Насилието в България: четири причини хората да са гневни
Обезобразяването с макетно ножче на 18-годишната Дебора поведе медийния дневен ред и подвигна мощна протестна вълна из страната, каквато не помня да е предизвиквала друга демонстрация на битова престъпност, в това число и групови убийства. Тласък, несъмнено, даде и очевидната садистичност на действието, която те кара да настръхнеш. Всичко това единствено отключва веригата от аргументи за цивилен яд, която води към дълбините на обществените връзки през днешния ден у нас.
Правосъдието е неефективно и се поддава на напън
Първата от тях е неефективността на правораздавателната система, която е в положение да пусне причинителя да си отиде у дома, макар че е „ с трайно построени незаконни привички “. И макар че фотосите на жертвата са като фрагменти от филм на ужасите.
Втората причина е, че неефективността надали би могла да бъде резултат на чак такава професионална немара, по-вероятно е да е изиграна под напън, най-вероятно корупционен. Може да има спор кой му се е поддал – без значение, че върху съдийката главно се стовариха упреците и обидите, наподобява минимум подозрителна, тъй като е длъжна по закон да се съобрази с мярката за неотклонение, препоръчана от прокурора. Това прави него надалеч по-подозрителен, изключително във взаимоотношението му с полицията, която кой знае за какво не включва случая в бюлетина си, каквато ѝ е практиката. Тук се открива опция за правораздавателната система най-малко в този момент да показва успеваемост и да проверява дали и върху кого в личните ѝ редици е имало напън в догадка за съучастничество в закононарушението.
Патриотизмът легитимира мачизма, а мачизмът легитимира насилието
Третата причина за гражданския яд е нежеланието на гражданите повече да възстановяват насилието и да го одобряват като нещо, разбиращо се от единствено себе си, към което държавните органи могат да се отнасят официално и даже да го прикриват. И по-специално насилието върху дамата зад стените на дома. Определен типаж български мъже са си присвоили правото освен да го упражняват, само че и да го смятат за израз на мачизъм и национализъм, които в нашите условия се оказват едно и също. Патриотизмът легитимира мачизма, а мачизмът легитимира насилието по отношение на слабия пол. Героят от Стара Загора е напряко „ жива картина “ на въпросния типаж – от татуировката, през излъчването и заканите, до похищенията.
Четвъртата причина, заради която се генерира цивилен яд, е продължаващото политическото безучастие по отношение на насилието. Едва в този момент, поради случая в Стара Загора, Народното заседание се събира изключително по тематиката. Но с изключение на бездействащи, има и политически партии у нас, които в действителност поддържат насилието. Националистите в предходната си партийна гарнитура стопираха утвърждението на Истанбулската спогодба. Те я превърнаха във подправена новина по добре създадения им способ: тръбят по медиите, че тя постанова трети пол, джендъри и какви ли не други измислици, като разчитат, че малцината ще я прочетат, с цел да установяват, че няма нищо такова. Така блокираха същинската ѝ функция да въведе мерки против домашното принуждение, с цел да могат патриотите мачисти на спокойствие да бият дамите си.
Следващата националистична гарнитура в лицето на „ Възраждане “ направо вкара в политическия си репертоар насилието. Както словесното – с непозната в агресивността си тирада на омразата, по този начин и физическото – със закани, когато дойдат на власт, да подложат на заличаване съперниците си. И изключително със задъханата си агитация в интерес на съветската инвазия в Украйна, която чак оставя впечатление, че завиждат на Путин за опцията му да извършва насилие в такава мащаби.
Заедно с това те ни минимум не изпускат и старите националистични стигми. „ Възраждане систематично употребява антисемитизъм, насажда ненавист и злоба към бежанци, роми, както и към представители на ЛГБТИ общността “. Цитатът е от сигнал от 31 юли на Българския хелзински комитет, подсилен от голям брой интелектуалци и общественици, до прокуратурата за разпускане на партията заради „ потребление и подбудителство към принуждение “.
Как реагираха медиите и къде сбъркаха
Явно нетърпимостта към насилниците в тяхната безотговорност стигна до точката, когато, с цел да им се опълчват, жителите стартират да се провеждат по личен почин. И тук става въпрос за насилниците от всички категории – битови, политически, геополитически. Убеден съм, че забележителна част от протестиращите в София в този момент в отбрана на обезобразената Дебора съответстват с протестиращите преди в отбрана на нападната Украйна.
Няма две отзиви, медийното отразяване на митингите във връзка старозагорската драма и на тематиката като цяло бе повече от наситено, дори с доза преекспониране. За страдание, отново не бяха избегнати проблеми на вторична виктимизация, когато, с цел да отговориш на упованието за сензации от страна на публиката, не щадиш задоволително възприятията на жертвите и околните им. В случая подобен проблем беше проявлението на фотоси на раненото момиче, което е нарушаване на етичните стандарти на публицистиката. Без значение дали родните са съгласни или не, тъй като в обстановка на стрес могат да вземат решения, за които след това те или Дебора да съжаляват.
По-същественият проблем на отразяването обаче е различен, то спря до разискване на първата и втората причина за гражданския яд – нарушенията в процедурите на правораздаването, без да стигне до политическата отговорност и отговорността на самите медии. Като под команда стопираха първичните тълкования, които обвързваха насилието в битовите му прояви с политическите му използва от „ Възраждане “ или геополитическото му оправдаване от съветската агитация. И това като че ли стана в синхрон с съветските проксита, които се хвърлиха да бранят себеподобните си, а най-нахалните от тях даже се опитваха да припишат мачиста родолюбец на евроатлантическите кръгове. С тази си безрезултатност медийният облик на драмата укрепва съмнението, че съветската агитация, безрезервно огласявана от „ Възраждане “, прониква у нас освен с „ опорките “ си, само че и като модел на мислене.
Всъщност, още не е късно медийният облик да бъде поправен…
Анализът на проф. Георги Лозанов е оповестен в „ „.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Правосъдието е неефективно и се поддава на напън
Първата от тях е неефективността на правораздавателната система, която е в положение да пусне причинителя да си отиде у дома, макар че е „ с трайно построени незаконни привички “. И макар че фотосите на жертвата са като фрагменти от филм на ужасите.
Втората причина е, че неефективността надали би могла да бъде резултат на чак такава професионална немара, по-вероятно е да е изиграна под напън, най-вероятно корупционен. Може да има спор кой му се е поддал – без значение, че върху съдийката главно се стовариха упреците и обидите, наподобява минимум подозрителна, тъй като е длъжна по закон да се съобрази с мярката за неотклонение, препоръчана от прокурора. Това прави него надалеч по-подозрителен, изключително във взаимоотношението му с полицията, която кой знае за какво не включва случая в бюлетина си, каквато ѝ е практиката. Тук се открива опция за правораздавателната система най-малко в този момент да показва успеваемост и да проверява дали и върху кого в личните ѝ редици е имало напън в догадка за съучастничество в закононарушението.
Патриотизмът легитимира мачизма, а мачизмът легитимира насилието
Третата причина за гражданския яд е нежеланието на гражданите повече да възстановяват насилието и да го одобряват като нещо, разбиращо се от единствено себе си, към което държавните органи могат да се отнасят официално и даже да го прикриват. И по-специално насилието върху дамата зад стените на дома. Определен типаж български мъже са си присвоили правото освен да го упражняват, само че и да го смятат за израз на мачизъм и национализъм, които в нашите условия се оказват едно и също. Патриотизмът легитимира мачизма, а мачизмът легитимира насилието по отношение на слабия пол. Героят от Стара Загора е напряко „ жива картина “ на въпросния типаж – от татуировката, през излъчването и заканите, до похищенията.
Четвъртата причина, заради която се генерира цивилен яд, е продължаващото политическото безучастие по отношение на насилието. Едва в този момент, поради случая в Стара Загора, Народното заседание се събира изключително по тематиката. Но с изключение на бездействащи, има и политически партии у нас, които в действителност поддържат насилието. Националистите в предходната си партийна гарнитура стопираха утвърждението на Истанбулската спогодба. Те я превърнаха във подправена новина по добре създадения им способ: тръбят по медиите, че тя постанова трети пол, джендъри и какви ли не други измислици, като разчитат, че малцината ще я прочетат, с цел да установяват, че няма нищо такова. Така блокираха същинската ѝ функция да въведе мерки против домашното принуждение, с цел да могат патриотите мачисти на спокойствие да бият дамите си.
Следващата националистична гарнитура в лицето на „ Възраждане “ направо вкара в политическия си репертоар насилието. Както словесното – с непозната в агресивността си тирада на омразата, по този начин и физическото – със закани, когато дойдат на власт, да подложат на заличаване съперниците си. И изключително със задъханата си агитация в интерес на съветската инвазия в Украйна, която чак оставя впечатление, че завиждат на Путин за опцията му да извършва насилие в такава мащаби.
Заедно с това те ни минимум не изпускат и старите националистични стигми. „ Възраждане систематично употребява антисемитизъм, насажда ненавист и злоба към бежанци, роми, както и към представители на ЛГБТИ общността “. Цитатът е от сигнал от 31 юли на Българския хелзински комитет, подсилен от голям брой интелектуалци и общественици, до прокуратурата за разпускане на партията заради „ потребление и подбудителство към принуждение “.
Как реагираха медиите и къде сбъркаха
Явно нетърпимостта към насилниците в тяхната безотговорност стигна до точката, когато, с цел да им се опълчват, жителите стартират да се провеждат по личен почин. И тук става въпрос за насилниците от всички категории – битови, политически, геополитически. Убеден съм, че забележителна част от протестиращите в София в този момент в отбрана на обезобразената Дебора съответстват с протестиращите преди в отбрана на нападната Украйна.
Няма две отзиви, медийното отразяване на митингите във връзка старозагорската драма и на тематиката като цяло бе повече от наситено, дори с доза преекспониране. За страдание, отново не бяха избегнати проблеми на вторична виктимизация, когато, с цел да отговориш на упованието за сензации от страна на публиката, не щадиш задоволително възприятията на жертвите и околните им. В случая подобен проблем беше проявлението на фотоси на раненото момиче, което е нарушаване на етичните стандарти на публицистиката. Без значение дали родните са съгласни или не, тъй като в обстановка на стрес могат да вземат решения, за които след това те или Дебора да съжаляват.
По-същественият проблем на отразяването обаче е различен, то спря до разискване на първата и втората причина за гражданския яд – нарушенията в процедурите на правораздаването, без да стигне до политическата отговорност и отговорността на самите медии. Като под команда стопираха първичните тълкования, които обвързваха насилието в битовите му прояви с политическите му използва от „ Възраждане “ или геополитическото му оправдаване от съветската агитация. И това като че ли стана в синхрон с съветските проксита, които се хвърлиха да бранят себеподобните си, а най-нахалните от тях даже се опитваха да припишат мачиста родолюбец на евроатлантическите кръгове. С тази си безрезултатност медийният облик на драмата укрепва съмнението, че съветската агитация, безрезервно огласявана от „ Възраждане “, прониква у нас освен с „ опорките “ си, само че и като модел на мислене.
Всъщност, още не е късно медийният облик да бъде поправен…
Анализът на проф. Георги Лозанов е оповестен в „ „.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ