2024 г. ще бъде годината на Северното сияние
Обикновено полярните сияния могат да се видят единствено високо на север - към Северния полюс - или надълбоко на юг в Антарктика. Северното зарево рядко се появява в нощното небе над България. През предходната година обаче полярните сияния бяха видяни даже и у нас. Това може да се случи още веднъж или даже по-често през 2024 година
Висока слънчева интензивност с доста слънчеви петна
Причина за това е актуалното високо равнище на слънчева интензивност. Това не е извънредно: сходен пик има на всеки единадесет години, като в това време интензивността внезапно понижава и по-късно още веднъж постепенно се усилва. С подобаващата технология, като тази на борда на слънчевата сонда SOHO, това може да бъде визуализирано: броят и размерът на слънчевите петна по повърхността на слънцето се усилват с повишаването на слънчевата интензивност. Това е известно също като цикъл на слънчевите петна.
От слънчево леке до слънчева стихия
Слънчевите петна маркират области, които са с към 1500 градуса по-студени от останалата част от повърхността на Слънцето и заради това светят по-слабо. Те се образуват там, където доста мощни магнитни полета изтласкват материята от вътрешността на Слънцето в короната в големи дъги, а в случай че в тези дъги зародят магнитни къси съединения, слънчевият материал се изхвърля в Космоса като изхвърляне на коронална маса - поражда слънчево изригване. Такава слънчева стихия също по този начин изпраща слънчеви частици с висока скорост към Земята. Облакът от заредени частици доближава до нас един до два дни след изригването.
Когато слънчевите частици попаднат в нашата атмосфера, те провокират светене на нейните атоми. Слънчевите частици имат доста особено свойство: вътрешността на Слънцето не е нито твърда, нито течна, нито газова, а плазма. Това агрегатно положение се основава, когато под въздействието на огромна топлота атомите се разпадат на позитивно заредени йони и негативно заредени електрони, което значи, че частиците в слънчевия вятър са електрически заредени. Това им разрешава да отклоняват магнитното поле на Земята - към полюсите.
Когато високоенергийните слънчеви частици попаднат в атмосферата ни, те провокират нажежаване на атомите ѝ. И то в доста присъщи цветове: Атомите на кислорода излъчват най-вече зелена или алена светлина, а атомите на азота - синьо-зелена или виолетова светлина.
Полярните сияния в действителност са най-хубавият знак за това какъв брой добре магнитното поле и атмосферата на Земята ни защищават от високоенергийните частици на Слънцето. Въпреки това те могат да причинят повреди на актуалната електроника: слънчевите стихии неведнъж са причина за щета на спътници, което се отразява на навигационните системи, интернет и телекомуникационното съоръжение. Силните слънчеви ветрове могат да доведат до разстройства в радиоразпръскването и електрозахранването. Не е допустимо да се планува тъкмо по кое време ще настъпи пикът на цикъла на слънчевите петна, защото циклите се разграничават прекалено много един от различен. Единствено количеството и размерът на слънчевите петна, които се появяват всеки ден, разрешават да се създадат заключения. При оптималната интензивност на ден могат да се образуват до 150 слънчеви петна. През 2023 година не е имало нито един ден без слънчеви петна, какъвто последно е бил казусът през 2012 и 2013 година При минималното равнище на интензивност преди пет години, въпреки това, в три четвърти от дните въобще не е имало слънчеви петна. " Слънцето явно се доближава към оптималната си интензивност ", изяснява Натали Кривова от Института за проучване на слънчевата система " Макс Планк " в Гьотинген.
При естествени условия полярно зарево може да се следи единствено на север от Полярния кръг, оттатък 66 градуса географска широчина. Дори огромни елементи от Норвегия и Швеция се намират на юг от тази граница. Колкото по-силна е слънчевата интензивност обаче, толкоз по-далеч могат да се появят полярни сияния, а в рискови случаи северното зарево може да доближи даже до 20 градуса географска широчина от екватора. Такъв е казусът през 1859 година, когато полярните сияния се появяват над Хаваите и Карибите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Висока слънчева интензивност с доста слънчеви петна
Причина за това е актуалното високо равнище на слънчева интензивност. Това не е извънредно: сходен пик има на всеки единадесет години, като в това време интензивността внезапно понижава и по-късно още веднъж постепенно се усилва. С подобаващата технология, като тази на борда на слънчевата сонда SOHO, това може да бъде визуализирано: броят и размерът на слънчевите петна по повърхността на слънцето се усилват с повишаването на слънчевата интензивност. Това е известно също като цикъл на слънчевите петна.
От слънчево леке до слънчева стихия
Слънчевите петна маркират области, които са с към 1500 градуса по-студени от останалата част от повърхността на Слънцето и заради това светят по-слабо. Те се образуват там, където доста мощни магнитни полета изтласкват материята от вътрешността на Слънцето в короната в големи дъги, а в случай че в тези дъги зародят магнитни къси съединения, слънчевият материал се изхвърля в Космоса като изхвърляне на коронална маса - поражда слънчево изригване. Такава слънчева стихия също по този начин изпраща слънчеви частици с висока скорост към Земята. Облакът от заредени частици доближава до нас един до два дни след изригването.
Когато слънчевите частици попаднат в нашата атмосфера, те провокират светене на нейните атоми. Слънчевите частици имат доста особено свойство: вътрешността на Слънцето не е нито твърда, нито течна, нито газова, а плазма. Това агрегатно положение се основава, когато под въздействието на огромна топлота атомите се разпадат на позитивно заредени йони и негативно заредени електрони, което значи, че частиците в слънчевия вятър са електрически заредени. Това им разрешава да отклоняват магнитното поле на Земята - към полюсите.
Когато високоенергийните слънчеви частици попаднат в атмосферата ни, те провокират нажежаване на атомите ѝ. И то в доста присъщи цветове: Атомите на кислорода излъчват най-вече зелена или алена светлина, а атомите на азота - синьо-зелена или виолетова светлина.
Полярните сияния в действителност са най-хубавият знак за това какъв брой добре магнитното поле и атмосферата на Земята ни защищават от високоенергийните частици на Слънцето. Въпреки това те могат да причинят повреди на актуалната електроника: слънчевите стихии неведнъж са причина за щета на спътници, което се отразява на навигационните системи, интернет и телекомуникационното съоръжение. Силните слънчеви ветрове могат да доведат до разстройства в радиоразпръскването и електрозахранването. Не е допустимо да се планува тъкмо по кое време ще настъпи пикът на цикъла на слънчевите петна, защото циклите се разграничават прекалено много един от различен. Единствено количеството и размерът на слънчевите петна, които се появяват всеки ден, разрешават да се създадат заключения. При оптималната интензивност на ден могат да се образуват до 150 слънчеви петна. През 2023 година не е имало нито един ден без слънчеви петна, какъвто последно е бил казусът през 2012 и 2013 година При минималното равнище на интензивност преди пет години, въпреки това, в три четвърти от дните въобще не е имало слънчеви петна. " Слънцето явно се доближава към оптималната си интензивност ", изяснява Натали Кривова от Института за проучване на слънчевата система " Макс Планк " в Гьотинген.
При естествени условия полярно зарево може да се следи единствено на север от Полярния кръг, оттатък 66 градуса географска широчина. Дори огромни елементи от Норвегия и Швеция се намират на юг от тази граница. Колкото по-силна е слънчевата интензивност обаче, толкоз по-далеч могат да се появят полярни сияния, а в рискови случаи северното зарево може да доближи даже до 20 градуса географска широчина от екватора. Такъв е казусът през 1859 година, когато полярните сияния се появяват над Хаваите и Карибите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ