БСК за актуализацията на бюджета: Създава се риск от спирала "увеличаване на доходи-цени". Дългът ще вдигне данъците
Обещанието за промени (предвидени и в Коалиционното споразумение), които да бъдат препоръчани посредством актуализация на държавния бюджет, остава неосъществено. Това гласи мнение на БСК по плана за актуализация на бюджета за 2022 година От работодателската организация показват позицията си в няколко точки:
1.Разбираме изключителната геополитическа обстановка, провокирана от военния спор в Украйна. Това не значи, че националният ни дневен ред не е настоящ. България се нуждае от амбициозна икономическа стратегия, която да насърчи вложенията, да сътвори среда на доверие (доколкото това е допустимо в актуалната ситуация) и небосвод за бизнесмените.
2. Промяната на съществени параметри, заложени във към този момент признатия годишен бюджет, слага бизнеса в обстановка на неустановеност във връзка с плануваните капиталови и оперативни разноски. Такъв е казусът с предлагането за унищожаване от 01.07.2022 година на понижената ставка на Данък добавена стойност за доставки на бира и вино, като част от ресторантьорските и кетъринг услуги, която съгласно актуалните текстове в ЗДДС следва да се ползва до края на настоящата година. Фискалният резултат от мярката е нищожен, а в същото време провокира основателно напрежение в сектора.
3. Основна част от планувани разноски са със обществена тенденция. Почти липсват действителни ограничения, които да доведат до планувания в сегашния ЗДБРБ стопански напредък на Брутният вътрешен продукт с 4.8%.
4. Липсват съответни ограничения, които да вземат решение главния стопански проблем – възходящата инфлация. Социалната поддръжка е значима, само че не взема решение този проблем. Липсват ограничения, които да доведат до понижение на непотребното количество пари в послание, както и не откриваме ограничения, които да водят до значително повишаване на Брутният вътрешен продукт за балансиране с достигнатото нарастване на паричната маса.
5. Не е понижен бюджетният недостиг, при изискване че се предвиждат спомагателни доходи. Увеличаването на разнообразни обществени заплащания посредством бюджетни дефицити ще докара до непрекъснато струпване на дълг и, в дълготраен интервал – до неизбежно нарастване на данъчната тежест.
6. Не става задоволително ясно каква е ролята на финансирането, планувано по НПВУ за 2022 година, и дали макар краткосрочния темперамент на това финансиране то не се употребява за мотивиране на дълготрайното увеличение на обществените разноски.
7. Изразяваме кардинална поддръжка по отношение на въвеждането на дълготраен график от 4 години за поетапното повишение на акцизните ставки на тютюневите произведения. Подходът за обезпечаване на предвидимост на бизнеса в дълготраен проект и в интервал на световна рецесия с веригата на достави на една от най-силно контролираните промишлености, каквато е тютюневата промишленост, е добра процедура, която се ползва от редица държави-членки. Същевременно, срокът за влизане в действие на новите акцизни ставки за тютюневите произведения от 1 юли ще се окаже прекалено къс и непълен за бизнеса и за митническата администрация за заявяване и вписване на нови цени и би основал усложнения при обмисляне на производствата, логистиката и доставките. Предлагаме промените на ЗАДС в тази част да влязат в действие от 1 октомври 2022 година
8. По отношение на акциза за наргилета поддържаме предложенията на Българската наргиле асоциация продуктът тютюн за наргиле да бъде самостоятелен като обособен тип акцизна стока, каквато е практиката в други европейски страни.
9. Заложените финансови разноски от 8 милиарда лв. в в този момент настоящия ЗДБРБ 2022 година не са преосмислени и прецизирани.
10. Не виждаме стъпки в посока на декларираното открити за усъвършенстване числеността на държавната администрация. Напротив – планува се повишаване на разноските за личен състав.
11. Липсват целенасочени ограничения, които да решат трайно казуса с високите цени на силата за небитови консуматори. Настояваме програмата за компенсиране, която работи все още, да бъде финансово обезпечена до края на годината.
12. Освен бюджетния резултат, следва да бъде показан и разбор за директния и индиректен резултат върху засегнатите страни (граждани и бизнес) от плануваните ограничения.
13. Не е показан аргументиран разбор и оценка по какъв начин ще бъдат финансирани препоръчаните ограничения. Липсва разбор и върху упования спомагателен резултат върху темпа на повишаване на инфлацията. Изготвянето на сходен разбор е извънредно необходимо, поради отрицателните констатации в последния Конвергентен отчет на ЕЦБ и нуждата от обезпечаване на сходство с критериите от Маастрихт.
14. Мерките за физически лица би трябвало да бъдат фокусирани върху нуждаещите се, нискодоходни групи на обществото.
15. За множеството оферти е посочен начален период за използване на мярката, само че не и докога ще се ползва.
16. БСК поддържа мнението, че политиката на непрестанно повишение на приходите в актуалната икономическа обстановка основава риск от серпантина " увеличение на доходи-цени ". За да се поддържа покупателната дарба на популацията, е нужна политика за стимулиране на вложенията и увеличение на конкурентоспособността на фирмите.
Оценка на обновената макроикономическа прогноза
1. Цената на петрола вид Брент (щатски долара/барел) е подценена. В претекстовете към бюджета и макроикономическата прогноза е заложена 100 (щ.д./б), фючърсите на интернационалните тържища демонстрират, че до края на годината тя няма да падне под 110 (щ.д./б).
2. Прогнозираният ритъм на повишаване на стопанската система на Европейски Съюз е 2.7%, колкото е плануваният ритъм на повишаване на българската стопанска система - 2.9%. Това демонстрира, че нещо не е наред с българската икономическа политика, тъй като страните, които потеглят от по-ниско изходно ниво имат опция да нарастват с доста по-високи темпове.
3. Прогнозираният от държавното управление ритъм на повишаване на Брутният вътрешен продукт е 2.9%. Европейска комисия в своята пролетна макроикономическа прогноза дава 2.1%. А Standard & Poor`s планува 1.6%. Съществените разлики от прогнозата на Европейска комисия могат да доведат до нереалистично оптимистична оценка на бюджетния недостиг и, след това – до неговото доста нарастване.
4. Планираното нарастване на брутното формиране на главен капитал е нереалистично високо - 5.5%.
5. Преките задгранични вложения още веднъж са планувани на ниско равнище - 2.4% от Брутният вътрешен продукт.
6. Салдото по настоящата сметка и комерсиалния баланс се утежнява.
7. Компенсациите на един нает (9.2) са планувани да нарастват със същия ритъм, както при напредък на Брутният вътрешен продукт от 4.2% за 2021 година, при изискване че за тази година е ревизиран на 2.9%. Това е нереалистично.
8. Учудващо е изречението от претекстовете към бюджета: " Привлечените депозити в банковата система ще продължат да нарастват с релативно високи темпове до края на 2022 година, отчитайки повишената неустановеност, само че растежът им леко ще се забави. " Не излиза наяве, по какъв начин при сегашните съвсем нулеви лихви ще нарастват бързо депозитите в банките и разследване на това даже инфлацията ще намалее.
9. Прогнозата за нарастване на данъчните доходи не е в детайли стимулирана.
10. Със законопроекта е препоръчано нарастване на оптималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през 2022 година, от 7,3 милиарда лева на 10,3 милиарда лева, като в допълнение набраните средства ще послужат за префинансиране по падежиращия държавен дълг при започване на 2023 година Не излиза наяве за какво, откакто има потребност от обслужване на външния дълг, това не става за сметка на другите разноски, а става с трупането на нов дълг.
Добри Митрев, ръководител на БСК, в. " Труд "
1.Разбираме изключителната геополитическа обстановка, провокирана от военния спор в Украйна. Това не значи, че националният ни дневен ред не е настоящ. България се нуждае от амбициозна икономическа стратегия, която да насърчи вложенията, да сътвори среда на доверие (доколкото това е допустимо в актуалната ситуация) и небосвод за бизнесмените.
2. Промяната на съществени параметри, заложени във към този момент признатия годишен бюджет, слага бизнеса в обстановка на неустановеност във връзка с плануваните капиталови и оперативни разноски. Такъв е казусът с предлагането за унищожаване от 01.07.2022 година на понижената ставка на Данък добавена стойност за доставки на бира и вино, като част от ресторантьорските и кетъринг услуги, която съгласно актуалните текстове в ЗДДС следва да се ползва до края на настоящата година. Фискалният резултат от мярката е нищожен, а в същото време провокира основателно напрежение в сектора.
3. Основна част от планувани разноски са със обществена тенденция. Почти липсват действителни ограничения, които да доведат до планувания в сегашния ЗДБРБ стопански напредък на Брутният вътрешен продукт с 4.8%.
4. Липсват съответни ограничения, които да вземат решение главния стопански проблем – възходящата инфлация. Социалната поддръжка е значима, само че не взема решение този проблем. Липсват ограничения, които да доведат до понижение на непотребното количество пари в послание, както и не откриваме ограничения, които да водят до значително повишаване на Брутният вътрешен продукт за балансиране с достигнатото нарастване на паричната маса.
5. Не е понижен бюджетният недостиг, при изискване че се предвиждат спомагателни доходи. Увеличаването на разнообразни обществени заплащания посредством бюджетни дефицити ще докара до непрекъснато струпване на дълг и, в дълготраен интервал – до неизбежно нарастване на данъчната тежест.
6. Не става задоволително ясно каква е ролята на финансирането, планувано по НПВУ за 2022 година, и дали макар краткосрочния темперамент на това финансиране то не се употребява за мотивиране на дълготрайното увеличение на обществените разноски.
7. Изразяваме кардинална поддръжка по отношение на въвеждането на дълготраен график от 4 години за поетапното повишение на акцизните ставки на тютюневите произведения. Подходът за обезпечаване на предвидимост на бизнеса в дълготраен проект и в интервал на световна рецесия с веригата на достави на една от най-силно контролираните промишлености, каквато е тютюневата промишленост, е добра процедура, която се ползва от редица държави-членки. Същевременно, срокът за влизане в действие на новите акцизни ставки за тютюневите произведения от 1 юли ще се окаже прекалено къс и непълен за бизнеса и за митническата администрация за заявяване и вписване на нови цени и би основал усложнения при обмисляне на производствата, логистиката и доставките. Предлагаме промените на ЗАДС в тази част да влязат в действие от 1 октомври 2022 година
8. По отношение на акциза за наргилета поддържаме предложенията на Българската наргиле асоциация продуктът тютюн за наргиле да бъде самостоятелен като обособен тип акцизна стока, каквато е практиката в други европейски страни.
9. Заложените финансови разноски от 8 милиарда лв. в в този момент настоящия ЗДБРБ 2022 година не са преосмислени и прецизирани.
10. Не виждаме стъпки в посока на декларираното открити за усъвършенстване числеността на държавната администрация. Напротив – планува се повишаване на разноските за личен състав.
11. Липсват целенасочени ограничения, които да решат трайно казуса с високите цени на силата за небитови консуматори. Настояваме програмата за компенсиране, която работи все още, да бъде финансово обезпечена до края на годината.
12. Освен бюджетния резултат, следва да бъде показан и разбор за директния и индиректен резултат върху засегнатите страни (граждани и бизнес) от плануваните ограничения.
13. Не е показан аргументиран разбор и оценка по какъв начин ще бъдат финансирани препоръчаните ограничения. Липсва разбор и върху упования спомагателен резултат върху темпа на повишаване на инфлацията. Изготвянето на сходен разбор е извънредно необходимо, поради отрицателните констатации в последния Конвергентен отчет на ЕЦБ и нуждата от обезпечаване на сходство с критериите от Маастрихт.
14. Мерките за физически лица би трябвало да бъдат фокусирани върху нуждаещите се, нискодоходни групи на обществото.
15. За множеството оферти е посочен начален период за използване на мярката, само че не и докога ще се ползва.
16. БСК поддържа мнението, че политиката на непрестанно повишение на приходите в актуалната икономическа обстановка основава риск от серпантина " увеличение на доходи-цени ". За да се поддържа покупателната дарба на популацията, е нужна политика за стимулиране на вложенията и увеличение на конкурентоспособността на фирмите.
Оценка на обновената макроикономическа прогноза
1. Цената на петрола вид Брент (щатски долара/барел) е подценена. В претекстовете към бюджета и макроикономическата прогноза е заложена 100 (щ.д./б), фючърсите на интернационалните тържища демонстрират, че до края на годината тя няма да падне под 110 (щ.д./б).
2. Прогнозираният ритъм на повишаване на стопанската система на Европейски Съюз е 2.7%, колкото е плануваният ритъм на повишаване на българската стопанска система - 2.9%. Това демонстрира, че нещо не е наред с българската икономическа политика, тъй като страните, които потеглят от по-ниско изходно ниво имат опция да нарастват с доста по-високи темпове.
3. Прогнозираният от държавното управление ритъм на повишаване на Брутният вътрешен продукт е 2.9%. Европейска комисия в своята пролетна макроикономическа прогноза дава 2.1%. А Standard & Poor`s планува 1.6%. Съществените разлики от прогнозата на Европейска комисия могат да доведат до нереалистично оптимистична оценка на бюджетния недостиг и, след това – до неговото доста нарастване.
4. Планираното нарастване на брутното формиране на главен капитал е нереалистично високо - 5.5%.
5. Преките задгранични вложения още веднъж са планувани на ниско равнище - 2.4% от Брутният вътрешен продукт.
6. Салдото по настоящата сметка и комерсиалния баланс се утежнява.
7. Компенсациите на един нает (9.2) са планувани да нарастват със същия ритъм, както при напредък на Брутният вътрешен продукт от 4.2% за 2021 година, при изискване че за тази година е ревизиран на 2.9%. Това е нереалистично.
8. Учудващо е изречението от претекстовете към бюджета: " Привлечените депозити в банковата система ще продължат да нарастват с релативно високи темпове до края на 2022 година, отчитайки повишената неустановеност, само че растежът им леко ще се забави. " Не излиза наяве, по какъв начин при сегашните съвсем нулеви лихви ще нарастват бързо депозитите в банките и разследване на това даже инфлацията ще намалее.
9. Прогнозата за нарастване на данъчните доходи не е в детайли стимулирана.
10. Със законопроекта е препоръчано нарастване на оптималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през 2022 година, от 7,3 милиарда лева на 10,3 милиарда лева, като в допълнение набраните средства ще послужат за префинансиране по падежиращия държавен дълг при започване на 2023 година Не излиза наяве за какво, откакто има потребност от обслужване на външния дълг, това не става за сметка на другите разноски, а става с трупането на нов дълг.
Добри Митрев, ръководител на БСК, в. " Труд "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ