Правителството няма политика за сваляне на инфлацията*
Няма към този момент никакво подозрение, че през миналата 2023 година инфлацията както в европейската стопанска система като цяло, по този начин и в България спада доста от исторически заплашителните върхове на 2022 година Темпът на повишаване на цените на годишна база към декември 2023 година е 2.9% в еврозоната, 3.4% за целия Европейски Съюз и 5% в България. Да напомним, че към декември 2022 година инфлацията у нас доближи 14.3%, в Европейски Съюз – 10.4%, а в еврозоната – 9.2%.
България очевидно свива разликата – тъкмо както след енергийния потрес и началото на войната у нас повишаването е с по-голяма скорост, последните месеци забавянето на инфлацията у нас е с по-голяма стъпка. Ако гледаме единствено храните, у нас дори годишната инфлация е малко по-ниска от средноевропейската. Ако гледаме единствено последните четири месеца на годината, на практика разлика в динамичността на цените в Европейски Съюз и България няма.
Да погледнем и към средногодишната инфлация – това е смяната на цените усреднено за последните 12 следващи месеца по отношение на предходните 12 месеца; точно този знак е в основата на инфлационния аршин за подготвеност за приемане на еврото. „ Ножицата “ сред средногодишната инфлация в България и еврозоната доближи 5.3 пункта през март 2023 година – 14.1% у нас и 8.8% в еврозоната, към края на годината към този момент е 3.2 пункта – надлежно при 8.6% и 5.4% стойности в Българи и приблизително за еврозоната.
Може ли този развой да се случва по-бързо? Разбира се, че да – само че тъкмо в тази обстановка виждаме (най-малкото) неглижиране и индиферентност на доста обществени институции. Вече коментирахме (например тук) по какъв начин макар дерогацията, разрешила на „ Лукойл “ да внася по-евтин съветски нефт макар общоевропейското ембарго, българските консуматори на практика не получиха „ ценово преимущество “, изключително при поевтиняването на енергоресурсите през последната година.
Виждаме и отчетлива наклонност за спад в цените на основни селскостопански артикули – с изключение на на слънчогледа, който бе в центъра на политизирания спор, неизбежно въвлякъл и съветската агитация против поддръжката за Украйна, сходни развития виждаме и при доста зърнени култури. Само за дванадесет месеца пшеницата е поевтиняла с 31%, а царевицата – с 29%. Като прибавим и по-ниската цена на електрическата енергия с 20%, към този момент посоченото поевтиняване на течните горива и други енергоизточници – всичко това би трябвало да се отрази в поевтиняване или най-малко стабилизиране на цените на храните за крайните консуматори.
Ако не забележим подобен развой в идните месеци, е нужно да се запитаме дали по цялата верига от произвеждане до потребителя работят пазарните правила или има нарушаващи конкуренцията дейности – картели, злоупотреби с господстващо състояние и други практики. И тук, както и в проблема с пазара на горива, е значимо по какъв начин интерпретира и ползва закона Комисия за защита на конкуренцията, и изключително – с каква скорост.
Отделно, самото министерство на финансите интензивно организира политика, увеличаваща разноските за бизнеса и потребителите – както през доста усложнените ограничения за надзор върху стоките със забележителен фискален риск, покриващи огромен дял от веригата на доставки на храни, по този начин и покачването на таксите и други разноски по опериране на електронните (колкото и парадоксално да звучи оскъпяването на услугата при цифровизация) ваучери за храна.
Още един образец – КЕВР, вместо да организира политика, отчитаща цялостната картина на съответните пазари, от ден на ден работи като верификатор на фактури, утвърждаващ каквото заявят поднадзорните лица. Цената на европейската газова борса фрапантно спада в последните месеци – само че на „ Булгаргаз “ се дава да продава по-скъпо на вътрешния пазар с цел да си покрива по-скъпи доставки в предишното. Впрочем, и топлофикациите сега продават скъпо – с мотив да покриват остарели загуби. И някак съвсем неусетно мина и доста повишаване на водата – вместо промени в бранша, концесии, вложения за по-висока успеваемост, които фактически ще обезпечат доставка на вода и съществуване на канализация в дълготраен проект, подвигаме цените, с цел да се позакърпи – краткотрайно – паричния поток. Всяко от тези решения въздейства на разноските за бизнес и семейства, и в последна сметка – на цените на останалите артикули и услуги.
Често коментираната връзка сред фискалната политика и инфлацията всекидневно се преглежда в подтекста на бюджетното салдо – разногласията са до каква степен размерът на недостига въздейства на общия показател на инфлацията. Без да влизаме в този спор, да споменем единствено един подробност – антиинфлационен метод е да се усилват заплатите в обществения бранш дружно с промени, водещи до съкращения на броя служители; по този начин се усъвършенства качеството на услугата при ограничение на размера на ресурса, който оказва напън върху вътрешното търсене на пазара. Обратно – в случай че няма съкращения, а заплатите порастват, това е спомагателен подтик, насочван за ползване.
Накрая, само че не по значение – Българска народна банка дълго време сякаш стои като непряк наблюдаващ на най-бързия растеж на ипотечното кредитиране за последните 15 години. Ръстът на заема надминава 20% на годишна база към ноември 2023 година За последните 4 години салдата по ипотечни заеми за семействата нарастват с общо 8.9 милиарда лв. – това е забележителен запас, финансиращ покупки на жилища, строителство и приходи и ползване във всички свързани действия. Може ли централната банка да направи повече? Може – да вземем за пример налагане на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата. Това, с изключение на ограничение на натрупването на риск в банките, ще охлади търсенето и потреблението, и оттова – още веднъж ще работи антиинфлационно на макро равнище.
Всички тези дейности или бездействия, с изключение на върху бюджета на българските семейства, в последна сметка ще тежат върху критерия за инфлация в конвергентния отчет, който чакаме в края на май или началото на юни тази година. Голяма част от интервала, който ще бъде обект на оценка, към този момент е минал и към този миг знаем, че се отклоняваме от критерия.
Независимо от оценката в отчета и отворения въпрос дали ще приемем еврото от началото на 2025 година, провеждането на политики, които поддържат растежа, лимитират натрупването на несъответствия в стопанската система и не помпат в допълнение инфлация, би трябвало да е главен приоритет.
*Заглавието е на редакцията
Източник: Институт за пазарна икономика
България очевидно свива разликата – тъкмо както след енергийния потрес и началото на войната у нас повишаването е с по-голяма скорост, последните месеци забавянето на инфлацията у нас е с по-голяма стъпка. Ако гледаме единствено храните, у нас дори годишната инфлация е малко по-ниска от средноевропейската. Ако гледаме единствено последните четири месеца на годината, на практика разлика в динамичността на цените в Европейски Съюз и България няма.
Да погледнем и към средногодишната инфлация – това е смяната на цените усреднено за последните 12 следващи месеца по отношение на предходните 12 месеца; точно този знак е в основата на инфлационния аршин за подготвеност за приемане на еврото. „ Ножицата “ сред средногодишната инфлация в България и еврозоната доближи 5.3 пункта през март 2023 година – 14.1% у нас и 8.8% в еврозоната, към края на годината към този момент е 3.2 пункта – надлежно при 8.6% и 5.4% стойности в Българи и приблизително за еврозоната.
Може ли този развой да се случва по-бързо? Разбира се, че да – само че тъкмо в тази обстановка виждаме (най-малкото) неглижиране и индиферентност на доста обществени институции. Вече коментирахме (например тук) по какъв начин макар дерогацията, разрешила на „ Лукойл “ да внася по-евтин съветски нефт макар общоевропейското ембарго, българските консуматори на практика не получиха „ ценово преимущество “, изключително при поевтиняването на енергоресурсите през последната година.
Виждаме и отчетлива наклонност за спад в цените на основни селскостопански артикули – с изключение на на слънчогледа, който бе в центъра на политизирания спор, неизбежно въвлякъл и съветската агитация против поддръжката за Украйна, сходни развития виждаме и при доста зърнени култури. Само за дванадесет месеца пшеницата е поевтиняла с 31%, а царевицата – с 29%. Като прибавим и по-ниската цена на електрическата енергия с 20%, към този момент посоченото поевтиняване на течните горива и други енергоизточници – всичко това би трябвало да се отрази в поевтиняване или най-малко стабилизиране на цените на храните за крайните консуматори.
Ако не забележим подобен развой в идните месеци, е нужно да се запитаме дали по цялата верига от произвеждане до потребителя работят пазарните правила или има нарушаващи конкуренцията дейности – картели, злоупотреби с господстващо състояние и други практики. И тук, както и в проблема с пазара на горива, е значимо по какъв начин интерпретира и ползва закона Комисия за защита на конкуренцията, и изключително – с каква скорост.
Отделно, самото министерство на финансите интензивно организира политика, увеличаваща разноските за бизнеса и потребителите – както през доста усложнените ограничения за надзор върху стоките със забележителен фискален риск, покриващи огромен дял от веригата на доставки на храни, по този начин и покачването на таксите и други разноски по опериране на електронните (колкото и парадоксално да звучи оскъпяването на услугата при цифровизация) ваучери за храна.
Още един образец – КЕВР, вместо да организира политика, отчитаща цялостната картина на съответните пазари, от ден на ден работи като верификатор на фактури, утвърждаващ каквото заявят поднадзорните лица. Цената на европейската газова борса фрапантно спада в последните месеци – само че на „ Булгаргаз “ се дава да продава по-скъпо на вътрешния пазар с цел да си покрива по-скъпи доставки в предишното. Впрочем, и топлофикациите сега продават скъпо – с мотив да покриват остарели загуби. И някак съвсем неусетно мина и доста повишаване на водата – вместо промени в бранша, концесии, вложения за по-висока успеваемост, които фактически ще обезпечат доставка на вода и съществуване на канализация в дълготраен проект, подвигаме цените, с цел да се позакърпи – краткотрайно – паричния поток. Всяко от тези решения въздейства на разноските за бизнес и семейства, и в последна сметка – на цените на останалите артикули и услуги.
Често коментираната връзка сред фискалната политика и инфлацията всекидневно се преглежда в подтекста на бюджетното салдо – разногласията са до каква степен размерът на недостига въздейства на общия показател на инфлацията. Без да влизаме в този спор, да споменем единствено един подробност – антиинфлационен метод е да се усилват заплатите в обществения бранш дружно с промени, водещи до съкращения на броя служители; по този начин се усъвършенства качеството на услугата при ограничение на размера на ресурса, който оказва напън върху вътрешното търсене на пазара. Обратно – в случай че няма съкращения, а заплатите порастват, това е спомагателен подтик, насочван за ползване.
Накрая, само че не по значение – Българска народна банка дълго време сякаш стои като непряк наблюдаващ на най-бързия растеж на ипотечното кредитиране за последните 15 години. Ръстът на заема надминава 20% на годишна база към ноември 2023 година За последните 4 години салдата по ипотечни заеми за семействата нарастват с общо 8.9 милиарда лв. – това е забележителен запас, финансиращ покупки на жилища, строителство и приходи и ползване във всички свързани действия. Може ли централната банка да направи повече? Може – да вземем за пример налагане на редовно равнище на условия към кредитополучателите, които банките да са задължени да ползват при отпущането на заеми за семействата. Това, с изключение на ограничение на натрупването на риск в банките, ще охлади търсенето и потреблението, и оттова – още веднъж ще работи антиинфлационно на макро равнище.
Всички тези дейности или бездействия, с изключение на върху бюджета на българските семейства, в последна сметка ще тежат върху критерия за инфлация в конвергентния отчет, който чакаме в края на май или началото на юни тази година. Голяма част от интервала, който ще бъде обект на оценка, към този момент е минал и към този миг знаем, че се отклоняваме от критерия.
Независимо от оценката в отчета и отворения въпрос дали ще приемем еврото от началото на 2025 година, провеждането на политики, които поддържат растежа, лимитират натрупването на несъответствия в стопанската система и не помпат в допълнение инфлация, би трябвало да е главен приоритет.
*Заглавието е на редакцията
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ