Защо обезщетенията при смърт на пътя трябва да се ограничат? Отговорът на застрахователите
Обезщетенията при гибел на пътя да се лимитират до 20 хиляди лв., предложи ръководителят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова (ГЕРБ), която внесе промени в Кодекса за застраховането след тълкувателно решение на Върховния касационен съд, от 21 юни 2018 година То уголемява доста кръга на хората, които могат да желаят обезщетение при застраховка " Гражданска отговорност ", включително братя, сестри, баби, внуци и всеки, който може да потвърди трайна прочувствена връзка със починалия. Предлага се най-високата сума от 20 хиляди лв. да могат да претендират съпруг/а, сътрудник, деца, родители. За братята и сестрите се предлага компенсацията да е по 15 000 лв., а за различен човек, който може да потвърди мощна прочувствена връзка със починалия - по 5000 лв..
Разширението на кръга от хора с право на искания за обезщетение и неналичието на предел за компенсацията биха довели до доста нарастване на цената на " Гражданска отговорност ", или до риск за стабилността на застрахователните компании.
Надигналото се недоволство поради предстоящото повишаване министър председателят Борисов парира с думите, че прокарването на поправките стопира, до момента в който те не бъдат подложени на необятен публичен спор.
Каква е позицията на застрахователите? Вижте в отвореното писмо на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, изпратено през вчерашния ден до Бойко Борисов, ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, председателите на парламентарно показаните партии, финансовия министър и ръководителите на комисията по бюджет и финанси в Народно събрание Менда Стоянова и Комисията за финансов контрол Карина Караиванова.
Ето и мнението им:
През последните дни ескалира плевел публичен спор, във връзка направеното от госпожа Менда Стоянова предложение за изменение в Кодекса за застраховането. В този спор, наред със заявяването на позициите на другите заинтригувани страни, виждаме и редица погрешни тълкувания защо в действителност става въпрос.
Асоциация на българските застрахователи безспорно е заинтригувана страна от развитието на този проблем, като се явява и браншовата организация, в която е събрана най-добрата експертиза в по въпросите на застраховането. Ето за какво бихме желали да изразим становище и в същото време да се опитаме да дефинираме по-ясно другите проблеми и последици, зародили от тълкувателно решение на Върховен касационен съд N: 1/2016 от 21.06.2018 година, което уголемява кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.
Прави ни усещане, че в публичното схващане битува убеждението, че дискутираните сега компенсации за морални болки и премеждия са надали не единственото обезщетение, което биха получили потърпевшите от ПТП или техните близки по застраховка „ Гражданска отговорност “ (ГО). Обичайно на множеството места в Европа, това е
едно алегорично обезщетение от порядъка на 1 500 до 30 000 евро в другите страни, а акцентът се слага върху компенсиране на икономическите последици от ПТП, например влошеното финансово положение вследствие на загубата на член на семейството – загуба на доход, прехрана на малолетни деца, медицински разноски, разноски за преустрояване на жилищно пространство и така нататък
И в България Кодексът за обезпечаване планува погашение на тези имуществени обезщетения. Друг е въпросът, че заради разнообразни аргументи се е наложила практиката за преобладаващо търсене на неимуществени такива от фамилиите на починалите. Това създава почва за неточни практики в ущърб на потърпевшите лица, като в действителност единствено част от средствата стигат до тях. Често пъти средствата са незадоволителни да компенсиране на самите
икономическите последици от ПТП. От изместване тежестта на компенсациите към имуществените вреди ще има изгода и страната, тъй като тяхното доказване става с приходи и разходи за които са платени съответните налози.
Наред с лавинообразно възходящ брой на лицата, претендиращи за компенсации, поради тълкувателното решение, самият междинен размер на компонентната от компенсациите за „ болки и премеждия “ е извънредно висок (средно 118 000 лева за един правоприемник за 2017 г.), в сравнение с присъжданите всекидневно в Европа и спрямо присъжданите такива в България при други случаи, да вземем за пример при гибел в в резултат на здравна неточност, където се изплащат
сред 30 000 и 90 000 на всички наследници както за имуществени, по този начин и за неимуществени щети.
Не на последно място би трябвало да отбележим със страдание, че България е измежду водещите страни в Европа по смъртни случаи при ПТП - 96 са смъртните случаи на 1 млн. население за България за 2017, при 46 за приблизително за Европа. В същото време цената, по която се предлага застраховката Гражданско отделение в България, е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
Всички тези отрицателни фактори в комбиниране ще доведат до сензитивен стрес на нивата в цените по Гражданско отделение, които би трябвало да разрешат погашение на компенсации за уголемен кръг близки на починалите през последните 5 години (за които важи тълкувателното решение на ВКС) и да плануват погашение и за в бъдеще на този уголемен кръг.
Това е обществената цена, която породи тълкувателното решение. Тя ще бъде непосилна за българските семейства. На процедура ще бъдат наранени всички домакинства в страната, като се има поради, че броят на полиците сега е 3 053 317, от които 600 000 са на пенсионери. По тази причина тази цена е неприемлива за застрахователите.
Възможно е да се допусна, че някои автомобилисти ще спрат да се застраховат. Дори понижаване на броя на застрахованите коли би имало отрицателни последствия, защото би довело до произшествия с незастраховани МПС, за които всички застраховани да плащат солидарно компенсации през Гаранционния фонд, а по-късно да се търсят парите от виновния водач.
Опитът за поддържане на актуалните ценови равнища в новата действителност би довел до тежка дестабилизация на бранша на застраховането. А постоянният финансов бранш е детайл от националната сигурност и е в основата на пригодността на страната ни за влизане в ERM2.
Поради изтъкнатите нагоре претекстове, считаме, че е настъпил моментът за смяна на модела на обезщетяване на потърпевшите и техните близки с лимитиране на компенсацията за неимуществени вреди и прекачване на тежестта към имуществените. Смятаме, че общественият спор по тематиката е фактически потребен, тъй като той демонстрира каква е нагласата на нашето общество и какво то счита за заслужено като обезщетение и като обществена цена на това обезщетение.
В УС на АЗБ влизат:
Светла Несторова - ръководител на УС на АБЗ и ръководител на УС и основен изпълнителен шеф на ЗEАД " БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП " EАД;
Константин Велев - зам.-председател на УС на АБЗ и изпълнителен шеф на „ ЗАД Армеец “ АД;
Андрей Александров - член на УС на АБЗ и основен действен шеф на " Алианц България Холдинг " АД;
Кирил Бошов - член на УС на АБЗ, изпълнителен шеф на " Евроинс Иншурънс Груп " АД и ръководител на УС на " Еврохолд България " АД;
Юри Копач - член на УС на АБЗ, изпълнителен шеф " Търговска мрежа и продажби ", член на УС на „ Дженерали Застраховане “ АД;
Коста Чолаков - член на УС на АБЗ и ръководител на УС и основен изпълнителен шеф на “ДЗИ Животозастраховане ” ЕАД и на “ДЗИ-Общо обезпечаване ” ЕАД;
Николай Генчев - член на УС на АБЗ и главен изпълнителен шеф ЗК " УНИКА " АД, изпълнителен шеф на ЗК “УНИКА Живот “ АД;
Нина Колчакова - общоприет секретар.
Разширението на кръга от хора с право на искания за обезщетение и неналичието на предел за компенсацията биха довели до доста нарастване на цената на " Гражданска отговорност ", или до риск за стабилността на застрахователните компании.
Надигналото се недоволство поради предстоящото повишаване министър председателят Борисов парира с думите, че прокарването на поправките стопира, до момента в който те не бъдат подложени на необятен публичен спор.
Каква е позицията на застрахователите? Вижте в отвореното писмо на Управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, изпратено през вчерашния ден до Бойко Борисов, ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, председателите на парламентарно показаните партии, финансовия министър и ръководителите на комисията по бюджет и финанси в Народно събрание Менда Стоянова и Комисията за финансов контрол Карина Караиванова.
Ето и мнението им:
През последните дни ескалира плевел публичен спор, във връзка направеното от госпожа Менда Стоянова предложение за изменение в Кодекса за застраховането. В този спор, наред със заявяването на позициите на другите заинтригувани страни, виждаме и редица погрешни тълкувания защо в действителност става въпрос.
Асоциация на българските застрахователи безспорно е заинтригувана страна от развитието на този проблем, като се явява и браншовата организация, в която е събрана най-добрата експертиза в по въпросите на застраховането. Ето за какво бихме желали да изразим становище и в същото време да се опитаме да дефинираме по-ясно другите проблеми и последици, зародили от тълкувателно решение на Върховен касационен съд N: 1/2016 от 21.06.2018 година, което уголемява кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки.
Прави ни усещане, че в публичното схващане битува убеждението, че дискутираните сега компенсации за морални болки и премеждия са надали не единственото обезщетение, което биха получили потърпевшите от ПТП или техните близки по застраховка „ Гражданска отговорност “ (ГО). Обичайно на множеството места в Европа, това е
едно алегорично обезщетение от порядъка на 1 500 до 30 000 евро в другите страни, а акцентът се слага върху компенсиране на икономическите последици от ПТП, например влошеното финансово положение вследствие на загубата на член на семейството – загуба на доход, прехрана на малолетни деца, медицински разноски, разноски за преустрояване на жилищно пространство и така нататък
И в България Кодексът за обезпечаване планува погашение на тези имуществени обезщетения. Друг е въпросът, че заради разнообразни аргументи се е наложила практиката за преобладаващо търсене на неимуществени такива от фамилиите на починалите. Това създава почва за неточни практики в ущърб на потърпевшите лица, като в действителност единствено част от средствата стигат до тях. Често пъти средствата са незадоволителни да компенсиране на самите
икономическите последици от ПТП. От изместване тежестта на компенсациите към имуществените вреди ще има изгода и страната, тъй като тяхното доказване става с приходи и разходи за които са платени съответните налози.
Наред с лавинообразно възходящ брой на лицата, претендиращи за компенсации, поради тълкувателното решение, самият междинен размер на компонентната от компенсациите за „ болки и премеждия “ е извънредно висок (средно 118 000 лева за един правоприемник за 2017 г.), в сравнение с присъжданите всекидневно в Европа и спрямо присъжданите такива в България при други случаи, да вземем за пример при гибел в в резултат на здравна неточност, където се изплащат
сред 30 000 и 90 000 на всички наследници както за имуществени, по този начин и за неимуществени щети.
Не на последно място би трябвало да отбележим със страдание, че България е измежду водещите страни в Европа по смъртни случаи при ПТП - 96 са смъртните случаи на 1 млн. население за България за 2017, при 46 за приблизително за Европа. В същото време цената, по която се предлага застраховката Гражданско отделение в България, е измежду най-ниските в Европейски Съюз.
Всички тези отрицателни фактори в комбиниране ще доведат до сензитивен стрес на нивата в цените по Гражданско отделение, които би трябвало да разрешат погашение на компенсации за уголемен кръг близки на починалите през последните 5 години (за които важи тълкувателното решение на ВКС) и да плануват погашение и за в бъдеще на този уголемен кръг.
Това е обществената цена, която породи тълкувателното решение. Тя ще бъде непосилна за българските семейства. На процедура ще бъдат наранени всички домакинства в страната, като се има поради, че броят на полиците сега е 3 053 317, от които 600 000 са на пенсионери. По тази причина тази цена е неприемлива за застрахователите.
Възможно е да се допусна, че някои автомобилисти ще спрат да се застраховат. Дори понижаване на броя на застрахованите коли би имало отрицателни последствия, защото би довело до произшествия с незастраховани МПС, за които всички застраховани да плащат солидарно компенсации през Гаранционния фонд, а по-късно да се търсят парите от виновния водач.
Опитът за поддържане на актуалните ценови равнища в новата действителност би довел до тежка дестабилизация на бранша на застраховането. А постоянният финансов бранш е детайл от националната сигурност и е в основата на пригодността на страната ни за влизане в ERM2.
Поради изтъкнатите нагоре претекстове, считаме, че е настъпил моментът за смяна на модела на обезщетяване на потърпевшите и техните близки с лимитиране на компенсацията за неимуществени вреди и прекачване на тежестта към имуществените. Смятаме, че общественият спор по тематиката е фактически потребен, тъй като той демонстрира каква е нагласата на нашето общество и какво то счита за заслужено като обезщетение и като обществена цена на това обезщетение.
В УС на АЗБ влизат:
Светла Несторова - ръководител на УС на АБЗ и ръководител на УС и основен изпълнителен шеф на ЗEАД " БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП " EАД;
Константин Велев - зам.-председател на УС на АБЗ и изпълнителен шеф на „ ЗАД Армеец “ АД;
Андрей Александров - член на УС на АБЗ и основен действен шеф на " Алианц България Холдинг " АД;
Кирил Бошов - член на УС на АБЗ, изпълнителен шеф на " Евроинс Иншурънс Груп " АД и ръководител на УС на " Еврохолд България " АД;
Юри Копач - член на УС на АБЗ, изпълнителен шеф " Търговска мрежа и продажби ", член на УС на „ Дженерали Застраховане “ АД;
Коста Чолаков - член на УС на АБЗ и ръководител на УС и основен изпълнителен шеф на “ДЗИ Животозастраховане ” ЕАД и на “ДЗИ-Общо обезпечаване ” ЕАД;
Николай Генчев - член на УС на АБЗ и главен изпълнителен шеф ЗК " УНИКА " АД, изпълнителен шеф на ЗК “УНИКА Живот “ АД;
Нина Колчакова - общоприет секретар.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ