Съдиите избират днес своите членове на ВСС
Общото заседание на съдиите избира през днешния ден кои шестима магистрати да влязат в идващия Висш правосъден съвет от съдийската квота. Изборът е директен и скришен. Право на глас имат 2197 съдии, от които 1916 са декларирали електронно отдалечено гласоподаване през интернет.
Действащият Висш съдебен съвет, който провежда изборите, обаче отхвърли състемата за онлайн гласоподаване да бъде съгласувана с Министерството на електронното ръководство. Пленумът на съвета в четвъртък не одобри даже да прегледа точката за съгласуването на системата с оправданието, че администрацията на Висш съдебен съвет не е качила материали за точката, постъпили от Министерството на правораздаването.
" За страдание това слага под въпрос самия избор. Притесненията ми, заради които желаех това координиране, са свързани с механически елементи, в които няма да встъпвам в този момент, само че включват достъпа до базата данни, интегритета на данните в базата данни и опцията за гласоподаване от името на различен магистрат, поради еднофакторната автентикация, заложена в наредбата на Висш съдебен съвет ", разгласи министърът на електронното ръководство Божидар Божанов във Facebook. Той напомня, че министерството му има право да дава рекомендации, само че не и да управлява системите на правосъдната власт, с цел да бъде обезпечена автономността им. " Но с нежеланието си да извърши условието на закона, този Висш правосъден съвет за следващ път акцентира сериозните проблеми в ръководството на правосъдната система ", споделя Божанов.
Божанов слага въпроса в този момент, само че на 11 юни към този момент беше определен първият от новите членове на съвета - следователят Петко Петков. Във вота тогава участваха 347 следователи, 319 от тях - електронно. След седмица са и изборите за членовете от прокурорската квота. Там има 8 претенденти за 4 места.
В конкуренцията за съдийската квота през днешния ден вземат участие 15 магистрати. Сред тях са и председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова , която е административен арбитър в София, както и някогашният началник на най-голямата гилдийна организация, която не пести рецензии против статуквото Атанас Атанасов . Атанасов е арбитър в Софийския градски съд. Всички номинирани са магистрати от районно и окръжно равнище, няма такива от апелативните и висшите съдилища. Останалите са Владимир Вълков , също от Софийския градски съд, Даниела Александрова – зам.-председател на Софийския областен съд, Дора Михайлова - зам.-председател на Окръжния съд в София, Антоанета Аргирова от Административен съд – София-град, Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик, Йордан Дамаскинов от Окръжния съд в Русе, Миглена Тянкова - ръководител на Окръжния съд в Хасково, Васил Петков , началник на Окръжния съд в Ямбол, Явор Колев , ръководител на Административния съд в Пловдив, Мария Терзийска , зам.-шеф на Окръжния съд във Варна, Младен Димитров , ръководител на Районния съд във Велико Търново, Иван Калибацев , началник на Районния съд в Пловдив, както и Любомир Нинов , областен арбитър от Варна.
Изборният ден ще продължи до 18.00 ч., като предпочелите да дадат вота си с хартиени бюлетини имат опция да гласоподават в Съдебната палата в София. Изборът се онлайн, електронно може да се и изборната интензивност.
За да е постоянен изборът през днешния ден, би трябвало да гласоподават повече от половината от съдиите, включени в изборния лист, т.е. поне 1099 души. Ако това не стане, на следващия ден ще има нов избор, който ще е постоянен, в случай че са дали своят вот най-малко 33% от имащите право на глас, т.е. 725-ма. За определени се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако няма такива, при вота на идващия ден за определени се афишират получилите най-вече гласове.
Членовете на Висшия съдебен съвет са 25. 11 се избират от съдиите, прокурорите и следователите, 11 от Народното събрание, а трима са членове по право - основният прокурор и ръководителите на двете висши съдилища. Вече е ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е тестване, защото те би трябвало да бъдат подкрепени от 2/3 от народните представители. Парламентът още не е разкрил процедурата по желание, с който по закон би трябвало да е завършил до 3 септември - месец преди края на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Номинации се вършат до 2 месеца преди избора. Т.е. в случай че приемем, че изборът ще е в последния вероятен миг, кандидатурите на партиите би трябвало да са ясни до началото на юли. Ако Народното събрание не се задейства, това може и да бетонира актуалният съвет на поста до сформирането на нов, което не наподобява евентуално в околните месеци.
По същия метод този парламент неодобрява и избора на двама конституционни съдии, въпреки че за тях вотът е с нормално болшинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят комфортни за себе си претенденти, а не адвокати с високи професионални и морални качества, към които биха се обединили всички.
Действащият Висш съдебен съвет, който провежда изборите, обаче отхвърли състемата за онлайн гласоподаване да бъде съгласувана с Министерството на електронното ръководство. Пленумът на съвета в четвъртък не одобри даже да прегледа точката за съгласуването на системата с оправданието, че администрацията на Висш съдебен съвет не е качила материали за точката, постъпили от Министерството на правораздаването.
" За страдание това слага под въпрос самия избор. Притесненията ми, заради които желаех това координиране, са свързани с механически елементи, в които няма да встъпвам в този момент, само че включват достъпа до базата данни, интегритета на данните в базата данни и опцията за гласоподаване от името на различен магистрат, поради еднофакторната автентикация, заложена в наредбата на Висш съдебен съвет ", разгласи министърът на електронното ръководство Божидар Божанов във Facebook. Той напомня, че министерството му има право да дава рекомендации, само че не и да управлява системите на правосъдната власт, с цел да бъде обезпечена автономността им. " Но с нежеланието си да извърши условието на закона, този Висш правосъден съвет за следващ път акцентира сериозните проблеми в ръководството на правосъдната система ", споделя Божанов.
Божанов слага въпроса в този момент, само че на 11 юни към този момент беше определен първият от новите членове на съвета - следователят Петко Петков. Във вота тогава участваха 347 следователи, 319 от тях - електронно. След седмица са и изборите за членовете от прокурорската квота. Там има 8 претенденти за 4 места.
В конкуренцията за съдийската квота през днешния ден вземат участие 15 магистрати. Сред тях са и председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова , която е административен арбитър в София, както и някогашният началник на най-голямата гилдийна организация, която не пести рецензии против статуквото Атанас Атанасов . Атанасов е арбитър в Софийския градски съд. Всички номинирани са магистрати от районно и окръжно равнище, няма такива от апелативните и висшите съдилища. Останалите са Владимир Вълков , също от Софийския градски съд, Даниела Александрова – зам.-председател на Софийския областен съд, Дора Михайлова - зам.-председател на Окръжния съд в София, Антоанета Аргирова от Административен съд – София-град, Красимир Лесенски от Районния съд в Пазарджик, Йордан Дамаскинов от Окръжния съд в Русе, Миглена Тянкова - ръководител на Окръжния съд в Хасково, Васил Петков , началник на Окръжния съд в Ямбол, Явор Колев , ръководител на Административния съд в Пловдив, Мария Терзийска , зам.-шеф на Окръжния съд във Варна, Младен Димитров , ръководител на Районния съд във Велико Търново, Иван Калибацев , началник на Районния съд в Пловдив, както и Любомир Нинов , областен арбитър от Варна.
Изборният ден ще продължи до 18.00 ч., като предпочелите да дадат вота си с хартиени бюлетини имат опция да гласоподават в Съдебната палата в София. Изборът се онлайн, електронно може да се и изборната интензивност.
За да е постоянен изборът през днешния ден, би трябвало да гласоподават повече от половината от съдиите, включени в изборния лист, т.е. поне 1099 души. Ако това не стане, на следващия ден ще има нов избор, който ще е постоянен, в случай че са дали своят вот най-малко 33% от имащите право на глас, т.е. 725-ма. За определени се смятат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. Ако няма такива, при вота на идващия ден за определени се афишират получилите най-вече гласове.
Членовете на Висшия съдебен съвет са 25. 11 се избират от съдиите, прокурорите и следователите, 11 от Народното събрание, а трима са членове по право - основният прокурор и ръководителите на двете висши съдилища. Вече е ясно, че изборът на членовете от парламентарната квота ще е тестване, защото те би трябвало да бъдат подкрепени от 2/3 от народните представители. Парламентът още не е разкрил процедурата по желание, с който по закон би трябвало да е завършил до 3 септември - месец преди края на мандата на настоящия Висш съдебен съвет. Номинации се вършат до 2 месеца преди избора. Т.е. в случай че приемем, че изборът ще е в последния вероятен миг, кандидатурите на партиите би трябвало да са ясни до началото на юли. Ако Народното събрание не се задейства, това може и да бетонира актуалният съвет на поста до сформирането на нов, което не наподобява евентуално в околните месеци.
По същия метод този парламент неодобрява и избора на двама конституционни съдии, въпреки че за тях вотът е с нормално болшинство, т.е. би трябвало да се случи по-лесно. Вероятната причина за забавянето е, че партиите търсят комфортни за себе си претенденти, а не адвокати с високи професионални и морални качества, към които биха се обединили всички.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ