Нови рекорди - бобът и лещата вече струват близо 10 лева килото
Обикновен български фасул по магазините към този момент коства по 7-9 лв. килото, написа “24 часа ”. Лещата на всички места е над 8 лв. за кг, само че доста консуматори не усещат това, тъй като се продава най-често в пакети по половинка, които костват по 3,50 - 4,50 лева броя.
Дори борсовата цена на боба и лещата към този момент е прекомерно висока - кг зрял фасул на едро у нас се продаваше предходната седмица по 4,50 килото, а лещата напълно малко по-евтино - по 4,10 лева Техните цени нарастваха гладко до предходната година, напролет замръзнаха, само че от началото на лятото още веднъж потеглиха внезапно нагоре.
“Проблемът с тези варива е, че у нас производството им към този момент е на минимални нива. Боб да вземем за пример се отглежда от единици фермери във всяка област у нас, а леща - от още по-малко. Причината е, че са доста трудоемки култури. В страните, от които го внасяме, за обработката му се употребява машинизация, която тукашните стопани не могат да си разрешат поради дребните си мащаби ”, отбелязва шефът на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите Владимир Иванов.
Според него това са последствията от земеделска политика в предишното, която е пренебрегвала целенасоченото подкрепяне на производители, отглеждащи избрани култури.
" Субсидиите би трябвало да имат устременост към избрани сортове, които са присъщи за избран район. У нас постоянно се случвало тази процедура да се подценява и по тази причина всяка година в този момент откриваме, че един или различен зарзават или плод съвсем не се отглежда ", акцентира Иванов.
Дори борсовата цена на боба и лещата към този момент е прекомерно висока - кг зрял фасул на едро у нас се продаваше предходната седмица по 4,50 килото, а лещата напълно малко по-евтино - по 4,10 лева Техните цени нарастваха гладко до предходната година, напролет замръзнаха, само че от началото на лятото още веднъж потеглиха внезапно нагоре.
“Проблемът с тези варива е, че у нас производството им към този момент е на минимални нива. Боб да вземем за пример се отглежда от единици фермери във всяка област у нас, а леща - от още по-малко. Причината е, че са доста трудоемки култури. В страните, от които го внасяме, за обработката му се употребява машинизация, която тукашните стопани не могат да си разрешат поради дребните си мащаби ”, отбелязва шефът на Държавната комисия за стоковите тържища и борсите Владимир Иванов.
Според него това са последствията от земеделска политика в предишното, която е пренебрегвала целенасоченото подкрепяне на производители, отглеждащи избрани култури.
" Субсидиите би трябвало да имат устременост към избрани сортове, които са присъщи за избран район. У нас постоянно се случвало тази процедура да се подценява и по тази причина всяка година в този момент откриваме, че един или различен зарзават или плод съвсем не се отглежда ", акцентира Иванов.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ