ВМРО: Националната трагедия в Ньой определя българската история
Ньойският контракт води до национална злополука, която поражда дълбока рецесия в българското общество. Наследниците на сръбските окупатори и югославските комунисти почтено определяни през днешния ден като „ дълбоката страна “ не престават да разделят и опълчват българи против българи.
Това съобщи заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация доцент доктор Милен Михов в декларация от името на група. Той избра да прочете декларацията в съдбоносния час 10:30 ч., когато преди 101 година е подписан договорът.
![Джамбазки изиска връщане на Западните околности (ВИДЕО)]( "Джамбазки изиска връщане на Западните околности (ВИДЕО)")
Джамбазки изиска връщане на Западните околности (ВИДЕО)
Ние споделяме, че Западните околности би трябвало да се върнат в България и заявяваме твърдо: " Да живее единното и неделимо българско Отечест...
Ето и текста на декларацията:
На този ден преди 101 години в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан мирният контракт сред страните от Съглашението, спечелилите в Първата международна война и Царство България. Церемонията трае 25 минути – толкоз, колкото една екзекуция. Договорът е направен на Парижката мирна конференция, където българската делегация на практика не взе участие, и има темперамент на диктат, чиято основна цел е да накаже България. Победителките не помнят своите уверения за справедливите български претенции от лятото на 1915 година, останало в историята на войната като „ Българското лято “. Интересите на балканските ни съседи, наредили се на страната на спечелилите, с цел да запазят заграбените български земи след Междусъюзническата война от 1913 година, вземат връх над прокламираните правила за следвоенно устройство.
България излиза от войната с вярата, че оповестените от американския президент Удроу Уилсън 14 точки ще бъдат следвани при направата на мирните контракти след войната. В тази стратегия се дава обещание „ правото на народите да разполагат сами със себе си “ и справедливост на „ национално самоопределяне “. Предвижда се с победените страни да се сключат „ открити мирните контракти “, направени след „ намерено разискване … пред очите на всички “.
За българското общество използването на правилото за самоопределяне е гаранция, че населяваните с преобладаващо българско население земи в Тракия, Добруджа и Македония ще останат в рамките на царството. Българските държавници с съображение разчитат, че Уилсън ще поддържа справедливите български претенции на Парижката мирна конференция, тъй като в хода на Първата международна война Съединени американски щати са единствената мощ от Антантата, която не афишира война на България, а американският дипломатически представител в София Доминик Мърфи играе дейна роля при подписването на Солунското помирение от 1918 година
Българските очакванията останаха напразни. Европейските каузи се решаваха от френско-английският дует, управителен от Жорж Клемансо и Лойд Джордж, които начертаха изискванията на мира, избран като втора национална злополука. Президентът Уилсън напуща конференцията през септември 1919 година, а Съединени американски щати не ратифицират мирния контракт.
![Акад. Георги Марков: Дано българските политици си вземат поука от Ньойския контракт]( "Акад. Георги Марков: Дано българските политици си вземат поука от Ньойския контракт")
Акад. Георги Марков: Дано българските политици си вземат поука от Ньойския контракт
Аз се надявам, че през днешния ден българските политици ще вземат поука от Ньойския контракт. Това сподели акад. Георги Марков по време на словото си...
По силата на контракта земите, за които води война България в Добруджа и Македония, населявани с 1 400 000 души, остават още веднъж в рамките на Румъния, Югославия и Гърция. От старите земи на царството са откъснати чести от Кулско и Трънско, Царибродско, Босилеградско и Струмишко, възлизащи на 2 566 кв. км. и население от 92 000 души. Двадесет и пет села са разграничени на половина. Западна Тракия с 8 712 кв. км. и 261 000 българи е предадена на Гърция, с което е изгубен излазът на Бяло море. България би трябвало да заплати на спечелилите голямата сума от 2 250 000 златни лева за период от 50 години. Българската войска е сведена до 20 000 доброволци, а всички въоръжени сили дружно с полиция, жандармерия и гранична стража не може да надвишават 33 000. Забранено е развиването на военноморски флот и военновъздушни сили. България се третира като несуверенна страна и се слага под контрола на Междусъюзническа контролна комисия.
Ньойският контракт дефинира историческо развиване на българите през целия ХХ век. Националната злополука поражда дълбока рецесия в българското общество. Крушението на националните идеали, големите жертви, материалните загуби водят до остра поляризация и политическо опълчване. Въпросът за аргументите и отговорността за злополуката изправя един българи против други българи. Идва времето на насилието и гражданската война. Авторитарни режими се редуват с военни преврати. Демокрацията се отхвърля и на нейно място се проектират оранжева или пролетарска тирания, ръководство на елита или безпартийна власт.
Мирната проверка на Ньойския контракт става главен принцип на българската външна политика в идващите десетилетия. България се отхвърля да търси промени по пътя на войната и разчита, че правата на малцинствата могат да бъдат предпазени посредством Обществото на народите. Този въпрос се отхвърля от ръководещите в Белград, които прогласяват Вардарска Македония за Стара Сърбия, а българите за прави сърби. Атина постанова дружно с подписването на Ньойския контракт подписване на двустранна конвенция за замяна на население, с което се слага началото на изселване на българите от Егейска Македония, а по-късно и от Западна Тракия. Поставена в условия да граничи със себе си, България не можеше да не помни и да преживее раните от войната. В свободните лимити на царството идват над 1 000 000 бежанци, от Македония – 600 хиляди, от Беломорието и Тракия – 400 хиляди, от Добруджа – 100 хиляди, и от Моравско и Западните околности – 50 хиляди.
Те основават голям брой землячески, благотворителни, научни и публични организации. Създават фамилии, работят, отглеждат деца и не стопират да гледат с вяра към родните места, където са оставили парцел, родственици и мемоари. Тази национална покруса дефинира българската история и през идната международна война. През Втората международна война беше поправена една от несправедливостите – връщането по кротичък път на Южна Добруджа. Великите сили резервираха балканското статукво за сметка на българите. Реанимирането на Югославия под формата на комунистическа федерация докара до основаването на Народна република Македония на антибългарска основа. Наследниците на сръбските окупатори и югославските комунисти почтено определяни през днешния ден като „ дълбоката страна “ не престават да разделят и опълчват българи против българи.
Това не може да бъде забравено. Това не може да остане непоправено.
Това съобщи заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация доцент доктор Милен Михов в декларация от името на група. Той избра да прочете декларацията в съдбоносния час 10:30 ч., когато преди 101 година е подписан договорът.
Ние споделяме, че Западните околности би трябвало да се върнат в България и заявяваме твърдо: " Да живее единното и неделимо българско Отечест...
Ето и текста на декларацията:
На този ден преди 101 години в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан мирният контракт сред страните от Съглашението, спечелилите в Първата международна война и Царство България. Церемонията трае 25 минути – толкоз, колкото една екзекуция. Договорът е направен на Парижката мирна конференция, където българската делегация на практика не взе участие, и има темперамент на диктат, чиято основна цел е да накаже България. Победителките не помнят своите уверения за справедливите български претенции от лятото на 1915 година, останало в историята на войната като „ Българското лято “. Интересите на балканските ни съседи, наредили се на страната на спечелилите, с цел да запазят заграбените български земи след Междусъюзническата война от 1913 година, вземат връх над прокламираните правила за следвоенно устройство.
България излиза от войната с вярата, че оповестените от американския президент Удроу Уилсън 14 точки ще бъдат следвани при направата на мирните контракти след войната. В тази стратегия се дава обещание „ правото на народите да разполагат сами със себе си “ и справедливост на „ национално самоопределяне “. Предвижда се с победените страни да се сключат „ открити мирните контракти “, направени след „ намерено разискване … пред очите на всички “.
За българското общество използването на правилото за самоопределяне е гаранция, че населяваните с преобладаващо българско население земи в Тракия, Добруджа и Македония ще останат в рамките на царството. Българските държавници с съображение разчитат, че Уилсън ще поддържа справедливите български претенции на Парижката мирна конференция, тъй като в хода на Първата международна война Съединени американски щати са единствената мощ от Антантата, която не афишира война на България, а американският дипломатически представител в София Доминик Мърфи играе дейна роля при подписването на Солунското помирение от 1918 година
Българските очакванията останаха напразни. Европейските каузи се решаваха от френско-английският дует, управителен от Жорж Клемансо и Лойд Джордж, които начертаха изискванията на мира, избран като втора национална злополука. Президентът Уилсън напуща конференцията през септември 1919 година, а Съединени американски щати не ратифицират мирния контракт.
Аз се надявам, че през днешния ден българските политици ще вземат поука от Ньойския контракт. Това сподели акад. Георги Марков по време на словото си...
По силата на контракта земите, за които води война България в Добруджа и Македония, населявани с 1 400 000 души, остават още веднъж в рамките на Румъния, Югославия и Гърция. От старите земи на царството са откъснати чести от Кулско и Трънско, Царибродско, Босилеградско и Струмишко, възлизащи на 2 566 кв. км. и население от 92 000 души. Двадесет и пет села са разграничени на половина. Западна Тракия с 8 712 кв. км. и 261 000 българи е предадена на Гърция, с което е изгубен излазът на Бяло море. България би трябвало да заплати на спечелилите голямата сума от 2 250 000 златни лева за период от 50 години. Българската войска е сведена до 20 000 доброволци, а всички въоръжени сили дружно с полиция, жандармерия и гранична стража не може да надвишават 33 000. Забранено е развиването на военноморски флот и военновъздушни сили. България се третира като несуверенна страна и се слага под контрола на Междусъюзническа контролна комисия.
Ньойският контракт дефинира историческо развиване на българите през целия ХХ век. Националната злополука поражда дълбока рецесия в българското общество. Крушението на националните идеали, големите жертви, материалните загуби водят до остра поляризация и политическо опълчване. Въпросът за аргументите и отговорността за злополуката изправя един българи против други българи. Идва времето на насилието и гражданската война. Авторитарни режими се редуват с военни преврати. Демокрацията се отхвърля и на нейно място се проектират оранжева или пролетарска тирания, ръководство на елита или безпартийна власт.
Мирната проверка на Ньойския контракт става главен принцип на българската външна политика в идващите десетилетия. България се отхвърля да търси промени по пътя на войната и разчита, че правата на малцинствата могат да бъдат предпазени посредством Обществото на народите. Този въпрос се отхвърля от ръководещите в Белград, които прогласяват Вардарска Македония за Стара Сърбия, а българите за прави сърби. Атина постанова дружно с подписването на Ньойския контракт подписване на двустранна конвенция за замяна на население, с което се слага началото на изселване на българите от Егейска Македония, а по-късно и от Западна Тракия. Поставена в условия да граничи със себе си, България не можеше да не помни и да преживее раните от войната. В свободните лимити на царството идват над 1 000 000 бежанци, от Македония – 600 хиляди, от Беломорието и Тракия – 400 хиляди, от Добруджа – 100 хиляди, и от Моравско и Западните околности – 50 хиляди.
Те основават голям брой землячески, благотворителни, научни и публични организации. Създават фамилии, работят, отглеждат деца и не стопират да гледат с вяра към родните места, където са оставили парцел, родственици и мемоари. Тази национална покруса дефинира българската история и през идната международна война. През Втората международна война беше поправена една от несправедливостите – връщането по кротичък път на Южна Добруджа. Великите сили резервираха балканското статукво за сметка на българите. Реанимирането на Югославия под формата на комунистическа федерация докара до основаването на Народна република Македония на антибългарска основа. Наследниците на сръбските окупатори и югославските комунисти почтено определяни през днешния ден като „ дълбоката страна “ не престават да разделят и опълчват българи против българи.
Това не може да бъде забравено. Това не може да остане непоправено.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ