Някои общинските болници се поддържат изкуствено само поради политически причини
Някои от общинските лечебни заведения се поддържат изкуствено единствено заради политически аргументи, съобщи здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП), представен от "Фокус ".
"Към момента общоприетото и това, което е обичайно възприето от народа, е, че държавните и общинските лечебни заведения би трябвало да се укрепват, тъй като би трябвало да има локална болница. И като пристигна политикът и каже, че няма проблеми и, че когато го изберат за кмет или общински консултант, ще укрепим болничното заведение, а тя е действително банкрутирала. Но общо взето се поддържа само и единствено поради политически цели. И те не са заведения за болнична помощ – те се трансформират в заведения за обществено подкрепяне, където има лежащо заболели, в извънредно неприятно положение “, добави още Шарков.
Той разяснява и отпуснатите в държавния бюджет 50 млн. лева за лечебни заведения, като означи, че в немалка част средствата се употребяват за изкуствено поддържане на разнообразни отделения.
„ В поделение на една от лечебните заведения за година има към три раждания, при условия по стандарт да са 100. Тоест представете си какви раждания са били, кой е раждал в това поделение и какво е качеството на Акушеро-гинекологичното поделение за самите пациенти, с цел да се поддържа изкуствено сходно поделение в дадена болница. В Крумовград ситуацията беше сходно. Тя работи с три клинични пътеки, колкото да крета. С опрощение – е жив зян, само че общо взето се поддържа изкуствено поради политически потребности “, добави Шарков.
Той подчертава върху потребността от затваряне на някои общински лечебни заведения, само че уточни като варианти и тяхната приватизация или консолидация.
„ Ако допреди 30 години популацията в Монтана е било да кажем 140 000, то сега е 70 000 индивида, а има болнична инфраструктура за 140 000. Това ни споделя, че няма потребност от половината инфраструктура там “, добави икономистът.
По отношение на демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) той уточни, че предложенията това да стане внезапно и тя да се трансформира в съперник на частни каси е неверният метод. „ По-правилният метод би бил от тези 8%, които ние плащаме за здравна вноска, 2 от тях, когато те бяха нараснали от 6 на 8, тези 2% бяха за запас за пренасочване към частни застрахователни, тогава бяха осигурителни фондове. Пилотно да се ревизира с тези 2%, поетапно да се провиснал пари към частни фондове, които да оперират с тях и процесът на демонополизация да се случи година за година. Тоест да бъде заложено в закона всяка година да се покачва процентът към частните застрахователи за сметка на държавния “, добави той.
Шарков уточни, че оставането на НЗОК е основно за поддържане на обществените функционалности на страната, която е поела отговорността да се грижи за рисковите пациенти, които по-трудно биха били застраховани здравно от частно сдружение.
"Към момента общоприетото и това, което е обичайно възприето от народа, е, че държавните и общинските лечебни заведения би трябвало да се укрепват, тъй като би трябвало да има локална болница. И като пристигна политикът и каже, че няма проблеми и, че когато го изберат за кмет или общински консултант, ще укрепим болничното заведение, а тя е действително банкрутирала. Но общо взето се поддържа само и единствено поради политически цели. И те не са заведения за болнична помощ – те се трансформират в заведения за обществено подкрепяне, където има лежащо заболели, в извънредно неприятно положение “, добави още Шарков.
Той разяснява и отпуснатите в държавния бюджет 50 млн. лева за лечебни заведения, като означи, че в немалка част средствата се употребяват за изкуствено поддържане на разнообразни отделения.
„ В поделение на една от лечебните заведения за година има към три раждания, при условия по стандарт да са 100. Тоест представете си какви раждания са били, кой е раждал в това поделение и какво е качеството на Акушеро-гинекологичното поделение за самите пациенти, с цел да се поддържа изкуствено сходно поделение в дадена болница. В Крумовград ситуацията беше сходно. Тя работи с три клинични пътеки, колкото да крета. С опрощение – е жив зян, само че общо взето се поддържа изкуствено поради политически потребности “, добави Шарков.
Той подчертава върху потребността от затваряне на някои общински лечебни заведения, само че уточни като варианти и тяхната приватизация или консолидация.
„ Ако допреди 30 години популацията в Монтана е било да кажем 140 000, то сега е 70 000 индивида, а има болнична инфраструктура за 140 000. Това ни споделя, че няма потребност от половината инфраструктура там “, добави икономистът.
По отношение на демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) той уточни, че предложенията това да стане внезапно и тя да се трансформира в съперник на частни каси е неверният метод. „ По-правилният метод би бил от тези 8%, които ние плащаме за здравна вноска, 2 от тях, когато те бяха нараснали от 6 на 8, тези 2% бяха за запас за пренасочване към частни застрахователни, тогава бяха осигурителни фондове. Пилотно да се ревизира с тези 2%, поетапно да се провиснал пари към частни фондове, които да оперират с тях и процесът на демонополизация да се случи година за година. Тоест да бъде заложено в закона всяка година да се покачва процентът към частните застрахователи за сметка на държавния “, добави той.
Шарков уточни, че оставането на НЗОК е основно за поддържане на обществените функционалности на страната, която е поела отговорността да се грижи за рисковите пациенти, които по-трудно биха били застраховани здравно от частно сдружение.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ