Три партии чакат мандат от Радев, но десницата има преднина
Няма политика към този момент без Румен Радев. Държавният глава, сякаш политически безпристрастен обединител на нацията, стана централна фигура на разнебитената ни политическа сцена. Всички политици се преценяват с него, всички чакат нещо от него. Даже да уреди по някакъв метод политическата рецесия – защо другояче непрестанно напират да се събират при него на съвещания (от които в никакъв случай не произлиза нищо)?
И в този момент е по този начин. След като за следващ път ни докараха до ръба на предварителни избори, политиците чакат от президента да каже на кого ще благоволи да отпусне последния късмет да се направи държавно управление. На опашка са се наредили Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ. Движение за права и свободи и „ Възраждане “ наподобяват априори изключени като вероятни носители на властта. Радев не може да си разреши да се обърне към партията на Ахмед Доган. Стори ли го, незабавно ще бъде удавен в обвинявания, че става проектант на нова версия на печално запомнения кабинет „ Беров “ от началото на 90-те години. Що се отнася до групировката на Костадин Костадинов, тя сама се извади от играта, когато се разгласи за нови предварителни избори. Пък и Радев надали ще си намерения даже да потърси националистите. Освен в случай че не желае да го запомнят като президента, направил подарък на партия, която толкоз искрено презира западните ни съдружници.
Затова остава Корнелия Нинова, Христо Иванов и Стефан Янев да тръпнат кой ще бъде извикан на „ Дондуков “ 2, с цел да получи по този начин мечтаната директория с мандата. И тримата демонстрираха, че са подготвени да я сграбчен. Странно е да имаш толкоз високо самочувствие. Все отново Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ са трите най-малки политически сили в Народното събрание. Това значи, че се употребяват с минимум доверие от гласоподавателите. Но ето, нещата се подредиха по този начин, че те се оказват единствените останали вероятни кандидати за властта. А горещото им предпочитание да я вземат идва и от обоснованите подозрения, че най-малко един от тях няма да получи друга такава опция.
За Нинова това от ден на ден се трансформира в кошмарна действителност.
Българска социалистическа партия запада толкоз устремно, че към този момент въобще не е мъчно да си представим парламент, в който левицата отсъства. Вярно, в комбина с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи социалистите върнаха назад хартиените бюлетини. Много е подозрително обаче, че отливът на гласоподаватели от столетницата ще се обърне със промяната на метода на гласоподаване. С третия мандат Нинова може да стане мотор на държавно управление. Така ще отсрочи краткотрайно идващите избори, а с тях и следващия разгром на Българска социалистическа партия. Може обаче и дефинитивно да загроби партията си. За кабинет ще би трябвало да търси поддръжката на герберите. Вече се видя, че това не я тормози изключително - и при избора на герберския депутат Вежди Рашидов за ръководител на Народното събрание, и с включването й в " хартиената коалиция ". Къде обаче ще останат тогава претенциите й, че се бори с „ модела Борисов “?
За Радев това може да стане комфортен мотив да се отърве дефинитивно от Нинова, с която отдавна са върли врагове. Такава тактичност обаче може да се обърне против самия него. Досега трикратно е предавал на социалистите тъкмо третия мандат и те всякога нищо не реализират - факт, който той самият неотдавна хвърли в лицето на Нинова. Радев просто не може да си разреши да играе същата игра още веднъж. Ще излезе, че съзнателно проваля последната опция за държавно управление – освен това, с цел да се облагодетелства персонално, като форсира падението на Българска социалистическа партия. Така че левицата би трябвало да отпадне от сметките му.
Президентът би трябвало да не помни и за БВ.
И освен поради пъклен неразбираемия профил на тази коалиция, събрала някогашни атакисти, зелени и земеделци, и прескачаща със смущаваща лекост от русофилството към евроатлантизма. А по очевидната за всички причина – лидерът на групировката Стефан Янев е някогашен длъжностен премиер на Радев и негов доближен. Да му даде шанса да прави държавно управление, това е все едно да го даде на самия себе си. А президентът получи ненормално доста благоприятни условия да управлява изпълнителната власт през последните 2 години. Поне за една парламентарна република, каквато (поне по конституция) продължаваме да бъдем. Да не забравяме и немаловажния факт, че БВ е напълно дребна – с 12 депутати, определени от 115 хиляди гласоподаватели. Янев може да си развива илюзорни хипотези за „ държавно управление на супермалцинството “. Откъде-накъде обаче ще се предава мандатът на толкоз мъничка политическа мощ? Как ще се изясни и оправдае пред обществеността?
Остава Демократична България.
Не тъй като е най-подходящият вид, а тъй като наподобява единственият вероятен в актуалната обстановка. По отношение на подбора на съдружни сътрудници десницата напълно омекна през последните години. Та нали се събра с изконния зложелател Българска социалистическа партия в кабинета „ Петков “! В предишното десните политици са управлявали дружно с герберите във втория кабинет „ Борисов “. С Политическа партия са доста близки, въпреки и да не се харесват изключително – въпреки всичко ядрото на новата групировка пристигна точно от средите на десницата. За Демократична България няма да бъде особена компликация да хвърли мост сред толкоз разнообразни политически сили. Дори щекотливият въпрос за промяната на прокуратурата няма (поне формално) да бъде проблем – та нали неуспелият кандидат-премиер на ГЕРБ-СДС Николай Габровски се опитваше да подмами Политическа партия и ДБ да го поддържат тъкмо с уговорката, че персонално ще застане зад такава промяна.
Остава Радев да схване тези съображения и най-малко този път да огледа оттатък тесния си политически интерес. Пък в случай че въпреки всичко се нуждае от персонален тласък, с цел да даде мандата на Демократична България, дано да си спомни президентските избори през 2021 година Тогава доста десни гласоподаватели гласоподаваха за него, с цел да не вкарат герберите своя фаворит на „ Дондуков “ 2.
И в този момент е по този начин. След като за следващ път ни докараха до ръба на предварителни избори, политиците чакат от президента да каже на кого ще благоволи да отпусне последния късмет да се направи държавно управление. На опашка са се наредили Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ. Движение за права и свободи и „ Възраждане “ наподобяват априори изключени като вероятни носители на властта. Радев не може да си разреши да се обърне към партията на Ахмед Доган. Стори ли го, незабавно ще бъде удавен в обвинявания, че става проектант на нова версия на печално запомнения кабинет „ Беров “ от началото на 90-те години. Що се отнася до групировката на Костадин Костадинов, тя сама се извади от играта, когато се разгласи за нови предварителни избори. Пък и Радев надали ще си намерения даже да потърси националистите. Освен в случай че не желае да го запомнят като президента, направил подарък на партия, която толкоз искрено презира западните ни съдружници.
Затова остава Корнелия Нинова, Христо Иванов и Стефан Янев да тръпнат кой ще бъде извикан на „ Дондуков “ 2, с цел да получи по този начин мечтаната директория с мандата. И тримата демонстрираха, че са подготвени да я сграбчен. Странно е да имаш толкоз високо самочувствие. Все отново Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ са трите най-малки политически сили в Народното събрание. Това значи, че се употребяват с минимум доверие от гласоподавателите. Но ето, нещата се подредиха по този начин, че те се оказват единствените останали вероятни кандидати за властта. А горещото им предпочитание да я вземат идва и от обоснованите подозрения, че най-малко един от тях няма да получи друга такава опция.
За Нинова това от ден на ден се трансформира в кошмарна действителност.
Българска социалистическа партия запада толкоз устремно, че към този момент въобще не е мъчно да си представим парламент, в който левицата отсъства. Вярно, в комбина с ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи социалистите върнаха назад хартиените бюлетини. Много е подозрително обаче, че отливът на гласоподаватели от столетницата ще се обърне със промяната на метода на гласоподаване. С третия мандат Нинова може да стане мотор на държавно управление. Така ще отсрочи краткотрайно идващите избори, а с тях и следващия разгром на Българска социалистическа партия. Може обаче и дефинитивно да загроби партията си. За кабинет ще би трябвало да търси поддръжката на герберите. Вече се видя, че това не я тормози изключително - и при избора на герберския депутат Вежди Рашидов за ръководител на Народното събрание, и с включването й в " хартиената коалиция ". Къде обаче ще останат тогава претенциите й, че се бори с „ модела Борисов “?
За Радев това може да стане комфортен мотив да се отърве дефинитивно от Нинова, с която отдавна са върли врагове. Такава тактичност обаче може да се обърне против самия него. Досега трикратно е предавал на социалистите тъкмо третия мандат и те всякога нищо не реализират - факт, който той самият неотдавна хвърли в лицето на Нинова. Радев просто не може да си разреши да играе същата игра още веднъж. Ще излезе, че съзнателно проваля последната опция за държавно управление – освен това, с цел да се облагодетелства персонално, като форсира падението на Българска социалистическа партия. Така че левицата би трябвало да отпадне от сметките му.
Президентът би трябвало да не помни и за БВ.
И освен поради пъклен неразбираемия профил на тази коалиция, събрала някогашни атакисти, зелени и земеделци, и прескачаща със смущаваща лекост от русофилството към евроатлантизма. А по очевидната за всички причина – лидерът на групировката Стефан Янев е някогашен длъжностен премиер на Радев и негов доближен. Да му даде шанса да прави държавно управление, това е все едно да го даде на самия себе си. А президентът получи ненормално доста благоприятни условия да управлява изпълнителната власт през последните 2 години. Поне за една парламентарна република, каквато (поне по конституция) продължаваме да бъдем. Да не забравяме и немаловажния факт, че БВ е напълно дребна – с 12 депутати, определени от 115 хиляди гласоподаватели. Янев може да си развива илюзорни хипотези за „ държавно управление на супермалцинството “. Откъде-накъде обаче ще се предава мандатът на толкоз мъничка политическа мощ? Как ще се изясни и оправдае пред обществеността?
Остава Демократична България.
Не тъй като е най-подходящият вид, а тъй като наподобява единственият вероятен в актуалната обстановка. По отношение на подбора на съдружни сътрудници десницата напълно омекна през последните години. Та нали се събра с изконния зложелател Българска социалистическа партия в кабинета „ Петков “! В предишното десните политици са управлявали дружно с герберите във втория кабинет „ Борисов “. С Политическа партия са доста близки, въпреки и да не се харесват изключително – въпреки всичко ядрото на новата групировка пристигна точно от средите на десницата. За Демократична България няма да бъде особена компликация да хвърли мост сред толкоз разнообразни политически сили. Дори щекотливият въпрос за промяната на прокуратурата няма (поне формално) да бъде проблем – та нали неуспелият кандидат-премиер на ГЕРБ-СДС Николай Габровски се опитваше да подмами Политическа партия и ДБ да го поддържат тъкмо с уговорката, че персонално ще застане зад такава промяна.
Остава Радев да схване тези съображения и най-малко този път да огледа оттатък тесния си политически интерес. Пък в случай че въпреки всичко се нуждае от персонален тласък, с цел да даде мандата на Демократична България, дано да си спомни президентските избори през 2021 година Тогава доста десни гласоподаватели гласоподаваха за него, с цел да не вкарат герберите своя фаворит на „ Дондуков “ 2.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ