирания растеж на приходите, като го надвишават с близо 1 милиарда лв.. А обстановката в допълнение ще се утежни от средата на годината, в случай че бъде приложено швейцарското предписание за актуализация на пенсиите.
Още повече, че предстоящото закъснение на стопанските системи в Европа неизбежно ще рефлектира върху българския бизнес, а нестихващата инфлация ще удари потреблението.
Това на собствен ред ще се отрази отрицателно на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната индикации за което има още от 2022-а.
Всичките тези проблеми, които ще се случат с възможност над 80%, няма да могат да бъдат решени даже Народното събрание да одобри препоръчаните от служебния кабинет промени в данъчния режим и даже (ако бъдат приети) тези промени дадат упования от настоящия кабинет резултат от спомагателни доходи от 6 милиарда лв..
А последното към този момент се подлага на подозрение от множеството самостоятелни данъчни специалисти.
С други думи, с цел да сме сигурни, че в края на годината няма да има фискален срив, не е толкоз значимо да имаме постоянно държавно управление, колкото политиците в Народното събрание (или най-малко болшинството от тях) да се проявят като държавнице и да вземат решение за коренно орязване на бюджетните разноски.
Дефицитът в бюджета през 2023 година ще коства, колкото пенсиите за девет месеца
Министерството на финансите предвижда недостиг от 11.6 милиарда лева през идната година
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ