Кантата за Лейбовиц : вяра и ужас, съчетани в един роман
Обичате ли да четете пост-апокалиптична фантастика – т.е. литература, която преглежда ориста на човечеството след колапса на цивилизацията? А обичате ли да четете пост-апокалиптични творби за нуклеарна злополука и за завръщането на оживелите хора към примитивен строй? Какво ще кажете за пост-апокалиптични произведения, включващи религиозна тема?
Ако сте дали отговор на всички въпроси с “Да ” или най-малко ви е любопитно да прочетете подобен вид произведение, значи романът “Кантата за Лейбовиц ”, написан от Уолтър Милър, е тъкмо за вас.
Има нещо, което изключително доста ми харесва в “Кантата за Лейбовиц ” – това е едно от дребното научно-фантастични творби, в които липсва очебийно негативно отношение към религията. Даже по-скоро бих споделил, че отношението към християнската религия е позитивно и са показани огромна част от нейните достойства, а освен минусите на нейните почитатели.
Няколко думи за Уолтър Милър (1923-1996) – това е американски научно-фантастичен публицист. Основно твори в жанра на късия роман, като “Кантата за Лейбовиц ” е единственият му разказ. По време на Втората международна война Милър служи като боен водач и извършва задачи в Италия. Една от тези задачи включва бомбардиране на бенедиктинското абатство “Монте Касино ”, а осъществяването ѝ нанася сериозна контузия върху душeвността на писателя. Милър страда дълги години от посттравматичен стрес още преди този момент да бъде прието като диагноза от медицината. След като войната завършва, писателят се обръща към католическата религия и става християнин.
Ето какъв е бекграундът на “Кантата за Лейбовиц ” (следват спойлери!): човешката цивилизация бива унищожена от световен нуклеарен апокалипсис. Малцината оживели се обръщат против науката и избиват всеки, който е образован, може да чете и написа и изобщо има някакви знания в региона на естествените дисциплини. Участниците измежду озверелите тълпи се дефинират като Простаци и гордо носят това звание, защото съгласно тях учените са отговорни за всичките беди на човечеството. Сред цялата тази дисхармония един инженер на име Исак Лейбовиц намира леговище измежду монаси-цистерианци, част от бенедиктинския медал. Когато първичният безпорядък от войната отминава, Лейбовиц потегля да търси брачната половинка си, с която са се видели за финален път преди войната. Но жена му е мъртва и инженерът взема решение да отдаде живота си на Бога като стане духовник. Впоследствие създава нов отшелнически медал, на който е поверена скъпа задача – да съхранява остатъците от човешкото знание. Накрая Лейбовиц е погубен от Простаците и е приет от църквата за страдалец, а неговите почитатели в продължение на епохи запаметяват и съхраняват формули, научни обстоятелства и познания, без въобще да ги схващат. Монасите настойчиво го вършат с вярата някой ден от тези познания да разцъфти тогавашната цивилизация.
“Кантата за Лейбовиц ” не е характерен разказ, а сплотява три повести – Fiat Homo, Fiat Lux и Fiat Voluntas Tua. Сюжетите на повестите са разграничени от времеви изрезки от 600 години. Fiat Homo е типична пост-апокалиптична творба – човечеството е подивяло и не разполага с никакви високи технологии. Повестта наблюдава събитията към монаха Франциск, който открива изоставено бомбоубежище, съдържащо фамилни реликви на Лейбовиц. Реликвите имат отношение към предстоящата му канонизация като светец и дават скъпи сведения за историята на Земята преди войната. Fiat Lux споделя за повторния подем за човечеството – появили са се нови всемирски учени, които слагат под подозрение формалната история, популяризирана от църквата. В центъра на повестта е спорът сред учения Дон Тадео и абата Дом Пауло, които не намират общ език за това какво би трябвало да се прави със съхранените през вековете знания. Тадео упорства непокътнатите книги да бъдат преместени от абатството в светските университети, където да се изучат, до момента в който Пауло желае към науката да се подхожда по-внимателно, с цел да не се повтарят грешките от предишното. Но във Fiat Voluntas Tua, когато хората още веднъж са овладели нуклеарната енергетика и имат галактически кораби, излиза наяве, че нито един от старите уроци не е теоретичен и цивилизацията ще повтори същите неточности, които ще доведат до следващото ѝ заличаване. Надеждата още веднъж лежи в ръцете на монасите, които се качват на галактически транспортен съд и се насочат към новите колонии на Алфа Кентавър, с цел да посеят там зрънцата на познанието…
Романът е надълбоко психичен, като общото сред трите изграждащи го повести е неизбежният спор сред обективните полезности на християнския морал и субективния морал на светската просвета. За страдание тук се демонстрира една от слабостите на книгата – огромна част от текста е изпълнен с тежки инфодъмпове и затормозяващи разговори, като тук-там липсва завладяващ сюжет и развиване на историята. Очевидна е загрижеността на писателя към ориста на човечеството. “Кантата за Лейбовиц ” е характерен научно-фантастичен разказ от годините непосредствено след края на Втората международна война и началото на Студената война. Като подобен отразява най-големите страхове на тогавашното време. Но ужасът, разказан в книгата, не може да отстъпи пред вярата и светлината на правилните монаси от ордена на Лейбовиц.
Горещо предлагам!
Оценка: 4/5
Ако харесвате ревютата на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга “Аз, виртуалният астронавт ” в книжен вид от книжарница “Български книжици ” на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вид от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук). От книжарница Книгите можете да извършите поръчка и за хартиена численост, която ще дойде непосредствено на Вашия адрес.
По предпочитание можете да изпратите и дарение за КОСМОС БГ на този линк.
