Някога питали ли сте се защо руските шпиони обичат Виена?

Защо руските шпиони обичат Виена?

Някога питали ли сте се за какво съветските шпиони обичат Виена? Столицата на Австрия е известна като европейската шпионска столица от времето на Студената война. Година и половина след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна тя към момента е наричана „ Дивия запад “ от задграничните разследващи служби. Въпреки единството на западните страни в помощ на Украйна, казусът с шпионите на Москва в една от основните страни на Европейски Съюз към момента не е решен. В собствен материал The Times беседват с някогашния началник на разузнаването на Австрия – Питър Гридлинг.

Когато Питър Гридлинг беше началник на австрийския еквивалент на MI5, той сложи автентичен афиш на „ Третият човек “, всепризнатия филм на Карол Рийд от 1949 година за мрачните събития в следвоенна Виена, на стената до офиса си.

„ Работихме по интервенция с американците и те ми изпратиха плаката като дребна признателност “,казва 66-годишният Гридлинг пред The Times.

Когато се пенсионира през 2020 година след 12 бурни години във Федералната работа за отбрана на конституцията и битката с тероризма, той взе плаката със себе си и го окачи в дома си. Подаръка беше добре селекциониран.

Историята и стратегическото състояние на Виена сред изтока и запада от дълго време са я трансформирали в „ гореща точка “ за шпионаж

“Столицата на неутрална страна, където шпионите могат да правят търговията си релативно безнаказано. И освен. Онези, които сабили хванати от другата страна, могат да бъдат разменени ”, изяснява Гридлинг.

Повече от три десетилетия след края на Студената война някогашните шефове на разузнаването считат, че „ няколкостотин “ шпиони към момента са основани в града. Те са най-вече под дипломатическо прикритие, макар че през последните години Виена отстъпи статута си на шпионска столица на Европа. Сега на чело е Брюксел. Факт, който отразява възходящата мощ на Европейския съюз.

Руснаците си остават най-голямата група шпиони, тъкмо както бяха в края на 40-те години на предишния век. Тогава Орсън Уелс се разхождаше по улиците на Виена като Хари Лайм. Но Гридлинг е угрижен, че Кремъл може да е подготвен да завоюва евентуален съдружник от вътрешната страна: мощно русофилската крайнодясна Партия на свободата (FPÖ). Тя оглавява изследванията на публичното мнение през последната година и е подготвена да влезе – или даже да поведе – държавното управление след изборите идната година.

„ В една народна власт всеки избирателен резултат би трябвало да бъде признат. FPÖ е легална партия в Австрия, която сега има доста огромен рейтинг на утвърждение от 30% “, споделя Гридлинг. „ Но прекарванията, които имах на поста, бяха такива, че ме накараха да си помисля: „ Можете ли да се доверите на тази партия? “ Вече съм пенсиониран, само че съм угрижен като жител, че ние, като общество, би трябвало да гледаме доста деликатно „ кой кои министерства ще попълни и какво ще се случи в тях “.

Притесненията на Гридлинг се основават на двете години от 2017 година, когато Партията на свободата беше младши член в обединението на тогавашния канцлер Себастиан Курц. Вътрешният министър, шефът на Гридлинг, беше Хърбърт Кикъл, изтъкнат член на Партията на свободата, който от този момент стана водач на партията.

В нова книга, Surprise Attack, Гридлинг, който преди този момент е управлявал антитерористичния отдел на Европол, показва разочарованието си от решението на Курц да даде на Партията на свободата такова сензитивно министерство.

Той отбелязва дългогодишните опасения по отношение на нейната „ непосредственост до Русия “ и „ ролята в разпространяването на съветски агитация “

Тази непосредственост беше подчертана през декември 2016 година, когато нейните водачи пътуваха до Москва. Там те подписаха петгодишно работно съглашение с прокремълската партия Единна Русия. След това разгласиха своя фотография от Червения площад.

Карин Кнайсъл, Владимир Путин, съветските щпиони във Виена

А през август 2018 година, президентът Путин пътува до Австрия, с цел да бъде почетен посетител на сватбата на Карин Кнайсъл, която партията назначи за външен министър. Тогава се появи и известната фотография, на която Кнайсъл танцува валс с Владимир Путин.

„ За нас беше много изненадващо, че съветският водач пристигна тук “, споделя Гридлинг.

Миналата седмица Кнайсъл разгласи, че се е преместила в Санкт Петербург, изпращайки движимостите си и двете си понита в съветски боен транспортен аероплан.

Поради опасенията си Гридлинг продължи да проверява активността на партията, включваща както Русия, по този начин и нейните лични връзки с екстремистки десни групи вкъщи, до момента в който беше в държавното управление. Той задържа сензитивен материал от Kickl и през март 2018 година Kickl отговори, като в профил шефа на разузнаването след невиждана полицейска офанзива в централата на организацията. По-късно съдът подреди Гридлинг да бъде върнат на работа.

Разтревожени от протичащото се в Австрия, разследващите организации на други западни страни, в това число английската MI5, също започнаха да задържат информация

Те бяха загрижени, че „ няма да можем да я защитим по подобаващ метод и тя може да се окаже в ръцете на на други ”, изключително Русия.

Беше мъчно да се разбере какво тъкмо е било прикрито.

„ Когато става въпрос за съдействие в разузнаването, няма обвързване да се споделя всичко на колегата “, отбелязва той.

Но беше ясно, че количеството разследваща информация, споделена с Австрия, е намаляло.

През май 2019 година Партията на свободата се разпадна от държавното управление, откакто нейният тогавашен началник Хайнц-Кристиан Щрахе беше замесен в спецакция. Тогава подправена „ племенница “ на съветски олигарх удостовери близостта на връзките си с Москва. Скандалът беше наименуван Ibiza-gate, на името на острова, където беше проведена акцията.

Настоящият канцлер Карл Нехамер от Народната партия оглавява коалиция със Зелените. Той наследи Курц след различен скандал, който го накара да подаде оставка. Междувременно Гридлинг беше отсрочил пенсионирането си, с цел да работи, с цел да възвърне репутацията на организацията. През декември 2021 година тя беше сменена от Дирекцията за държавна сигурност и разузнаване.

Но големи вредите бяха нанесени на връзките с задграничните сътрудници

„ Доверието е нещо, което губиш бързо, само че лишава доста време, с цел да го възстановиш “, сподели той.

Междувременно международните шпиони не престават да експлоатират това, което Гридлинг назовава със страдание „ относително слабата правна обстановка за битка с разследващите действия “ в Австрия. Един артикул на нейното дългогодишно балансиране сред изтока и запада. Въпреки че разпоредбите и наказванията за шпионаж неотдавна бяха затегнати, те към момента са слаби спрямо тези в други европейски страни.

„ Рядко се стига до правосъдни производства или арести. Това е цялостното изключение “, споделя той.

Гридлинг отбелязва, че по време на неговото ръководство е имало единствено три-четири такива случая. Обикновено въпросите се уреждат „ безмълвно “. На обвинения се споделя, че е личност нон грата и би трябвало да си тръгне безшумно.

„ Понякога е разочароващо, тъй като получаваме напън от чужбина да създадем повече. Но в случай че правната система не ви разрешава, тогава или би трябвало да живеете с това, или да измененията правната система “, прибавя той. „ Многократно сме изтъквали, че би трябвало да променим законите, с цел да действаме по-успешно. Разбира се, това се случва единствено с известно забавяне. “

Това не пречи на наследниците му да продължат да наблюдават какво замислят шпионите.