Трябва ли да се опита изкуствено охлаждане на планетата?
Някои климатолози стартират да имат вяра, че геоинженерството е единствената вяра на човечеството за закъснение или прекъсване на пагубните промени в климата.
Тъй като избягалите излъчвания на въглероден диоксид способстват за топенето на ледените шапки, честите наводнения, продължителните горещи талази и засушавания, апокалиптичните горски пожари и опустошителните урагани, откривателите изследват планетарни мащаби за промени в естествените системи на Земята, като метод за противопоставяне на климатичните промени.
Геоинженерството се разисква от 60-те години на предишния век, когато американски учени оферират да плават милиарди бели, сходни на топки за голф обекти в океаните, с цел да отразяват слънчевата светлина.
Намесата в естествените процеси до неотдавна се смяташе за наивна и рискова, само че защото прозорецът за ограничение на световното стопляне се свива от ден на ден, предложенията за отразяване на слънчевата светлина, помрачаване на повърхността на Земята, ускорение на абсорбцията на въглерод в океаните и унищожаване на CO2 от въздуха се одобряват по-сериозно.
През октомври SilverLining, организация с нестопанска цел, даде 3 милиона $ за климатични инженерни проучвания. „ Сравнявам геоинженерството с химиотерапията “, споделя Майкъл Джерард, професор по екологично и климатично право в Колумбийския университет. „ Ако всичко останало се провали, пробвайте с нея. “
Кои са най-правдоподобните оферти?
Получателите на безплатни средства SilverLining изследват дали хората могат да взривят отразяващи слънчевата светлина аерозолни частици в стратосферата, имитирайки охлаждащия резултат на облаците от вулканична пепел.
През 1991 година вулканът Пинатубо във Филипините изригна, изхвърляйки сулфатни частици в атмосферата, което накара световните температури да спаднат с 0,6 градуса по Целзий през идващите две години.
Управлението на слънчевата радиация ще включва изпращане на флоти от самолети, които ще пръскат сулфатни аерозоли в горните пластове на атмосферата или даже диамантен прахуляк.
Изследователски екип от Харвардския университет предвижда, че в случай че самолетите на огромна надморска височина имат потенциала да създадат 60 000 изхвърляния на частици до 2035 година, това ще понижи с 0,3 градуса по Целзий стоплянето.
Друга концепция е да се изпомпва солена вода от океаните във въздуха, образувайки водни капчици, които биха създали морските облаци по-ярки и по този метод по-отразяващи.
Австралия финансира проучвания, надявайки се, че увеличените облаци могат да охладят температурата на водата задоволително, с цел да спасят така и така разваления Голям бариерен риф.
Изследователите от университета в Кеймбридж изследват дали корабите могат да изпомпват частици сол в ниско ситуирани полярни облаци, с цел да оказват помощ за заледяване на полярните ледени шапки.
Други откриватели се чудят дали стимулиране на растежа на морски водорасли, които гълтам CO2 от въздуха, може да помогне.
Засега обаче се счита, че ръководството на слънчевата радиация е научно най-силният претендент. „ Знаем със 100 % сигурност, че можем да охлаждаме планетата “, споделя доктор Дъглас Макмартин, инженер от университета Корнел.
Има обаче едно огромно но… Намесата в майката природа е рисковано. Метеорологичните системи на Земята са взаимосвързани по извънредно комплицирани способи, заради което се счита, че изменението на климата въздейства на всичко – от това какъв брой дълго се задържат ураганите над крайбрежията, до това какъв брой бързо се форсират горските пожари. Промяната даже на един аспект на времето може да има рискови, непредвидени резултати “.
Може ли блокирането на слънчевата светлина да вземем за пример да повлияе на азиатския мусон, от който 2 милиарда души зависят за хранителни култури, или да промени киселинността на океаните? За да бъде геоинженерството политически осъществимо, учените би трябвало да убедят елементарните хора, че си коства калкулации риск.
Миналата година Харвард се опита да изпрати балон в стратосферата над Тусон, с цел да освободи дребни количества калциев карбонат (тебешир), с цел да ревизира дали отразяващите частици могат да блокират малко слънчева светлина, само че публичният резонанс принуди опита да бъде отсрочен.
Някои климатични деятели настояват, че геоинженерството служи като панацея, която би разрешила на корпорациите, излъчващи въглерод, да вършат бизнес както нормално. Те настояват, че нито един софтуерен пробив не би отстранил дълготрайната нужда от отвод от изкопаеми горива.
Реймънд Пиерхумбърт, притежател на Нобелова премия, професор в Оксфордския университет, съпоставя разчитането на геоинженерството, без да се понижат излъчванията, със „ скока от паметника на Вашингтон и вярата някой да измисли антигравитация, преди да се ударите в земята “.
Глобалният крах да се понижат излъчванията, кара доста специалисти да преразгледат геоинженерството. В съпоставяне с големите финансови последствия от световното стопляне, прогнозната цена от 2 милиарда $ годишно за развиване на слънчевата техника за 15 години е много ниска.
През март австралийски екип организира едно от първите тествания за геоинженерство в света, употребявайки 100 дюзи за възстановяване на съществуващите облаци посредством взривяване на солена вода във въздуха. На доктрина ще са нужни към 1000 дюзи, с цел да се избави целият Голям бариерен риф от измиране. „ Хората са прави, страхувайки се от несъразмерна взаимозависимост от софтуерни корекции “, споделя професорът от Харвард Дейвид Кийт. „ Но има и различен призрачен сън: осъзнаваме, че ранното потребление на геоинженерството е могло да избави милиони животи, изгубени в топлинни талази и да помогне за запазването на част от естествения свят.
Междуправителственият комитет на Организация на обединените нации по изменението на климата споделя, че светът би трябвало да отстрани 1 трилион тона въглерод до 2100 година, с цел да има вяра да избегне над 1,5 градуса по Целзий световно стопляне. Предложеното решение – улавянето на въглерод. То има две форми: унищожаване на CO2 непосредствено от излъчванията на електроцентрали и други промишлени уреди и изчистване от атмосферата.
Най-малко 19 огромни плана по целия свят работят за хващане на CO2 от димни стаи в фабрики за въглища или естествен газ; такава система е основана през 2017 година в цех за въглища в Тексас, само че е затворена през май тази година, защото е уловила едвам 17 % от излъчванията, а не целевите 33 %. По-амбициозният проект за хващане на въглерод включва инсталиране на тръби за изсмукване на въглерод от небето, след което се съхранява надълбоко подземен. Няколко компании са създали технология, с цел да създадат тъкмо това, само че процесът остава доста безценен.
Stripe, започваща компания, дава опция на компании и частни лица да внасят пари за финансиране на премахването на въглерод, като средство за потребление на технологията. „ Това е хардуерен проблем; това е инфраструктурен проблем; това е теоретичен проблем “, сподели Нан Рансохоф, началник на Stripe Climate, пред The Atlantic. „ Отнема доста време за създаване на премахване на въглерод. Това не е Snapchat. “
