Обикновено проклятията се свързват с примитивните култури и провинциалното магьосничество,

Обикновено проклятията се свързват с примитивните култури и провинциалното магьосничество, само че механизмът, залегнал в тях, съставлява неразделна част от Западната просвета. Какво е в действителност проклятието? То се дели на три типа: директно, родово и магическо.

Прякото съставлява злобата, омразата и завистта в един човек, които той изпитва към някого. По този метод посредством отрицателната сила, която изпраща, той му вреди. Това е неволен развой. Доказано е, че негативните страсти, като омразата и ревността, провокират редица физически заболявание в своя адресант, като че ли омразата е отрова, освен това заразна.

Родовото проклинание е необратимо и е изцяло задоволително единствено един човек да го има, с цел да страда целият жанр. Счита се, че родовото проклинание е по-силно даже от магия. Магическите проклятия са си чисто и просто черна магия и изговаряне на проклинание.

Обаче! Проклятието ни дебне отвред и по всяка време. Дори лекарят, който декларира на пациента, че му остават няколко месеца живот, в действителност произнася проклинание. След което доста пациенти чинно умират в този период.

През 1971 година Робърт Хайнъл, пенсиониран полковник от военноморския флот на Съединени американски щати, дружно със брачната половинка си, написват книга за хаитянския деспот Папа Док Дювалие. Вдовицата на Дювалие ритуално проклина книгата, след което делата на фамилията потеглят на зле. Ръкописът се изгубва и се появява тогава, когато към този момент е прекомерно късно, в заключена стая в офиса на издателството.

Копие от него въпреки всичко е изпратена за щемпел, само че машината за подвързване се поврежда. Журналистът на " Вашингтон Пост ", планувал изявление с създателите, получава остра рецесия от апендисит.

Полковник Хайнъл удря неприятно крайници си, до момента в който изнася лекции, след което куче го сръфва грубо. През 1979 година семейство Хайнъл отпътува на отмора на остров Свети Бартоломей, покрай Хаити, където полковникът ненадейно умира.

Проклятията постоянно се свързват с неодушевени предмети. Черепът, за който се счита, че принадлежал на жена от Северна Америка, пътувала на потопен транспортен съд от Испанската армада, оказва съдбовно влияние върху всички, които го допрян. Изваден е през 1950 година от водолаза на Кралския флот капитан трети сан Бъстър Краб.

По-късно той изчезва безследно при загадъчни условия и е разгласен за мъртъв. След което черепът става владеене на Уестърн Айлс Хотел в Тобърмори, където барманът без да желае го събаря на земята. Същия ден пада неприятно и счупва личния си череп. През 1970 година новият притежател на хотела, Ричард Форестър, взема решение да пробие дупка в черепа и да го окача в бара. До края на живота му го преследва мощно главоболие.

Камъните, взети от свети места, оказват могъщо разрушително въздействие върху новите си притежатели. През 1977 година по време на отмора на Хавайските острови сем. Лофърт от Ню Йорк взема няколко камъка от вулкана Мауна Лоа, без да се преценява с предизвестието на локалните поданици, че това ще разгневи богинята Пеле.

Малко след завръщането им у дома вулканът изригва, а фамилията е връхлетяно от поредност от беди. Нещастията не престават и откакто камъните са върнати на острова. По-късно се оказва, че един от членовете на фамилията скрито е задържал три от тях. След връщането и на тези три камъка, проклятието се разсейва.

Необяснима зла участ преследва постоянно осквернителите на гробове. Мястото, където почива Уилям Шекспир, се пази от проклинание, написано в стих. Но най-известно е проклятието на египетския фараон Тутанкамон.

През 1923 година английският археолог Хауърд Картър и лорд Карнавън разкриват гробницата, в която всички златни съкровища лежат непокътнати. Според сведения на египетски служащи откритието е направено, до момента в който Картър гони обичаното си канарче. Малко по-късно обаче канарчето е умъртвено от кралска кобра - признакът на Тутанкамон. Това се приема като знак за възмездие на мъртвия фараон за оскверняването на неговата гробница.

Няколко седмици след откритието лорд Карнавън става жертва на захапване от насекомо и умира от пневмония. В момента на гибелта му над Кайро необяснимо угасва осветлението, а кучето му надава писък и умира дружно с него.

Проклятието на фараона продължава да работи. През 1979 година Жорж ла Браш получава удар, до момента в който охранява маската на фараона по време на галерия в Сан Франциско. Той е уверен, че това е директен резултат от до момента му с проклятието и дава под съд управляващите, с цел да вземе обезщетение за " увреждане, получено при осъществяване на служебни обвързване ". Ла Браш губи делото.

През 80-те години на ХІХ век англичанинът Карстен служил в колониалната администрация в Индия. Един ден се отправил на лов с другари. Убили слон, само че нито един от спътниците му не носел у себе си специфичен нож и отишъл да дири подобен нож до най-близката ферма. Когато се върнал заварил странна панорама – прислужниците, изплашени, се криели в храстите, а няколко маломерни диваци режели слонските бивни.

" Това са джуджетата мулу-курумби. Те не би трябвало да се наскърбяват,

тъй като ще пратят гибел ", убеждавали Карстен неговите прислужници. Той обаче не с трогнал. В припадък ня арост хванал лидера на джуджетата за косите, хвърлил го на земята и няколко пъти го блъснал с бамбукова палка. Джуджето изломотило нещо несвързано.

На идващия ден Карстен се събудил по пладне. До вечерта дясната ръка, с която държал наглото джудже, се парализирала. А на третия ден англичанинът не можел да се отлепи изобщо от леглото. Тялото му въобще не се подчинявало.

Лекарите в Делхи обаче не съумели да открият никаква болест. Състоянието му се влошавало бързо: изгубил вкус, почнало да го мъчи бодърствуване, по-късно се появили и мощни болки. Здравият, светлочервен и атлетично комплициран човек за четири дни се трансформирал в скелет, а на 13-ия ден починал, разказва злокобните истории в. " Шок ".