О.р. полковник Диман Георгиев, член на Атлантическия съвет на България

О.р. полковник Диман Георгиев, член на Атлантическия съвет на България и боен специалист на партия КОД, особено за Breaking.bg

Посещението на президента Байдън в Украйна е освен знак към света, че Съединени американски щати поддържат и ще поддържат битката на украинския народ за независимост. То беше стратегически ход и предизвестие към Путин – “Ти нямаш работа тук, това е непозната земя. ”

Това посещаване беше самобитен свършек на цикъла от една година война, година в която Русия и в частност Путин изгубиха стратегическата самодейност:

Вместо демилитаризацията на Украйна, която Путин даде обещание, той провокира превръщането на украинската войска в най-силната сухопътна войска в света. Нейната мощност продължава да пораства с всеки минал ден.

Вместо да денафицира Украйна, той трансформира украинския народ в пестник, който разруши съветската войска и я направи за смях пред света.

Вместо да разедини Европейски Съюз и НАТО, те се сплотиха по този начин, както в никакъв случай до момента и с всеки минал ден съдружниците усилват военния напън, доставяйки на Украйна все по-модерни и мощни мостри оръжие, като в допълнение ескалират икономическите наказания против Русия.

Вместо да одобри парада в Киев, както беше планувано, като свършек на “специализираната интервенция ”, Путин се крие в бункера, все по-изолиран от обкръжението си и живеещ в боязън за личния си живот.

Руската войска сега няма нито подразделения на фронтовата линия, нито запаси в дълбочина, които да и разрешат значителен пробив в украинската защита и съответното му развиване в хода на една сполучлива настъпателна интервенция.

Стратегическите ресурси на съветската войска са на изчерпване:

Ракетите, които са способни да доближават до обекти от украинската сериозна инфраструктура са намалели до едвам 10%;

Бронираните машини и танковете са незадоволителни с цел да попълнят разрушените от украинската авиация и артилерия съветски формирования край Бахмут;

Боеприпасите се доставят мъчно от Урал и са незадоволително, с цел да се подават огневите средства на украинската защита, която към този момент е надълбоко ешелонирана и добре въоръжена със модерни противотанкови средства, мощни зенитно ракетни комплекси и високоточни многозарядни ракетни системи, способни да разпилеят всяко подхождащо към фронтовата линия поделение.

Защо тогава военното командване на съветската войска продължава редовно да подава „ пушечно месо “ на украинската войска?

Защо съветските полеви командири се блъскат по този начин настойчиво в тази непреодолима за тях стена?

В самото начало „ профилираната интервенция “ беше планувана и изпълнена от съветските служби за сигурност, а не от военните щабове. Има неоспорими данни, че полевите командири на най-високо равнище до последно не са знаели къде отиват.

Бойните машини и екипажите им не са били готови за среща с стимулиран съперник. Голяма част от бойците в никакъв случай не са стреляли на тактически учения с бойни стрелби и не познават качествата на поверената им техника.

Спомняте ли си „ алеите на гибелта “ със стотици унищожени танкове и бойни машини, плячка на дребни групи украински бранители от по 10-15 души?

В машините, вместо пакети с храна и аптечки имаше “празнични униформи ” за церемониал на успеха в Киев.

На армията беше отредена второстепенната роля – да бъде посрещана с цветя по улици и площади. Посрещнаха я с огън и жупел.

Въпреки разгрома, който съветската войска претърпя, макар, че Герасимов и Суровикин поеха командването на „ интервенцията “ (техните качества на общовойскови командири са прекомерно дискусионни), заповедите не престават да идват от Кремъл и от съветниците на пУтин, които са елементарни второразрядни ченгета. Заповеди, съдържащи менталните проблеми и илюзиите на пУтин и на сбърканите му доближени.

Те тотално не схващат правилата, средствата и разпоредбите за водене на актуалната война

Не се вземат под внимание решаващи фактори като:

– морал на подразделенията;

– логистика;

– връзки и ръководство на подразделенията на театъра на бойните действия;

– съдружници (ЕС, НАТО);

– стопанска система (ЕС, НАТО, свободния свят);

– действителната, а не декларативна поддръжка на нацията.

От неведение, боязън пред диктатора и от объркана визия за действителността, на съветските подразделения се слагат нереалистични и самоубийствени задания.

Всеки ден украинците унищожават най-малко един съветски батальон. Към сегашния миг над 90% от боеспособните съветски подразделения са в Украйна и прогресивно губят персонален състав и техника.

Руския военнопромишлен комплекс няма потенциал да попълни и 20% от дневните загуби.

Мобилизационните благоприятни условия на съветската войска са 120 000 за три месеца и то за подготовка на пушечно месо.

От друга страна, съгласно достоверни източници, при визитата на Байдън в Киев украинската войска е получила зелена линия от Съединени американски щати за широкомащабна настъпателна интервенция напролет.

По време на срещата, Байдън “доложи ”, че дружно със съдружниците са подготвили 700 танка, които напълно скоро ще бъдат в Украйна. Резников добави, че Украйна е образувала 2 батальона с „ Леопард “ – 2 и 7 батальона с „ Леопард “ – 1 ”. Заедно с наличните към 1000 танка в украинската войска, това прави мощна формация в състав две танкови армии, способна да извършват интервенции с реализиране на стратегически цели надълбоко в защитата на съперника.

Ежедневно постъпва информацията за напредването към Украйна на стотици американски бойни машини “Stryker ” и известните като „ убийци на танкове “ бойни машини „ Bradley “, както и френските „ AМХ 10 RC ”

В допълнение на това артилерията на УВС се попълня интензивно с най-модерни ракетни системи MARS; HIMARS, M 270, както и с най-бързата и точна в света шведска самоходна артилерийска система – “Арчър ”.

Всичко това, дружно с изказването на Министъра на защитата на Съединените щати Лойд Остин:

„ Русия губи тактически, оперативно и стратегически. Украинската войска има самодейността и чакаме през пролетта да премине в нахлуване ” и това на президента Байдан от Варшава през вчерашния ден: “Путин направи огромна неточност, ние ще продължим да поддържаме Украйна докато и колкото е належащо ”, недвусмислено демонстрира какво ни чака в околните 2-3 месеца-

мощни украински настъпления на юг към Крим, Черно море, Азовско море и Волга са неизбежни.

Успеха на УВС в това голямо начинание ще реши значително изхода на войната и ориста на Путин.

Къде е България във всичко това?

Президента Радев продължава да играе деструктивната роля, която му е отредена от Кремъл.

Той отхвърли предлагането на Съединени американски щати за триъгълна договорка: ние продаваме на американците своето остаряло оръжие /системи за противовъздушна защита, танкове, БТР, самолети/, те го дават на Украйна, против което ние получаваме над 200 млн. $. По тази скица Чехия и Словакия получиха по над 200 млн. $, с които се превъоръжават и попълнят получилия се дефицит. Словакия дава на Украйна 30 бойни машини против което получи 15 танка „ Леопард ” 2 от Германия.

Така опорката на Радев: „ Няма да дадем оръжие, тъй като нито една страна, която е дала оръжие на Украйна не е получила нищо в подмяна от НАТО “ е разрушена.

Нещо повече, Радев и неговия кабинет публично отхвърлиха препоръчаната американска военна помощ за превъоръжаване на българската войска с съвременно натовско въоръжение.

Нека оставим на читателите да преценяват какво е това- непросветеност или дейности граничещи с държавна измяна и изменничество?

Към момента тази опция към този момент не съществува. Нашите съдружници трансформираха схемата и към този момент изпращат въоръжението и техниката непосредствено в Украйна!

За какво приказва това държание на българския президент? Кой ще заплаща за пропуснатите изгоди и за големите разноски в бъдеще за утилизиране на боеприпасите и за закупуване на доста по-скъпо оръжие?

Пропуснахме половин година време, в което можехме да подменим остарялото оръжие и да се превъоръжим с съвременно такова, съвсем без спомагателни финанси. Вина за това има единствено и само Радев, и той би трябвало да понесе освен политическа отговорност за тези свои дейности.

Защо е тази опозиция към превъоръжаването на българската войска с съвременно оръжие?

Отговора се крие във обстоятелството, че остарялото руско оръжие е несъвместимо с това на нашите съдружници. На “общата картина на бойното поле ”, заради обстоятелството, че нашите самолети и нашите системи за противовъздушна защита нямат системи за различаване “свой-чужд ”, те се появяват като “вражески сили ”. За да не бъдат изумени от нашите съдружници, радарите ни би трябвало да бъдат изключени, самолетите ни би трябвало да бъдат приземени.

Кой има изгода от това е пределно ясно – Русия и съветската войска.

Тук можем да прибавим и желанието на нашите “пилоти ” да продължат да летят на самолети, които по бойните си благоприятни условия доста не се разграничават от делтапланери и за това наслаждение те да получават десетки хиляди от “летателни ”.

Както към този момент е добре известно, американците дават доста мъчно лиценз за Ф-16, получилите го водачи са единици, до избрана възраст и на самолетите могат да летят единствено водачи, които извършват бойни задания с тях. При “нашите ” МИГ-29 и СУ – 25 това през днешния ден не е по този начин. И “куцо ” и “сакато ”, доближено до Радев смъква милиони левове “народна пара ” годишно, без с това да способства за действителни бойни качества на авиацията ни.

Към момента България не е действителен и благонадежден член на НАТО. Нашите сътрудници ни нямат доверие. Под сурдинка се приказва, че точно по тази причина се забавя доставката на самолетите-нямат ни доверие!

Нямат ни доверие, поради проруската теза за войната, която Радев пази.

Нямат ни доверие. Заради отхвърли да оказваме помощ на Украинския народ в неговата битка за независимост.

Към това ще напомня следните позорни за Радев събития:

– допускането на съветски разузнавачи до американско въздухоплавателно средство “Global Hawk ” на летище “Граф Игнатиево ”, със знанието, разрешението и прикриването на отговорните персонално от Радев;

– съветските шпиони в президентството, които бяха причина за преврата, който Радев извърши в държавата;

– довеждането до самоубийството на български офицер, след апел /заповед/ на Радев “да се санкционират отговорните ”, с цел да покаже преди изборите на про-руския си електорат, че нашите американски съдружници не са мечтани тук.

През годините той редовно потвърждава, че не счита участието ни в Европейски Съюз и НАТО за приоритет. Твърдо пази съветските ползи у нас и изолира България от процеса на взимане на решения.

Днес Радев отпътува за Варшава, където Байдън ще се срещне с водачите на страни членки на НАТО – от някогашната Източна Европа!

С интерес ще чакаме изказванията му от там. Във всички случаи, със своите дейности, Радев ни слага в “изолация ”, чиито плодове ще берем десетилетия напред!

Какво друго, с изключение на зависимости от Русия и путиновия режим може да изясни сходно предателско държание?